Островни дневници

Част ПЪРВА


Съдбата на доброволното отшелничество-малко интернет, много движение, градина за поливане и едно море.

Вече няколко дни се занимавам с много интересни дейности, различни от обичайните: плевя,  скубя и почиствам градината на лятното ни убежище. Подрязвам един  по един трите зокума и наблюдавам с интерес пъпчиците им, опитвайки се да отгатна кога ще разцъфнат. Поливам алпинариума, който спретна моят любим и час по час гледам дали трендафила, който засадихме се е прихванал. Почиствам вътре и вън, правя сладко от рози и обмислям менюто за уикенда.  Обуздавам неуморния ум с йога, плуване и разходки покрай морето, а вечер слизам до барчето с готината музика, за да проверя дали случайно не съм изпуснала нещо от другия свят. И всяка вечер отново и отново разбирам, че не съм пропуснала нищо съществено. Прочетох някъде, че да се страхуваш от това да останеш неинформиран и далеч от новини е също още една зависимост. Няма  събитие, което да касае пряко теб и по някакъв начин това да остане скрито. Повярвайте, пишеше там – ако нещо е от особена значимост за вас – ще го разберете дори и да не следите новините.

Цялата публикация „Островни дневници“

Ади и Милен

Удоволствието да бъдем здрави

Попаднах случайно (или пък не съвсем) на пост, който толкова да ми хареса и така да провокира любопитството в мен, че ми се прииска да разбера повече за неговият автор. Беше така вдъхновяващ, така искрен, че като го прочетох ми стана някак леко на душата и усмивката сама се появи на лицето. Така попаднах във фейсбук групата “Удоволствието да бъдем здрави”, където научих невероятната история на Ади и Милен. Днес ви каня да се запознаете с тях и да се “заразите” с онази тяхна искрица живот, която вярвам няма да ви остави равнодушни. Тази частица тлее у всички ни, но по някакви причини, много често тривиални – забравяме за нея.

За мен е огромна чест Ади и Милен да са гости във виртуалното ми кътче. Мога само да се уча от изключителната им воля и любов към живота. Признавам, че не винаги съм му така отдадена. Понякога (вече все по-рядко) забравям кое е най-важното нещо.
Да дишаш. Тук и сега.

Цялата публикация „Ади и Милен“

Калимера

Митове и легенди за гръцкия бит и култура

В последните години имам известни наблюдения по темата. С оглед спорадичните пътувания за по няколко дни и ваканциите с деца. А след миналото лято и предстоящо второ на острова на сбъднатите мечти, реших че е крайно време да опиша това, което  събирам като впечатления от толкова време за южната ни съседка. Предполагам, че както в България си имаме особености във всяка една област, така е и там. Няма да е възможно да сложа под един общ знаменател всички гърци. Темата засяга о-в Тасос и региона около него. Може би много от нас знаят, че териториите от Солун надолу към нашата граница са били български – Драма, Серес, Кавала. Дори и о-в Тасос за малко по време на Втората световна война. Гърците по тези земи са наричани от живеещите в останала част на Гърция – Βούλγαροι – (Българите).  Твърденията за това какви са гърците са най-различни, а клишетата кое от кое по-изтъркани. Идеята ми тук не е в това да ги развенчавам или затвърждавам, а да предам това, което аз чувствам по темата.

Цялата публикация „Калимера“

Живеем, за да се храним или се храним, за да живеем?

Това е въпросът.

От както се помня все съм в някакъв режим на хранене. Високо протеиновата диета на Дюкан,  дни самo на плодове (по Лидия Ковачева), 90-дневната диета, вечеря най-късно в 6, сутрин без закуска или пък с обилна закуска, с изключване на хляб и всякакви тестени изделия, суровоядство и какво ли още не. Давам си сметка за всичките поражения, които съм нанесла на крехкото си организъмче десетки години в стремежа си да изглеждам добре. Понякога се получаваше, понякога не съвсем. Години ми трябваха, за да разбера, че хранителният режим e много малка част от това да се чувстваш добре. Важна, разбира се, но малка. Нужна е диета на думите и мислите, само хранителна не е достатъчна. Човек трябва сам да стигне до истината, че каквото и да прави външно, това, което е вътре рано или късно се издига и заглушава всеки опит за промяна. Защото каквото горе – такова и долу; каквото върте – такова и отвън. Промяната започва именно по този начин. Люшкаме се от режим в режим, от гладуване до преяждане. Защото не сме осъзнали, че тялото е храм за духа ни. Когато го разбере, някак естествено, без усилия на човек му се иска да пази чист този храм, да го поддържа с качествена, жива храна. Да го подсилва редовно с физическо натоварване, да го разхожда сред природатата и да му дава достатъчно сън.

Цялата публикация „Живеем, за да се храним или се храним, за да живеем?“

Ниската земя

Страната на лалелата, червените фенери и веселите цигарки. Холандия обаче не е само това. Тя е много, много повече.

Това писание не претендира да е пътепис, по-скоро дневник за онагледяване на информацията, с цел да не забравя.

По различни стечения на обстоятелствата последните два месеца посетихме Холандия няколко пъти. С децата, с приятели, сами. Последният път останахме две седмици и имахме възможност да се запознаем отблизо така да се каже с бита и културата на тази чудна държава.

Някои наблюдения:

Цялата публикация „Ниската земя“

Трудно ли е да бъдем жени?

Как една киста на десния яйчник ми даде звучен и ясен отговор. Като шамар.

     Изследване сочи, че всяка втора жена има или е имала някакъв “женски” проблем. Да започнем с така наречения Предменструален синдром и неговите проявления – честа смяна на настроенията, свърхемоционалност, от лека до изключително тежка раздразнителност, апатия, необяснима тревожност, в някои случаи депресия, глад за определени храни, задържане на течности, наддаване на тегло… Всички тези симтоми правят от нас едни малки чудовища в онези дни. И после се чудим защо мъжете искат да избягат с 200. То ние едва се търпим, какво остава за някой друг.

Темата за репродуктивните проблеми  е особено болезнена, защото засяга най-важното призвание на една жена – това да бъде майка. В последните десетина години съвсем открито се заговори, че стреса, негативизма и и емоционалната болка допринасят за тази реалност.

Същото изследване обръща особено внимание на доброкачествените и злокачествени образувания, като се споменават кисти на яйчника, диагностицирани  при момичета на 14 години, а ако до преди години миомата се е считала за “запазена марка” на дамите над 40,  то днес вече се наблюдава голям процент във все по-ниска възрастова група между 25 и 30.

Цялата публикация „Трудно ли е да бъдем жени?“

Развод

За първи път не знам как да започна. Дори звученето на тази дума е някак хладно, сякаш сече въздуха. Искам или не, трябва да се изправя и пред нея.  Да се изправя пред всичките си страхове и да споделя през какво минах, взимайки това решение. Решението да се разведа.

Някои може би ще кажат, че когато ти си инициатора е по-леко. Повярвайте, “по-леко” е само в чуждите очи. Бурята не е отвън, нито нападките, нито злостловието, нито реакциите и емоциите на “другите” са по-силни от бурята вътре. Истинската буря е в теб. Големият съдник, пред който трябва да се изправиш си самия ти.

Цялата публикация „Развод“

5+1 професии, които ни позволяват да живеем цяло лято на морето

Бях част от разговор на тема пари и време, където чух следното:

“Преди имахме време, но нямахме пари.
Сега имаме пари, но нямаме време.”

Питам аз, а не може ли да имаме и двете? Защо задължително едното трябва да липсва? Какво ни спира да прекараме лятото на морето или да поживеем за месец, два в друг град, а защо не в друга държава?
По-късно същият ден се замислих – кои са типовете работа, която трябва да вършим, за да мислим по-глобално и ако решим да заминем за някъде – просто да го направим.
Ако една от тези работи/професии е вашата – честито! И както се казва – замислете се. Има време да си планирате лятото. Точно сега, през зимата, е най-подходящият момент за това.
Ако пък не се откривате никъде – пак се замислете. Кое е онова, което искате да промените в себе си, в обкръжението си, в работата си, за да изживеете живота, за който винаги сте мечтали.

Цялата публикация „5+1 професии, които ни позволяват да живеем цяло лято на морето“

За блога и трите му месеца живот

Преди да започна списването на блога, идея си нямах за толкова много работи.
Но човек се учи, е казал народа, докато е жив. Една от тези работи е гъгул аналитикс . Ей, голяма работа се оказа, при това.
Всичко вижда, всичко помни, всичко си казва. Само трябва да попиташ.
Нищо не крие, нищо не завоелира, не лъже.
Борави с цифри точни и прави такива сечения по време, място, браузер и
дори по интернет доставчик, че всеки статистик би потрил доволно ръчички.

Цялата публикация „За блога и трите му месеца живот“

Размерът има значение. (Размерът на талията)

Първият ми  гост.

Познавам Алекс от няколко години. Пътищата ни се пресякоха първо по работа, последствие с едно приятелско пътуване до съседна Сърбия. Когато разбрах, че е била цирков артист –  “жената-каучук” не успях да скрия учудването си. Гледах срещу мен една (нека да кажем) пълна жена и не можех, просто не можех да си представя извивки на тяло, грациозност и гъвкавост под тези килограми.

И сега, гледайки тази снимка пак ми е трудно, признавам.


Един ден Л. се върна от среща с нея и в очите му кънтеше ехото на едно голямо “УАУ”.

“Няма да повярваш, каза, колко много се е променила, Алекс. Свалила е може би двадесет килограма за няколко месеца. Изглежда невероятно!”

Показа ми снимки, а аз си зададох логичния въпрос: щом тя може да свали толкова много (оказаха се 42 за общо 9 месеца) защо аз постоянно се провалям със своите 4?

Цялата публикация „Размерът има значение. (Размерът на талията)“