Защо е по-добре да не бягаме от негативните емоции.

Когато през две години написах тази публикация и след това д-р Рюдигер Далке дойде за първи път в България, един въпрос започна да се откроява и непрекъснато изскачаше от тук от там. Четях го навред в десетките писма, които получавах, беше задаван в интервюта, питаха ме близки и приятели – как така имаше диагноза, после само с една книга успя да избегнеш операция?  Спазваше ли някакъв режим? Пиеше ли някакви медикаменти? Какви методи приложи? Какво точно направи? Разкажи стъпка по стъпка.

Продължете да четете Болестта като път – практически семинар на д-р Рюдигер Далке →

От няколко години ме преследва една мисъл. Независимо какво правя, без значение къде съм, дали съм сама или не, пътувам ли или си почивам…Един въпрос или по-точно серия от въпроси с един и същи корен “ме мъчат” и не ми дават мира.

Коя съм аз? Защо съм тук? Какъв е смисълът на моя живот? Коя е целта му?  И защо съм се родила, ако моята основна задача не е да изпълня тази цел?

Продължете да четете Най-важната цел в моя живот →

Това е въпросът.

От както се помня все съм в някакъв режим на хранене. Високо протеиновата диета на Дюкан,  дни самo на плодове (по Лидия Ковачева), 90-дневната диета, вечеря най-късно в 6, сутрин без закуска или пък с обилна закуска, с изключване на хляб и всякакви тестени изделия, суровоядство и какво ли още не. Давам си сметка за всичките поражения, които съм нанесла на крехкото си организъмче десетки години в стремежа си да изглеждам добре. Понякога се получаваше, понякога не съвсем. Години ми трябваха, за да разбера, че хранителният режим e много малка част от това да се чувстваш добре. Важна, разбира се, но малка. Нужна е диета на думите и мислите, само хранителна не е достатъчна. Човек трябва сам да стигне до истината, че каквото и да прави външно, това, което е вътре рано или късно се издига и заглушава всеки опит за промяна. Защото каквото горе – такова и долу; каквото върте – такова и отвън. Промяната започва именно по този начин. Люшкаме се от режим в режим, от гладуване до преяждане. Защото не сме осъзнали, че тялото е храм за духа ни. Когато го разбере, някак естествено, без усилия на човек му се иска да пази чист този храм, да го поддържа с качествена, жива храна. Да го подсилва редовно с физическо натоварване, да го разхожда сред природатата и да му дава достатъчно сън.

Продължете да четете Живеем, за да се храним или се храним, за да живеем? →