Островни дневници vol.2

Миналата година си пожелахме да останем повече тук .  Без пътуване напред-назад по граници и фериботи. Е, получи се. Един месец (от три) без прекъсване на морския бряг. Не боли, не писва, не дотежава. Семейство и приятели ни навестяват, а пък и нови приятелства се създават. Замислих се дали нещо ми липсва от България… май е само прохладата на Витоша.

Няколко акцента  в този импровизиран виртуален дневник:

Цялата публикация „Островни дневници vol.2“

5+1 професии, които ни позволяват да живеем цяло лято на морето

Бях част от разговор на тема пари и време, където чух следното:

“Преди имахме време, но нямахме пари.
Сега имаме пари, но нямаме време.”

Питам аз, а не може ли да имаме и двете? Защо задължително едното трябва да липсва? Какво ни спира да прекараме лятото на морето или да поживеем за месец, два в друг град, а защо не в друга държава?
По-късно същият ден се замислих – кои са типовете работа, която трябва да вършим, за да мислим по-глобално и ако решим да заминем за някъде – просто да го направим.
Ако една от тези работи/професии е вашата – честито! И както се казва – замислете се. Има време да си планирате лятото. Точно сега, през зимата, е най-подходящият момент за това.
Ако пък не се откривате никъде – пак се замислете. Кое е онова, което искате да промените в себе си, в обкръжението си, в работата си, за да изживеете живота, за който винаги сте мечтали.

Цялата публикация „5+1 професии, които ни позволяват да живеем цяло лято на морето“

Експериментът къща на морето

“Позволи си всичко, което може да ти предложи живота и ще откриеш, че той има да ти предложи много повече, отколкото предполагаш”.

  Този цитат на Нийл Уолш от “Разговори с Бог” е написан с маркер на дъската срещу мен. Десетки пъти на ден погледа ми се спира там, четейки го непрекъснато. Повечето пъти наум, а понякога и на глас. Така започнах да си позволявам. Отначало плахо и неуверено си позволявах дребни неща. А живота просто ги случваше пред очите ми.
Не си спомням точно от кога, може би години мечтая за едно лято на морето. Няма да скрия, ако кажа, че това ми се струваше химера. Нещо абсолютно невъзможно за случване. “Ами работата?” ме принизяваше обратно мисълта. “Най-много две седмици”, ми казваше “разумния глас”. Не спирах да мечтая. Само че някак далечно. Струваше ми се така недостижима, така нереална тази мечта. И респективно не правех нищо, за да й помогна да се случи.  Години наред…

Цялата публикация „Експериментът къща на морето“