и някои неща за първи път

Това лято всичко е различно. Но нима има изненадани? Това лято, както всяко лято – всичко е различно. И далеч не само заради ситуацията с ковид. Просто сега вече става очевидно и невъзможно да си затваряме очите за простите факти. Идеята, че нещо ще се повтори по същия начин, както преднишният път е просто това – една идея. И тя никога не пасва на реалността. “Не стъпваш два пъти в една и съща река”, казват мъдрите хора. И ти и реката се променяте.  Неминуемо, неизбежно и неумолимо.

Първото лято, в което живота ни предоставя един невероятен четиримесечен ритрийт. Всички възможности за друго са нежно, но сигурно отрязани.

Продължете да четете Островни дневници 5 →

Четвърти сезон на нашия остров изтича като пясък през пръстите ми. Нищо не може да го задържи, но и нямам това за цел. Не че изобщо бих могла да задържа нещо. Всяко преживяване – хубаво или не – неизбежно отминава. Остава понякога хубав спомен или някакъв сладък копнеж по нещо, което безвъзвратно си е отишло.
Продължете да четете Островни дневници vol.4 →

Кратък справочник по оцеляване на остров по време на летния сезон, съсредоточен в няколко кратки, но важни правила.

Правило номер 1.
Програмата

Когато си в Рим, прави като римляните. Или казано другояче – черпим опит от местните. За трета поредна годин тук – най-накрая схванах схемата на гърците. Отиват на плаж сутрин рано и когато масата народ повлича крак натам, те вече са си тръгнали. Вечер след 5, дори след 6 часа е втори рунд и се остава до залез слънце. Най-магичното време за плаж според мен.  Ако не успеем да станем рано, пропускаме първата част и се наслаждаваме на великолепието на залеза. Да видиш къпещото се в морето слънце, залязвайки зад хоризонта е несравнимo.  Когато не си за седмица на морето имаш възможност с лека ръка да пропуснеш някой сутрешен плаж и да се отдадеш на палачинки за закуска, четене на книжка или пък малко градинарстване.

Продължете да четете Островни дневници vol. 3 →

Миналата година си пожелахме да останем повече тук .  Без пътуване напред-назад по граници и фериботи. Е, получи се. Един месец (от три) без прекъсване на морския бряг. Не боли, не писва, не дотежава. Семейство и приятели ни навестяват, а пък и нови приятелства се създават. Замислих се дали нещо ми липсва от България… май е само прохладата на Витоша.

Няколко акцента  в този импровизиран виртуален дневник:

Продължете да четете Островни дневници vol.2 →