За празниците, равносметката, чакането и някои други неща.

Време е за празници. Време е и за малко равносметка.
На годината, на живота, на себе си.


 До преди година животът ми беше чакане. Чаках уикенда. О, как само чаках петъка веднъж да дойде. После следващият петък, следващият уикенд, после лятото, почивката, морето, заплатата, ваканцията… А настъпеше ли  есента и особено зимата изпадах в необятна меланхолия. Посрещнах не една и две Коледи в отвратително настроение, без никакво желание за празнуване, а коледния дух на останалата част от човечеството, меко казано ме депресираше. Исках да заспя зимен сън, а като се събудя всичко това да е минало, да се е махнала проклетата зима с нейните празници.

Цялата публикация „За празниците, равносметката, чакането и някои други неща.“

Стопанката на Господ

 Нека това писание няма силата на препоръка. Всеки сам за себе си трябва да реши дали  му е нужно или не да прочете тази книга. Както ни каза Розмари, когато я открихме с няколко книги и й ги връчихме с молба за автографи:

“Само твоята книга ще надпиша, Лучана. Ти си я намерила сама и сама си ме потърсила. Другите нека прочетат, пък да решат искат ли го или не”.

Това, което ще напиша обаче е , че прочетеното в
Стопанката на Господ” отекна в мен с голяма сила. Отговорих си на толкова много въпроси. Отдавна заспали, отговорите надигнаха сънени глави и се огледаха наоколо.

Цялата публикация „Стопанката на Господ“

Експериментът къща на морето

“Позволи си всичко, което може да ти предложи живота и ще откриеш, че той има да ти предложи много повече, отколкото предполагаш”.

  Този цитат на Нийл Уолш от “Разговори с Бог” е написан с маркер на дъската срещу мен. Десетки пъти на ден погледа ми се спира там, четейки го непрекъснато. Повечето пъти наум, а понякога и на глас. Така започнах да си позволявам. Отначало плахо и неуверено си позволявах дребни неща. А живота просто ги случваше пред очите ми.
Не си спомням точно от кога, може би години мечтая за едно лято на морето. Няма да скрия, ако кажа, че това ми се струваше химера. Нещо абсолютно невъзможно за случване. “Ами работата?” ме принизяваше обратно мисълта. “Най-много две седмици”, ми казваше “разумния глас”. Не спирах да мечтая. Само че някак далечно. Струваше ми се така недостижима, така нереална тази мечта. И респективно не правех нищо, за да й помогна да се случи.  Години наред…

Цялата публикация „Експериментът къща на морето“

Buongiorno,

   В продължение на  година дадох всичко от себе си: време, средства и усилия, за да навляза в дебрите на един невероятно красив и мелодичен език. Решението да уча италиански дойде спонтанно, нямаше много време за чудене защо точно този език, защо сега, защо тук. Почувствах го отвътре и го случих. Спокойствието и радостта, които изпитвах през цялото време след това, ми дадоха ясно да разбера, че съм била на прав път. Нивата летяха едно след друго, а заедно с тях и аз. Учех и пеех.
Глаголи, времена, предлози…изписах стотици листове. Започнах да сричам италианска преса, а колко бях щастлива когато за първи път успях да разбера какво пее Лучано Павароти в любимата ми La traviata. Ех! (все пак операта възниква в Италия и езика, на който се изпълняват ариите не е кой да е, а езика на Данте).

Цялата публикация „Buongiorno,“

„По виното ще ги познаете“

Или моите открития на тазгодишния Дивино тест

Някъде прочетох, че хубавото вино не е това с многото точки, високия рейтинг или цена, не е това с добрият маркетинг или това, което модата налага.

Хубавото вино е това, което ти харесва на теб.

Далеч не претендирам мнението ми да е меродавно. Обичам да пия вино, обичам да експериментирам, обичам да уча. Аз съм просто (както каза един любезен винен изложител, чудейки се как да ни определи)  любител-консуматор, професионалист в своята област.


Цялата публикация „„По виното ще ги познаете““

За цигарите – искрено и лично.

Някой беше сравнил пушенето с медитация. Вдишваш дълбоко, задържаш леко дъха си и след това издишваш. Само “Ом” липсва. Но за това пък има дим, много дим.

Винаги когато разказвам за този период от живота ми
(стаж има-няма 15 години) започвам така:

“ Не бях страстен пушач. Не бях от тези, които пушат кутия и половина на ден. Не бях такава. Една кутия ми стигаше за няколко дни”.

Замислих се… защо го правя?  Защо винаги се оправдавам така. Успокоявах  се някак, че няма нищо лошo – та нали пуша съвсем малко. Е да, ама  няма такъв филм като малко. Или пушиш или не. Покрай това “малко” имах десетки табиети.

Цялата публикация „За цигарите – искрено и лично.“

Седем

Седем, казват,  е знаково число –

“Първите седем”, “Седемте смъртни гряха“, “Седем години в Тибет”,  “Седемте самурая”…
Има седем дни в седмицата, седем ноти, чудесата на света са седем, а християнството  смята  числото седем за божествено – един от лъчите на сътворението.

Седем (според нумерологията) е числото на философията, на дълбокия разум, на съдбовността, на чистотата на духа, на съвършенството и пълната завършеност.

Седем, твърдят също, е щастливо число.

През седем години били важните етапи от живота ни. Някои ги наричат кризи. Казват също и че любовта се променя за седем години. Свиквало се с нея, ставала удобна, не сме я забелязваме понякога дори. Смятали сме я за даденост. Единият обичал повече от другия. В любовта компромиси трябвало. Любовта траела три години. Четях такива неща от разни хора. Много мъдри хора при това. Четях ги, дивях се и може би им вярвах- та нали около мен виждах неоспорими доказателства за загасващия огън на любовта, за привикването един към друг, за удобността на връзката, за връзка “в името на децата” и какво ли още не.

Цялата публикация „Седем“

Трийсетдневен доброволен Фейсбук бан

Защо го направих?
Какви са минусите?
А ползите?

Проучване сочи, че 90 % от хората във ФБ,  на въпроса
“Какво правиш?”, отговарят “Нищо”,
10% отговарят – “Гледам снимки”.

Да започнем с “нищото”.

Част  I

“Постоянно помнете, че не можете да се наситите на това, което не искате.”

   Този цитат от Уейн Дайър ме намери точно в правилния момент. Човека описваше зависимостите – като под зависимости нямаше предвид само алкохол, цигари и наркотици. Ставаше въпрос за пристрастеност към храна, към пазаруване, към телевизия и интернет. И ето я – червената лампичка.

Не можех да се наситя на времето във Фейсбук.

А съвсем не исках да е така. И колкото повече време губех там, толкова повече не ми стигаше и отново бях вътре. Странно, помислих си, хем не искам и със сигурност нямам нужда-хем не спирам да го правя. Защо?

Цялата публикация „Трийсетдневен доброволен Фейсбук бан“

Е, почна се:) Новото приключение, наречено блог.

Идеята за блог дойде внезапно като изненада дори и мен.

Малко предистория

Напъните ми за писане датират някъде от 12-13 годишна възраст. В този период навярно се е събудило нещо. Жалко, че не успях да открия тефтера, в който пишех, провокирана от нещата, които са ме вълнували тогава. Стих посветен на мама, първо влюбване, приятелки, училище… Усещах нещо, който копнееше да се прояви. И аз го проявявах по детски, малко наивно навярно, но с чиста  душа. После порастнах. Живота ме повика и аз се втурнах да го живея. На макс. Спомням си, че едно от последните неща, което написах бе в нощта, в която се роди Никола. Не мигнах от вълнение до сутринта. И писах ли писах. Бях толкова щастлива.

Цялата публикация „Е, почна се:) Новото приключение, наречено блог.“