Ади и Милен

Удоволствието да бъдем здрави

Попаднах случайно (или пък не съвсем) на пост, който толкова да ми хареса и така да провокира любопитството в мен, че ми се прииска да разбера повече за неговият автор. Беше така вдъхновяващ, така искрен, че като го прочетох ми стана някак леко на душата и усмивката сама се появи на лицето. Така попаднах във фейсбук групата “Удоволствието да бъдем здрави”, където научих невероятната история на Ади и Милен. Днес ви каня да се запознаете с тях и да се “заразите” с онази тяхна искрица живот, която вярвам няма да ви остави равнодушни. Тази частица тлее у всички ни, но по някакви причини, много често тривиални – забравяме за нея.

За мен е огромна чест Ади и Милен да са гости във виртуалното ми кътче. Мога само да се уча от изключителната им воля и любов към живота. Признавам, че не винаги съм му така отдадена. Понякога (вече все по-рядко) забравям кое е най-важното нещо.
Да дишаш. Тук и сега.

Продължете да четете Ади и Милен

Калимера

Митове и легенди за гръцкия бит и култура

В последните години имам известни наблюдения по темата. С оглед спорадичните пътувания за по няколко дни и ваканциите с деца. А след миналото лято и предстоящо второ на острова на сбъднатите мечти, реших че е крайно време да опиша това, което  събирам като впечатления от толкова време за южната ни съседка. Предполагам, че както в България си имаме особености във всяка една област, така е и там. Няма да е възможно да сложа под един общ знаменател всички гърци. Темата засяга о-в Тасос и региона около него. Може би много от нас знаят, че териториите от Солун надолу към нашата граница са били български – Драма, Серес, Кавала. Дори и о-в Тасос за малко по време на Втората световна война. Гърците по тези земи са наричани от живеещите в останала част на Гърция – Βούλγαροι – (Българите).  Твърденията за това какви са гърците са най-различни, а клишетата кое от кое по-изтъркани. Идеята ми тук не е в това да ги развенчавам или затвърждавам, а да предам това, което аз чувствам по темата.

Продължете да четете Калимера

Живеем, за да се храним или се храним, за да живеем?

Това е въпросът.

От както се помня все съм в някакъв режим на хранене. Високо протеиновата диета на Дюкан,  дни самo на плодове (по Лидия Ковачева), 90-дневната диета, вечеря най-късно в 6, сутрин без закуска или пък с обилна закуска, с изключване на хляб и всякакви тестени изделия, суровоядство и какво ли още не. Давам си сметка за всичките поражения, които съм нанесла на крехкото си организъмче десетки години в стремежа си да изглеждам добре. Понякога се получаваше, понякога не съвсем. Години ми трябваха, за да разбера, че хранителният режим e много малка част от това да се чувстваш добре. Важна, разбира се, но малка. Нужна е диета на думите и мислите, само хранителна не е достатъчна. Човек трябва сам да стигне до истината, че каквото и да прави външно, това, което е вътре рано или късно се издига и заглушава всеки опит за промяна. Защото каквото горе – такова и долу; каквото върте – такова и отвън. Промяната започва именно по този начин. Люшкаме се от режим в режим, от гладуване до преяждане. Защото не сме осъзнали, че тялото е храм за духа ни. Когато го разбере, някак естествено, без усилия на човек му се иска да пази чист този храм, да го поддържа с качествена, жива храна. Да го подсилва редовно с физическо натоварване, да го разхожда сред природатата и да му дава достатъчно сън.

Продължете да четете Живеем, за да се храним или се храним, за да живеем?

Ниската земя

Страната на лалелата, червените фенери и веселите цигарки. Холандия обаче не е само това. Тя е много, много повече.

Това писание не претендира да е пътепис, по-скоро дневник за онагледяване на информацията, с цел да не забравя.

По различни стечения на обстоятелствата последните два месеца посетихме Холандия няколко пъти. С децата, с приятели, сами. Последният път останахме две седмици и имахме възможност да се запознаем отблизо така да се каже с бита и културата на тази чудна държава.

Някои наблюдения:

Продължете да четете Ниската земя

Трудно ли е да бъдем жени?

Как една киста на десния яйчник ми даде звучен и ясен отговор. Като шамар.

     Изследване сочи, че всяка втора жена има или е имала някакъв “женски” проблем. Да започнем с така наречения Предменструален синдром и неговите проявления – честа смяна на настроенията, свърхемоционалност, от лека до изключително тежка раздразнителност, апатия, необяснима тревожност, в някои случаи депресия, глад за определени храни, задържане на течности, наддаване на тегло… Всички тези симтоми правят от нас едни малки чудовища в онези дни. И после се чудим защо мъжете искат да избягат с 200. То ние едва се търпим, какво остава за някой друг.

Темата за репродуктивните проблеми  е особено болезнена, защото засяга най-важното призвание на една жена – това да бъде майка. В последните десетина години съвсем открито се заговори, че стреса, негативизма и и емоционалната болка допринасят за тази реалност.

Същото изследване обръща особено внимание на доброкачествените и злокачествени образувания, като се споменават кисти на яйчника, диагностицирани  при момичета на 14 години, а ако до преди години миомата се е считала за “запазена марка” на дамите над 40,  то днес вече се наблюдава голям процент във все по-ниска възрастова група между 25 и 30.

Продължете да четете Трудно ли е да бъдем жени?

Развод

За първи път не знам как да започна. Дори звученето на тази дума е някак хладно, сякаш сече въздуха. Искам или не, трябва да се изправя и пред нея.  Да се изправя пред всичките си страхове и да споделя през какво минах, взимайки това решение. Решението да се разведа.

Някои може би ще кажат, че когато ти си инициатора е по-леко. Повярвайте, “по-леко” е само в чуждите очи. Бурята не е отвън, нито нападките, нито злостловието, нито реакциите и емоциите на “другите” са по-силни от бурята вътре. Истинската буря е в теб. Големият съдник, пред който трябва да се изправиш си самия ти.

Продължете да четете Развод

5+1 професии, които ни позволяват да живеем цяло лято на морето

Бях част от разговор на тема пари и време, където чух следното:

“Преди имахме време, но нямахме пари.
Сега имаме пари, но нямаме време.”

Питам аз, а не може ли да имаме и двете? Защо задължително едното трябва да липсва? Какво ни спира да прекараме лятото на морето или да поживеем за месец, два в друг град, а защо не в друга държава?
По-късно същият ден се замислих – кои са типовете работа, която трябва да вършим, за да мислим по-глобално и ако решим да заминем за някъде – просто да го направим.
Ако една от тези работи/професии е вашата – честито! И както се казва – замислете се. Има време да си планирате лятото. Точно сега, през зимата, е най-подходящият момент за това.
Ако пък не се откривате никъде – пак се замислете. Кое е онова, което искате да промените в себе си, в обкръжението си, в работата си, за да изживеете живота, за който винаги сте мечтали.

Продължете да четете 5+1 професии, които ни позволяват да живеем цяло лято на морето

За блога и трите му месеца живот

Преди да започна списването на блога, идея си нямах за толкова много работи.
Но човек се учи, е казал народа, докато е жив. Една от тези работи е гъгул аналитикс . Ей, голяма работа се оказа, при това.
Всичко вижда, всичко помни, всичко си казва. Само трябва да попиташ.
Нищо не крие, нищо не завоелира, не лъже.
Борави с цифри точни и прави такива сечения по време, място, браузер и
дори по интернет доставчик, че всеки статистик би потрил доволно ръчички.

Продължете да четете За блога и трите му месеца живот

Размерът има значение. (Размерът на талията)

Първият ми  гост.

Познавам Алекс от няколко години. Пътищата ни се пресякоха първо по работа, последствие с едно приятелско пътуване до съседна Сърбия. Когато разбрах, че е била цирков артист –  “жената-каучук” не успях да скрия учудването си. Гледах срещу мен една (нека да кажем) пълна жена и не можех, просто не можех да си представя извивки на тяло, грациозност и гъвкавост под тези килограми.

И сега, гледайки тази снимка пак ми е трудно, признавам.


Един ден Л. се върна от среща с нея и в очите му кънтеше ехото на едно голямо “УАУ”.

“Няма да повярваш, каза, колко много се е променила, Алекс. Свалила е може би двадесет килограма за няколко месеца. Изглежда невероятно!”

Показа ми снимки, а аз си зададох логичния въпрос: щом тя може да свали толкова много (оказаха се 42 за общо 9 месеца) защо аз постоянно се провалям със своите 4?

Продължете да четете Размерът има значение. (Размерът на талията)

За празниците, равносметката, чакането и някои други неща.

Време е за празници. Време е и за малко равносметка.
На годината, на живота, на себе си.


 До преди година животът ми беше чакане. Чаках уикенда. О, как само чаках петъка веднъж да дойде. После следващият петък, следващият уикенд, после лятото, почивката, морето, заплатата, ваканцията… А настъпеше ли  есента и особено зимата изпадах в необятна меланхолия. Посрещнах не една и две Коледи в отвратително настроение, без никакво желание за празнуване, а коледния дух на останалата част от човечеството, меко казано ме депресираше. Исках да заспя зимен сън, а като се събудя всичко това да е минало, да се е махнала проклетата зима с нейните празници.

Продължете да четете За празниците, равносметката, чакането и някои други неща.

За промяната, самопознанието и изборите, с които чертаем живота всеки ден