Имах идея да направим нещо „wow“, за да отбележим десетте години заедно, но както често се оказва идеите не са това, което бяха. Затова реших да заложа на единственото сигурно и да опиша това, което е живо в момента. А то е нищо друго освен любов, идваща по различен начин, под различна форма, в различно време и обстоятелство. Но точно както златото си остава злато, независимо от това каква форма временно приеме, любовта си остава любов. Само експресията й е привидно различна.
Архив за етитет: години
Девет
Един ден, когато вече започна да забравям – ще помоля някой от внуците да отвори блога и да ми прочете нещо. За любовта.
И тогава ще чуя това:
Осем
Осем е числото на вечността. Осем е след седем и преди девет. Осем са пипалата на октопода. Осем е името на любимото ми списание. Според Кабала осем е всемирното равновесие на дух и материя, единството на противоположностите. Осем са и сакралните врати на съзнанието. Осем е числото на Възкресението, се казва още в Библията.
Осем са годините, които минават като пясък през пръстите ми и дори и да искам не мога да задържа. Но пък мога да разкажа.
Седем
Седем, казват, е знаково число –
“Първите седем”, “Седемте смъртни гряха“, “Седем години в Тибет”, “Седемте самурая”…
Има седем дни в седмицата, седем ноти, чудесата на света са седем, а християнството смята числото седем за божествено – един от лъчите на сътворението.
Седем (според нумерологията) е числото на философията, на дълбокия разум, на съдбовността, на чистотата на духа, на съвършенството и пълната завършеност.
Седем, твърдят също, е щастливо число.
През седем години били важните етапи от живота ни. Някои ги наричат кризи. Казват също и че любовта се променя за седем години. Свиквало се с нея, ставала удобна, не сме я забелязваме понякога дори. Смятали сме я за даденост. Единият обичал повече от другия. В любовта компромиси трябвало. Любовта траела три години. Четях такива неща от разни хора. Много мъдри хора при това. Четях ги, дивях се и може би им вярвах- та нали около мен виждах неоспорими доказателства за загасващия огън на любовта, за привикването един към друг, за удобността на връзката, за връзка “в името на децата” и какво ли още не.