Ангел Герашев

Едно от най-хубавите неща на този блог е това, че ме среща с невероятни хора. Земни, истински, хора осъзнали се с това, което правят, радващи се на малките неща. Живеещи го този живот на макс, без да отлагат за утре.

Ангел е един от тях.

Бижутер, спортист, предприемач, фен на подводния риболов, стигащ свободно до 25-30 метра под водата без кислородна бутилка, прекарващ в нея по 8 часа дневно, смелчага, съпруг, баща, приятел. С две думи наше момче. Захвърлил суетата на големия град, стреса и мръсния въздух за необятното море и един остров. Един човек, осмелил се да промени живота си. Да бъде здрав и щастлив с това, което прави. Тук и сега. Вече четвърти сезон.

Цялата публикация „Ангел Герашев“

Д-р Рюдигер Далке в България

Как отправих покана към автора на “Болестта като път”?

Защо го направих?

Какъв проблем ми помогна да реша?

Тази година започна много силно за мен. Силно във всеки един аспект на думата. По принцип съм изпълнена с любов и благодарност към всичко, което ме заобикаля, но в умните книги се казва, че се познава кога си достатъчно присъстващ в настоящето – тогава, когато живота те постави пред изпитание. Всеки може да е осъзнат по време на часа за йога, вкъщи с книгата в ръка, или на плажа под чадъра, гледайки морето. Истинската осъзнатост се познава по това как приемаш несгодите и уроците в живота. А те неизбежно идват и то не защото си лош, а защото това е единствения начин да вървиш напред – преодолявайки всяко малко и по-голямо камъче по Пътя.

Цялата публикация „Д-р Рюдигер Далке в България“

Живеем, за да се храним или се храним, за да живеем?

Това е въпросът.

От както се помня все съм в някакъв режим на хранене. Високо протеиновата диета на Дюкан,  дни самo на плодове (по Лидия Ковачева), 90-дневната диета, вечеря най-късно в 6, сутрин без закуска или пък с обилна закуска, с изключване на хляб и всякакви тестени изделия, суровоядство и какво ли още не. Давам си сметка за всичките поражения, които съм нанесла на крехкото си организъмче десетки години в стремежа си да изглеждам добре. Понякога се получаваше, понякога не съвсем. Години ми трябваха, за да разбера, че хранителният режим e много малка част от това да се чувстваш добре. Важна, разбира се, но малка. Нужна е диета на думите и мислите, само хранителна не е достатъчна. Човек трябва сам да стигне до истината, че каквото и да прави външно, това, което е вътре рано или късно се издига и заглушава всеки опит за промяна. Защото каквото горе – такова и долу; каквото върте – такова и отвън. Промяната започва именно по този начин. Люшкаме се от режим в режим, от гладуване до преяждане. Защото не сме осъзнали, че тялото е храм за духа ни. Когато го разбере, някак естествено, без усилия на човек му се иска да пази чист този храм, да го поддържа с качествена, жива храна. Да го подсилва редовно с физическо натоварване, да го разхожда сред природатата и да му дава достатъчно сън.

Цялата публикация „Живеем, за да се храним или се храним, за да живеем?“

Размерът има значение. (Размерът на талията)

Първият ми  гост.

Познавам Алекс от няколко години. Пътищата ни се пресякоха първо по работа, последствие с едно приятелско пътуване до съседна Сърбия. Когато разбрах, че е била цирков артист –  “жената-каучук” не успях да скрия учудването си. Гледах срещу мен една (нека да кажем) пълна жена и не можех, просто не можех да си представя извивки на тяло, грациозност и гъвкавост под тези килограми.

И сега, гледайки тази снимка пак ми е трудно, признавам.


Един ден Л. се върна от среща с нея и в очите му кънтеше ехото на едно голямо “УАУ”.

“Няма да повярваш, каза, колко много се е променила, Алекс. Свалила е може би двадесет килограма за няколко месеца. Изглежда невероятно!”

Показа ми снимки, а аз си зададох логичния въпрос: щом тя може да свали толкова много (оказаха се 42 за общо 9 месеца) защо аз постоянно се провалям със своите 4?

Цялата публикация „Размерът има значение. (Размерът на талията)“

За цигарите – искрено и лично.

Някой беше сравнил пушенето с медитация. Вдишваш дълбоко, задържаш леко дъха си и след това издишваш. Само “Ом” липсва. Но за това пък има дим, много дим.

Винаги когато разказвам за този период от живота ми
(стаж има-няма 15 години) започвам така:

“ Не бях страстен пушач. Не бях от тези, които пушат кутия и половина на ден. Не бях такава. Една кутия ми стигаше за няколко дни”.

Замислих се… защо го правя?  Защо винаги се оправдавам така. Успокоявах  се някак, че няма нищо лошo – та нали пуша съвсем малко. Е да, ама  няма такъв филм като малко. Или пушиш или не. Покрай това “малко” имах десетки табиети.

Цялата публикация „За цигарите – искрено и лично.“

Е, почна се:) Новото приключение, наречено блог.

Идеята за блог дойде внезапно като изненада дори и мен.

Малко предистория

Напъните ми за писане датират някъде от 12-13 годишна възраст. В този период навярно се е събудило нещо. Жалко, че не успях да открия тефтера, в който пишех, провокирана от нещата, които са ме вълнували тогава. Стих посветен на мама, първо влюбване, приятелки, училище… Усещах нещо, който копнееше да се прояви. И аз го проявявах по детски, малко наивно навярно, но с чиста  душа. После порастнах. Живота ме повика и аз се втурнах да го живея. На макс. Спомням си, че едно от последните неща, което написах бе в нощта, в която се роди Никола. Не мигнах от вълнение до сутринта. И писах ли писах. Бях толкова щастлива.

Цялата публикация „Е, почна се:) Новото приключение, наречено блог.“