Ади и Милен

Удоволствието да бъдем здрави

Попаднах случайно (или пък не съвсем) на пост, който толкова да ми хареса и така да провокира любопитството в мен, че ми се прииска да разбера повече за неговият автор. Беше така вдъхновяващ, така искрен, че като го прочетох ми стана някак леко на душата и усмивката сама се появи на лицето. Така попаднах във фейсбук групата “Удоволствието да бъдем здрави”, където научих невероятната история на Ади и Милен. Днес ви каня да се запознаете с тях и да се “заразите” с онази тяхна искрица живот, която вярвам няма да ви остави равнодушни. Тази частица тлее у всички ни, но по някакви причини, много често тривиални – забравяме за нея.

За мен е огромна чест Ади и Милен да са гости във виртуалното ми кътче. Мога само да се уча от изключителната им воля и любов към живота. Признавам, че не винаги съм му така отдадена. Понякога (вече все по-рядко) забравям кое е най-важното нещо.
Да дишаш. Тук и сега.

Цялата публикация „Ади и Милен“

Стопанката на Господ

 Нека това писание няма силата на препоръка. Всеки сам за себе си трябва да реши дали  му е нужно или не да прочете тази книга. Както ни каза Розмари, когато я открихме с няколко книги и й ги връчихме с молба за автографи:

“Само твоята книга ще надпиша, Лучана. Ти си я намерила сама и сама си ме потърсила. Другите нека прочетат, пък да решат искат ли го или не”.

Това, което ще напиша обаче е , че прочетеното в
Стопанката на Господ” отекна в мен с голяма сила. Отговорих си на толкова много въпроси. Отдавна заспали, отговорите надигнаха сънени глави и се огледаха наоколо.

Цялата публикация „Стопанката на Господ“