Ин и Ян

Колкото повече НЕ искаш едно нещо, толкова повече ти се предоставя възможност да се сблъскаш с него. И да го приемеш и заобичаш. Категоричността, с която проповядваме какво харесваме и какво не винаги намира начин така да извърти палачинката на действителността, че да разберем и приемем и другата страна.

Цялата публикация „Ин и Ян“

Д-р Рюдигер Далке в България

Как отправих покана към автора на “Болестта като път”?

Защо го направих?

Какъв проблем ми помогна да реша?

Тази година започна много силно за мен. Силно във всеки един аспект на думата. По принцип съм изпълнена с любов и благодарност към всичко, което ме заобикаля, но в умните книги се казва, че се познава кога си достатъчно присъстващ в настоящето – тогава, когато живота те постави пред изпитание. Всеки може да е осъзнат по време на часа за йога, вкъщи с книгата в ръка, или на плажа под чадъра, гледайки морето. Истинската осъзнатост се познава по това как приемаш несгодите и уроците в живота. А те неизбежно идват и то не защото си лош, а защото това е единствения начин да вървиш напред – преодолявайки всяко малко и по-голямо камъче по Пътя.

Цялата публикация „Д-р Рюдигер Далке в България“

Книги за лятото и здравето 2017

„Народът ми погива, защото не му достигат знания“

Пророка Осия възкликнал така в древността, но днес тези мъдри думи важат с пълна сила и за нас.
„Грижата за здравето, предпазването от заболявания и лечението на възникналата болест е преди всичко грижа на самия човек и започва с промяна на мисленето, облагородяване на навиците и изграждане на правилните приоритети и точната мотивацията в живота.“ Цитата е от прекрасна инициатива, за която ще стане дума по натам в текста. И така на теория ни е ясно. А практиката?

Цялата публикация „Книги за лятото и здравето 2017“

Натуралните масла за моята кожа и коса

Или как казах „да“ на естествената козметика

Започвайки да пиша тук в едно нещо бях убедена. Блога няма да е “beauty” или пък “lifestyle”. Никога не съм се виждала в роля да давам съвети за грим, прическа или дрехи. Просто не е моето. Има десетки такива блогове и те се справят идеално.  Мисля си, че всеки би трябвало да намери или не своя път към това да се чувства и изглежда добре. Но когато попадна на нещо, което си струва и е наистина качествено не мога да си замълча. По-силно е от мен 🙂
Блога е и за това – да споделям добрите попадения и опит.

Цялата публикация „Натуралните масла за моята кожа и коса“

Островни дневници

Част ПЪРВА


Съдбата на доброволното отшелничество-малко интернет, много движение, градина за поливане и едно море.

Вече няколко дни се занимавам с много интересни дейности, различни от обичайните: плевя,  скубя и почиствам градината на лятното ни убежище. Подрязвам един  по един трите зокума и наблюдавам с интерес пъпчиците им, опитвайки се да отгатна кога ще разцъфнат. Поливам алпинариума, който спретна моят любим и час по час гледам дали трендафила, който засадихме се е прихванал. Почиствам вътре и вън, правя сладко от рози и обмислям менюто за уикенда.  Обуздавам неуморния ум с йога, плуване и разходки покрай морето, а вечер слизам до барчето с готината музика, за да проверя дали случайно не съм изпуснала нещо от другия свят. И всяка вечер отново и отново разбирам, че не съм пропуснала нищо съществено. Прочетох някъде, че да се страхуваш от това да останеш неинформиран и далеч от новини е също още една зависимост. Няма  събитие, което да касае пряко теб и по някакъв начин това да остане скрито. Повярвайте, пишеше там – ако нещо е от особена значимост за вас – ще го разберете дори и да не следите новините.

Цялата публикация „Островни дневници“

Ади и Милен

Удоволствието да бъдем здрави

Попаднах случайно (или пък не съвсем) на пост, който толкова да ми хареса и така да провокира любопитството в мен, че ми се прииска да разбера повече за неговият автор. Беше така вдъхновяващ, така искрен, че като го прочетох ми стана някак леко на душата и усмивката сама се появи на лицето. Така попаднах във фейсбук групата “Удоволствието да бъдем здрави”, където научих невероятната история на Ади и Милен. Днес ви каня да се запознаете с тях и да се “заразите” с онази тяхна искрица живот, която вярвам няма да ви остави равнодушни. Тази частица тлее у всички ни, но по някакви причини, много често тривиални – забравяме за нея.

За мен е огромна чест Ади и Милен да са гости във виртуалното ми кътче. Мога само да се уча от изключителната им воля и любов към живота. Признавам, че не винаги съм му така отдадена. Понякога (вече все по-рядко) забравям кое е най-важното нещо.
Да дишаш. Тук и сега.

Цялата публикация „Ади и Милен“

Калимера

Митове и легенди за гръцкия бит и култура

В последните години имам известни наблюдения по темата. С оглед спорадичните пътувания за по няколко дни и ваканциите с деца. А след миналото лято и предстоящо второ на острова на сбъднатите мечти, реших че е крайно време да опиша това, което  събирам като впечатления от толкова време за южната ни съседка. Предполагам, че както в България си имаме особености във всяка една област, така е и там. Няма да е възможно да сложа под един общ знаменател всички гърци. Темата засяга о-в Тасос и региона около него. Може би много от нас знаят, че териториите от Солун надолу към нашата граница са били български – Драма, Серес, Кавала. Дори и о-в Тасос за малко по време на Втората световна война. Гърците по тези земи са наричани от живеещите в останала част на Гърция – Βούλγαροι – (Българите).  Твърденията за това какви са гърците са най-различни, а клишетата кое от кое по-изтъркани. Идеята ми тук не е в това да ги развенчавам или затвърждавам, а да предам това, което аз чувствам по темата.

Цялата публикация „Калимера“

Живеем, за да се храним или се храним, за да живеем?

Това е въпросът.

От както се помня все съм в някакъв режим на хранене. Високо протеиновата диета на Дюкан,  дни самo на плодове (по Лидия Ковачева), 90-дневната диета, вечеря най-късно в 6, сутрин без закуска или пък с обилна закуска, с изключване на хляб и всякакви тестени изделия, суровоядство и какво ли още не. Давам си сметка за всичките поражения, които съм нанесла на крехкото си организъмче десетки години в стремежа си да изглеждам добре. Понякога се получаваше, понякога не съвсем. Години ми трябваха, за да разбера, че хранителният режим e много малка част от това да се чувстваш добре. Важна, разбира се, но малка. Нужна е диета на думите и мислите, само хранителна не е достатъчна. Човек трябва сам да стигне до истината, че каквото и да прави външно, това, което е вътре рано или късно се издига и заглушава всеки опит за промяна. Защото каквото горе – такова и долу; каквото върте – такова и отвън. Промяната започва именно по този начин. Люшкаме се от режим в режим, от гладуване до преяждане. Защото не сме осъзнали, че тялото е храм за духа ни. Когато го разбере, някак естествено, без усилия на човек му се иска да пази чист този храм, да го поддържа с качествена, жива храна. Да го подсилва редовно с физическо натоварване, да го разхожда сред природатата и да му дава достатъчно сън.

Цялата публикация „Живеем, за да се храним или се храним, за да живеем?“

Ниската земя

Страната на лалелата, червените фенери и веселите цигарки. Холандия обаче не е само това. Тя е много, много повече.

Това писание не претендира да е пътепис, по-скоро дневник за онагледяване на информацията, с цел да не забравя.

По различни стечения на обстоятелствата последните два месеца посетихме Холандия няколко пъти. С децата, с приятели, сами. Последният път останахме две седмици и имахме възможност да се запознаем отблизо така да се каже с бита и културата на тази чудна държава.

Някои наблюдения:

Цялата публикация „Ниската земя“

Трудно ли е да бъдем жени?

Как една киста на десния яйчник ми даде звучен и ясен отговор. Като шамар.

     Изследване сочи, че всяка втора жена има или е имала някакъв “женски” проблем. Да започнем с така наречения Предменструален синдром и неговите проявления – честа смяна на настроенията, свърхемоционалност, от лека до изключително тежка раздразнителност, апатия, необяснима тревожност, в някои случаи депресия, глад за определени храни, задържане на течности, наддаване на тегло… Всички тези симтоми правят от нас едни малки чудовища в онези дни. И после се чудим защо мъжете искат да избягат с 200. То ние едва се търпим, какво остава за някой друг.

Темата за репродуктивните проблеми  е особено болезнена, защото засяга най-важното призвание на една жена – това да бъде майка. В последните десетина години съвсем открито се заговори, че стреса, негативизма и и емоционалната болка допринасят за тази реалност.

Същото изследване обръща особено внимание на доброкачествените и злокачествени образувания, като се споменават кисти на яйчника, диагностицирани  при момичета на 14 години, а ако до преди години миомата се е считала за “запазена марка” на дамите над 40,  то днес вече се наблюдава голям процент във все по-ниска възрастова група между 25 и 30.

Цялата публикация „Трудно ли е да бъдем жени?“