Живеем, за да се храним или се храним, за да живеем?

Това е въпросът.

От както се помня все съм в някакъв режим на хранене. Високо протеиновата диета на Дюкан,  дни самo на плодове (по Лидия Ковачева), 90-дневната диета, вечеря най-късно в 6, сутрин без закуска или пък с обилна закуска, с изключване на хляб и всякакви тестени изделия, суровоядство и какво ли още не. Давам си сметка за всичките поражения, които съм нанесла на крехкото си организъмче десетки години в стремежа си да изглеждам добре. Понякога се получаваше, понякога не съвсем. Години ми трябваха, за да разбера, че хранителният режим e много малка част от това да се чувстваш добре. Важна, разбира се, но малка. Нужна е диета на думите и мислите, само хранителна не е достатъчна. Човек трябва сам да стигне до истината, че каквото и да прави външно, това, което е вътре рано или късно се издига и заглушава всеки опит за промяна. Защото каквото горе – такова и долу; каквото върте – такова и отвън. Промяната започва именно по този начин. Люшкаме се от режим в режим, от гладуване до преяждане. Защото не сме осъзнали, че тялото е храм за духа ни. Когато го разбере, някак естествено, без усилия на човек му се иска да пази чист този храм, да го поддържа с качествена, жива храна. Да го подсилва редовно с физическо натоварване, да го разхожда сред природатата и да му дава достатъчно сън.

Цялата публикация „Живеем, за да се храним или се храним, за да живеем?“

Ниската земя

Страната на лалелата, червените фенери и веселите цигарки. Холандия обаче не е само това. Тя е много, много повече.

Това писание не претендира да е пътепис, по-скоро дневник за онагледяване на информацията, с цел да не забравя.

По различни стечения на обстоятелствата последните два месеца посетихме Холандия няколко пъти. С децата, с приятели, сами. Последният път останахме две седмици и имахме възможност да се запознаем отблизо така да се каже с бита и културата на тази чудна държава.

Някои наблюдения:

Цялата публикация „Ниската земя“

Трудно ли е да бъдем жени?

Как една киста на десния яйчник ми даде звучен и ясен отговор. Като шамар.

     Изследване сочи, че всяка втора жена има или е имала някакъв “женски” проблем. Да започнем с така наречения Предменструален синдром и неговите проявления – честа смяна на настроенията, свърхемоционалност, от лека до изключително тежка раздразнителност, апатия, необяснима тревожност, в някои случаи депресия, глад за определени храни, задържане на течности, наддаване на тегло… Всички тези симтоми правят от нас едни малки чудовища в онези дни. И после се чудим защо мъжете искат да избягат с 200. То ние едва се търпим, какво остава за някой друг.

Темата за репродуктивните проблеми  е особено болезнена, защото засяга най-важното призвание на една жена – това да бъде майка. В последните десетина години съвсем открито се заговори, че стреса, негативизма и и емоционалната болка допринасят за тази реалност.

Същото изследване обръща особено внимание на доброкачествените и злокачествени образувания, като се споменават кисти на яйчника, диагностицирани  при момичета на 14 години, а ако до преди години миомата се е считала за “запазена марка” на дамите над 40,  то днес вече се наблюдава голям процент във все по-ниска възрастова група между 25 и 30.

Цялата публикация „Трудно ли е да бъдем жени?“

Развод

За първи път не знам как да започна. Дори звученето на тази дума е някак хладно, сякаш сече въздуха. Искам или не, трябва да се изправя и пред нея.  Да се изправя пред всичките си страхове и да споделя през какво минах, взимайки това решение. Решението да се разведа.

Някои може би ще кажат, че когато ти си инициатора е по-леко. Повярвайте, “по-леко” е само в чуждите очи. Бурята не е отвън, нито нападките, нито злостловието, нито реакциите и емоциите на “другите” са по-силни от бурята вътре. Истинската буря е в теб. Големият съдник, пред който трябва да се изправиш си самия ти.

Цялата публикация „Развод“

5+1 професии, които ни позволяват да живеем цяло лято на морето

Бях част от разговор на тема пари и време, където чух следното:

“Преди имахме време, но нямахме пари.
Сега имаме пари, но нямаме време.”

Питам аз, а не може ли да имаме и двете? Защо задължително едното трябва да липсва? Какво ни спира да прекараме лятото на морето или да поживеем за месец, два в друг град, а защо не в друга държава?
По-късно същият ден се замислих – кои са типовете работа, която трябва да вършим, за да мислим по-глобално и ако решим да заминем за някъде – просто да го направим.
Ако една от тези работи/професии е вашата – честито! И както се казва – замислете се. Има време да си планирате лятото. Точно сега, през зимата, е най-подходящият момент за това.
Ако пък не се откривате никъде – пак се замислете. Кое е онова, което искате да промените в себе си, в обкръжението си, в работата си, за да изживеете живота, за който винаги сте мечтали.

Цялата публикация „5+1 професии, които ни позволяват да живеем цяло лято на морето“

За блога и трите му месеца живот

Преди да започна списването на блога, идея си нямах за толкова много работи.
Но човек се учи, е казал народа, докато е жив. Една от тези работи е гъгул аналитикс . Ей, голяма работа се оказа, при това.
Всичко вижда, всичко помни, всичко си казва. Само трябва да попиташ.
Нищо не крие, нищо не завоелира, не лъже.
Борави с цифри точни и прави такива сечения по време, място, браузер и
дори по интернет доставчик, че всеки статистик би потрил доволно ръчички.

Цялата публикация „За блога и трите му месеца живот“

Размерът има значение. (Размерът на талията)

Първият ми  гост.

Познавам Алекс от няколко години. Пътищата ни се пресякоха първо по работа, последствие с едно приятелско пътуване до съседна Сърбия. Когато разбрах, че е била цирков артист –  “жената-каучук” не успях да скрия учудването си. Гледах срещу мен една (нека да кажем) пълна жена и не можех, просто не можех да си представя извивки на тяло, грациозност и гъвкавост под тези килограми.

И сега, гледайки тази снимка пак ми е трудно, признавам.


Един ден Л. се върна от среща с нея и в очите му кънтеше ехото на едно голямо “УАУ”.

“Няма да повярваш, каза, колко много се е променила, Алекс. Свалила е може би двадесет килограма за няколко месеца. Изглежда невероятно!”

Показа ми снимки, а аз си зададох логичния въпрос: щом тя може да свали толкова много (оказаха се 42 за общо 9 месеца) защо аз постоянно се провалям със своите 4?

Цялата публикация „Размерът има значение. (Размерът на талията)“

За празниците, равносметката, чакането и някои други неща.

Време е за празници. Време е и за малко равносметка.
На годината, на живота, на себе си.


 До преди година животът ми беше чакане. Чаках уикенда. О, как само чаках петъка веднъж да дойде. После следващият петък, следващият уикенд, после лятото, почивката, морето, заплатата, ваканцията… А настъпеше ли  есента и особено зимата изпадах в необятна меланхолия. Посрещнах не една и две Коледи в отвратително настроение, без никакво желание за празнуване, а коледния дух на останалата част от човечеството, меко казано ме депресираше. Исках да заспя зимен сън, а като се събудя всичко това да е минало, да се е махнала проклетата зима с нейните празници.

Цялата публикация „За празниците, равносметката, чакането и някои други неща.“

Стопанката на Господ

 Нека това писание няма силата на препоръка. Всеки сам за себе си трябва да реши дали  му е нужно или не да прочете тази книга. Както ни каза Розмари, когато я открихме с няколко книги и й ги връчихме с молба за автографи:

“Само твоята книга ще надпиша, Лучана. Ти си я намерила сама и сама си ме потърсила. Другите нека прочетат, пък да решат искат ли го или не”.

Това, което ще напиша обаче е , че прочетеното в
Стопанката на Господ” отекна в мен с голяма сила. Отговорих си на толкова много въпроси. Отдавна заспали, отговорите надигнаха сънени глави и се огледаха наоколо.

Цялата публикация „Стопанката на Господ“

Експериментът къща на морето

“Позволи си всичко, което може да ти предложи живота и ще откриеш, че той има да ти предложи много повече, отколкото предполагаш”.

  Този цитат на Нийл Уолш от “Разговори с Бог” е написан с маркер на дъската срещу мен. Десетки пъти на ден погледа ми се спира там, четейки го непрекъснато. Повечето пъти наум, а понякога и на глас. Така започнах да си позволявам. Отначало плахо и неуверено си позволявах дребни неща. А живота просто ги случваше пред очите ми.
Не си спомням точно от кога, може би години мечтая за едно лято на морето. Няма да скрия, ако кажа, че това ми се струваше химера. Нещо абсолютно невъзможно за случване. “Ами работата?” ме принизяваше обратно мисълта. “Най-много две седмици”, ми казваше “разумния глас”. Не спирах да мечтая. Само че някак далечно. Струваше ми се така недостижима, така нереална тази мечта. И респективно не правех нищо, за да й помогна да се случи.  Години наред…

Цялата публикация „Експериментът къща на морето“