Buongiorno,

   В продължение на  година дадох всичко от себе си: време, средства и усилия, за да навляза в дебрите на един невероятно красив и мелодичен език. Решението да уча италиански дойде спонтанно, нямаше много време за чудене защо точно този език, защо сега, защо тук. Почувствах го отвътре и го случих. Спокойствието и радостта, които изпитвах през цялото време след това, ми дадоха ясно да разбера, че съм била на прав път. Нивата летяха едно след друго, а заедно с тях и аз. Учех и пеех.
Глаголи, времена, предлози…изписах стотици листове. Започнах да сричам италианска преса, а колко бях щастлива когато за първи път успях да разбера какво пее Лучано Павароти в любимата ми La traviata. Ех! (все пак операта възниква в Италия и езика, на който се изпълняват ариите не е кой да е, а езика на Данте).

Цялата публикация „Buongiorno,“

„По виното ще ги познаете“

Или моите открития на тазгодишния Дивино тест

Някъде прочетох, че хубавото вино не е това с многото точки, високия рейтинг или цена, не е това с добрият маркетинг или това, което модата налага.

Хубавото вино е това, което ти харесва на теб.

Далеч не претендирам мнението ми да е меродавно. Обичам да пия вино, обичам да експериментирам, обичам да уча. Аз съм просто (както каза един любезен винен изложител, чудейки се как да ни определи)  любител-консуматор, професионалист в своята област.


Цялата публикация „„По виното ще ги познаете““

За цигарите – искрено и лично.

Някой беше сравнил пушенето с медитация. Вдишваш дълбоко, задържаш леко дъха си и след това издишваш. Само “Ом” липсва. Но за това пък има дим, много дим.

Винаги когато разказвам за този период от живота ми
(стаж има-няма 15 години) започвам така:

“ Не бях страстен пушач. Не бях от тези, които пушат кутия и половина на ден. Не бях такава. Една кутия ми стигаше за няколко дни”.

Замислих се… защо го правя?  Защо винаги се оправдавам така. Успокоявах  се някак, че няма нищо лошo – та нали пуша съвсем малко. Е да, ама  няма такъв филм като малко. Или пушиш или не. Покрай това “малко” имах десетки табиети.

Цялата публикация „За цигарите – искрено и лично.“

Седем

Седем, казват,  е знаково число –

“Първите седем”, “Седемте смъртни гряха“, “Седем години в Тибет”,  “Седемте самурая”…
Има седем дни в седмицата, седем ноти, чудесата на света са седем, а християнството  смята  числото седем за божествено – един от лъчите на сътворението.

Седем (според нумерологията) е числото на философията, на дълбокия разум, на съдбовността, на чистотата на духа, на съвършенството и пълната завършеност.

Седем, твърдят също, е щастливо число.

През седем години били важните етапи от живота ни. Някои ги наричат кризи. Казват също и че любовта се променя за седем години. Свиквало се с нея, ставала удобна, не сме я забелязваме понякога дори. Смятали сме я за даденост. Единият обичал повече от другия. В любовта компромиси трябвало. Любовта траела три години. Четях такива неща от разни хора. Много мъдри хора при това. Четях ги, дивях се и може би им вярвах- та нали около мен виждах неоспорими доказателства за загасващия огън на любовта, за привикването един към друг, за удобността на връзката, за връзка “в името на децата” и какво ли още не.

Цялата публикация „Седем“

Трийсетдневен доброволен Фейсбук бан

Защо го направих?
Какви са минусите?
А ползите?

Проучване сочи, че 90 % от хората във ФБ,  на въпроса
“Какво правиш?”, отговарят “Нищо”,
10% отговарят – “Гледам снимки”.

Да започнем с “нищото”.

Част  I

“Постоянно помнете, че не можете да се наситите на това, което не искате.”

   Този цитат от Уейн Дайър ме намери точно в правилния момент. Човека описваше зависимостите – като под зависимости нямаше предвид само алкохол, цигари и наркотици. Ставаше въпрос за пристрастеност към храна, към пазаруване, към телевизия и интернет. И ето я – червената лампичка.

Не можех да се наситя на времето във Фейсбук.

А съвсем не исках да е така. И колкото повече време губех там, толкова повече не ми стигаше и отново бях вътре. Странно, помислих си, хем не искам и със сигурност нямам нужда-хем не спирам да го правя. Защо?

Цялата публикация „Трийсетдневен доброволен Фейсбук бан“

Е, почна се:) Новото приключение, наречено блог.

Идеята за блог дойде внезапно като изненада дори и мен.

Малко предистория

Напъните ми за писане датират някъде от 12-13 годишна възраст. В този период навярно се е събудило нещо. Жалко, че не успях да открия тефтера, в който пишех, провокирана от нещата, които са ме вълнували тогава. Стих посветен на мама, първо влюбване, приятелки, училище… Усещах нещо, който копнееше да се прояви. И аз го проявявах по детски, малко наивно навярно, но с чиста  душа. После порастнах. Живота ме повика и аз се втурнах да го живея. На макс. Спомням си, че едно от последните неща, което написах бе в нощта, в която се роди Никола. Не мигнах от вълнение до сутринта. И писах ли писах. Бях толкова щастлива.

Цялата публикация „Е, почна се:) Новото приключение, наречено блог.“