Миналата година си пожелахме да останем повече тук . Без пътуване напред-назад по граници и фериботи. Е, получи се. Един месец (от три) без прекъсване на морския бряг. Не боли, не писва, не дотежава. Семейство и приятели ни навестяват, а пък и нови приятелства се създават. Замислих се дали нещо ми липсва от България… май е само прохладата на Витоша.
Няколко акцента в този импровизиран виртуален дневник: