Д-р Рюдигер Далке в България

Как отправих покана към автора на “Болестта като път”?

Защо го направих?

Какъв проблем ми помогна да реша?

Тази година започна много силно за мен. Силно във всеки един аспект на думата. По принцип съм изпълнена с любов и благодарност към всичко, което ме заобикаля, но в умните книги се казва, че се познава кога си достатъчно присъстващ в настоящето – тогава, когато живота те постави пред изпитание. Всеки може да е осъзнат по време на часа за йога, вкъщи с книгата в ръка, или на плажа под чадъра, гледайки морето. Истинската осъзнатост се познава по това как приемаш несгодите и уроците в живота. А те неизбежно идват и то не защото си лош, а защото това е единствения начин да вървиш напред – преодолявайки всяко малко и по-голямо камъче по Пътя.

Цялата публикация „Д-р Рюдигер Далке в България“

Книги за лятото и здравето 2017

„Народът ми погива, защото не му достигат знания“

Пророка Осия възкликнал така в древността, но днес тези мъдри думи важат с пълна сила и за нас.
„Грижата за здравето, предпазването от заболявания и лечението на възникналата болест е преди всичко грижа на самия човек и започва с промяна на мисленето, облагородяване на навиците и изграждане на правилните приоритети и точната мотивацията в живота.“ Цитата е от прекрасна инициатива, за която ще стане дума по натам в текста. И така на теория ни е ясно. А практиката?

Цялата публикация „Книги за лятото и здравето 2017“

Ади и Милен

Удоволствието да бъдем здрави

Попаднах случайно (или пък не съвсем) на пост, който толкова да ми хареса и така да провокира любопитството в мен, че ми се прииска да разбера повече за неговият автор. Беше така вдъхновяващ, така искрен, че като го прочетох ми стана някак леко на душата и усмивката сама се появи на лицето. Така попаднах във фейсбук групата “Удоволствието да бъдем здрави”, където научих невероятната история на Ади и Милен. Днес ви каня да се запознаете с тях и да се “заразите” с онази тяхна искрица живот, която вярвам няма да ви остави равнодушни. Тази частица тлее у всички ни, но по някакви причини, много често тривиални – забравяме за нея.

За мен е огромна чест Ади и Милен да са гости във виртуалното ми кътче. Мога само да се уча от изключителната им воля и любов към живота. Признавам, че не винаги съм му така отдадена. Понякога (вече все по-рядко) забравям кое е най-важното нещо.
Да дишаш. Тук и сега.

Цялата публикация „Ади и Милен“