Някои бележки по темата или как преодолях надеждата
“Надеждата е дъщеря на сляп баща”. Това изречение беше основната тема, около която се въртеше фабулата във филм, който гледах наскоро. Смисълът му беше толкова двуяк и директен, че в миг ме порази. Толкова е очевидно.
Продължете да четете Надеждата – дъщеря на сляп баща →
„Това, което търсиш – търси теб.“ *
(for english press here)
В последните месеци от така наречения мой живот силата на тези думи се потвърждава непрекъснато. За първи път видях Адам миналия ноември на едно събитие, което приятел организира и на което отидох водена от чисто любопитство.
Продължете да четете Адам Чаксфийлд →
Нека това писание няма силата на препоръка. Всеки сам за себе си трябва да реши дали му е нужно или не да прочете тази книга. Както ни каза Розмари, когато я открихме с няколко книги и й ги връчихме с молба за автографи:
“Само твоята книга ще надпиша, Лучана. Ти си я намерила сама и сама си ме потърсила. Другите нека прочетат, пък да решат искат ли го или не”.

Това, което ще напиша обаче е , че прочетеното в
“Стопанката на Господ” отекна в мен с голяма сила. Отговорих си на толкова много въпроси. Отдавна заспали, отговорите надигнаха сънени глави и се огледаха наоколо.
Продължете да четете Стопанката на Господ →
Най-изумителните открития се случват когато идеята за очевидното е поставена под съмнение.