Моите пет стотинки по темата. Защо подаряваме, кога подаръка носи радост на даващия, къде е златната среда в истеричното пазаруване и как я намерих.

Историята разказва за тримата влъхви (на места наричани още царе или мъдреци), които водени от Витлеемската звезда намерили Младенеца в яслите, коленичи в краката на майка Му и поднесли своите дарове – злато, ладан* и миро. Ладан в древността се поднасял в знак на особено благоволение. Тримата влъхви го поднесли на Исус като дар за Бога в него. С мирото помазвали умрелите като дар за смъртния човек в Исус, а за царя в него тримата мъдреци дарили злато. Красиво, нали?

Продължете да четете „Даровете на влъхвите“ →

Време е за празници. Време е и за малко равносметка.
На годината, на живота, на себе си.

 До преди година животът ми беше чакане. Чаках уикенда. О, как само чаках петъка веднъж да дойде. После следващият петък, следващият уикенд, после лятото, почивката, морето, заплатата, ваканцията… А настъпеше ли  есента и особено зимата изпадах в необятна меланхолия. Посрещнах не една и две Коледи в отвратително настроение, без никакво желание за празнуване, а коледния дух на останалата част от човечеството, меко казано ме депресираше. Исках да заспя зимен сън, а като се събудя всичко това да е минало, да се е махнала проклетата зима с нейните празници.

Продължете да четете За празниците, равносметката, чакането и някои други неща. →