Имах идея да направим нещо „wow“, за да отбележим десетте години заедно, но както често се оказва идеите не са това, което бяха. Затова реших да заложа на единственото сигурно и да опиша това, което е живо в момента. А то е нищо друго освен любов, идваща по различен начин, под различна форма, в различно време и обстоятелство. Но точно както златото си остава злато, независимо от това каква форма временно приеме,  любовта си остава любов. Само експресията й е привидно различна.

Продължете да четете Десет →

„Това, което търсиш – търси теб.“ *

(for english press here)

В последните месеци от така наречения мой живот силата на тези думи се потвърждава непрекъснато. За първи път видях Адам миналия ноември на едно събитие, което приятел организира и на което отидох водена от чисто любопитство.

Продължете да четете Адам Чаксфийлд →

DiVino Taste 2018 и моите 3+1 причини да съм част от него.

“In vino veritas” казал народа и после  добавил “in aqua sanitas”*, но това са подробности. Открих необятния свят на виното ведно с любовта преди около 9 години. Подозирам, че вървят ръка за ръка. В началото започнах плахо, после някоя и друга книжка, тук курс, там майсторски клас. И не малко практика, разбира се.

Продължете да четете In #DiVino veritas →

Един ден, когато вече започна да забравям – ще помоля някой от внуците да отвори блога и да ми прочете нещо. За любовта.

И тогава ще чуя това:

Продължете да четете Девет →

Моите пет стотинки по темата. Защо подаряваме, кога подаръка носи радост на даващия, къде е златната среда в истеричното пазаруване и как я намерих.

Историята разказва за тримата влъхви (на места наричани още царе или мъдреци), които водени от Витлеемската звезда намерили Младенеца в яслите, коленичи в краката на майка Му и поднесли своите дарове – злато, ладан* и миро. Ладан в древността се поднасял в знак на особено благоволение. Тримата влъхви го поднесли на Исус като дар за Бога в него. С мирото помазвали умрелите като дар за смъртния човек в Исус, а за царя в него тримата мъдреци дарили злато. Красиво, нали?

Продължете да четете „Даровете на влъхвите“ →

 Осем е числото на вечността. Осем е след седем и преди девет. Осем са пипалата на октопода. Осем е името на любимото ми списание. Според Кабала осем е всемирното равновесие на дух и материя, единството на противоположностите. Осем са и сакралните врати на съзнанието. Осем е числото на Възкресението, се казва още в Библията.

Осем са годините, които минават като пясък през пръстите ми и дори и да искам не мога да задържа. Но пък мога да разкажа.

Продължете да четете Осем →

Удоволствието да бъдем здрави

Попаднах случайно (или пък не съвсем) на пост, който толкова да ми хареса и така да провокира любопитството в мен, че ми се прииска да разбера повече за неговият автор. Беше така вдъхновяващ, така искрен, че като го прочетох ми стана някак леко на душата и усмивката сама се появи на лицето. Така попаднах във фейсбук групата “Удоволствието да бъдем здрави”, където научих невероятната история на Ади и Милен. Днес ви каня да се запознаете с тях и да се “заразите” с онази тяхна искрица живот, която вярвам няма да ви остави равнодушни. Тази частица тлее у всички ни, но по някакви причини, много често тривиални – забравяме за нея.

За мен е огромна чест Ади и Милен да са гости във виртуалното ми кътче. Мога само да се уча от изключителната им воля и любов към живота. Признавам, че не винаги съм му така отдадена. Понякога (вече все по-рядко) забравям кое е най-важното нещо.
Да дишаш. Тук и сега.

Продължете да четете Ади и Милен →

Седем, казват,  е знаково число –

“Първите седем”, “Седемте смъртни гряха“, “Седем години в Тибет”,  “Седемте самурая”…
Има седем дни в седмицата, седем ноти, чудесата на света са седем, а християнството  смята  числото седем за божествено – един от лъчите на сътворението.

Седем (според нумерологията) е числото на философията, на дълбокия разум, на съдбовността, на чистотата на духа, на съвършенството и пълната завършеност.

Седем, твърдят също, е щастливо число.

През седем години били важните етапи от живота ни. Някои ги наричат кризи. Казват също и че любовта се променя за седем години. Свиквало се с нея, ставала удобна, не сме я забелязваме понякога дори. Смятали сме я за даденост. Единият обичал повече от другия. В любовта компромиси трябвало. Любовта траела три години. Четях такива неща от разни хора. Много мъдри хора при това. Четях ги, дивях се и може би им вярвах- та нали около мен виждах неоспорими доказателства за загасващия огън на любовта, за привикването един към друг, за удобността на връзката, за връзка “в името на децата” и какво ли още не.

Продължете да четете Седем →