5 дни с Муджи в Лисабон

Всички древни текстове, мистици и мъдреци описват едно и също нещо. Системата йога (в която физическите упражнения или асаните са една много малка част) не е нищо друго освен врата към същото това нещо. От както свят светува философите търсят смисъла на живота и отдавна са разбрали, че той е нещо повече от това, което може да се види, пипне, докосне и помирише и вкуси. Нещо повече – науката признава, че не знае нищо за материята – съставните части на атома. Тя познава само излъчването им, но не и самият източник. Тъй като атомът постоянно излъчва енергия, електронът в един момент във времето никога не може да бъде идентичен с електрона в друг момент във времето. „Електронът престава да има каквито и да било свойства на „вещ”, както тя се разглежда от здравия разум; той е просто регион, от който може да бъде излъчена енергия”. („Увод във философията” от Бъртранд Ръсел).*

Рано или късно (понякога в края на земния път) всеки човешки индивид осъзнава, че така наречения живот е прелетял като миг и на финала  няма абсолютно никакво значение какво си придобил, спечелил или скътал. Смъртта е най-великолепната идея на Господ, казва Муджи, защото човешките същества са толкова ужасени от нея, че този страх ги кара да търсят кое е онова, което няма да изчезне с отпадането на физическата им форма. И някои от тях го намират, постигат, преживяват.  Kое е това нещо? Има ли форма, размер или цвят? Как се открива, как се осъзнава и колко далече от нас е? Наричат го самадхи, осъзнатост, присъствие или просветление. Божията милост  във всеки един от нас.
Продължете да четете Просветлението – мит или реалност →

И 10 неща, които ми се случиха за първи път.

Казват, че истинският живот започва там, където свършва зоната на комфорт.

Моята зона на комфорт свърши на 28 ми юли когато се качихме на ветроходната яхта на приятели в Сардиния и отплавахме да изследваме красотите й. (За нея ще има отделен пост- заслужава го) После поехме курс към Сицилия с няколко спирки по пътя.  188 мили или 300  километра със средна скорост 8 възела. Почти 14 километра в час.

Продължете да четете От Сардиния до Сицилия. По вода. →

Митове и легенди за гръцкия бит и култура

В последните години имам известни наблюдения по темата. С оглед спорадичните пътувания за по няколко дни и ваканциите с деца. А след миналото лято и предстоящо второ на острова на сбъднатите мечти, реших че е крайно време да опиша това, което  събирам като впечатления от толкова време за южната ни съседка. Предполагам, че както в България си имаме особености във всяка една област, така е и там. Няма да е възможно да сложа под един общ знаменател всички гърци. Темата засяга о-в Тасос и региона около него. Може би много от нас знаят, че териториите от Солун надолу към нашата граница са били български – Драма, Серес, Кавала. Дори и о-в Тасос за малко по време на Втората световна война. Гърците по тези земи са наричани от живеещите в останала част на Гърция – Βούλγαροι – (Българите).  Твърденията за това какви са гърците са най-различни, а клишетата кое от кое по-изтъркани. Идеята ми тук не е в това да ги развенчавам или затвърждавам, а да предам това, което аз чувствам по темата.

Продължете да четете Калимера →

Страната на лалелата, червените фенери и веселите цигарки. Холандия обаче не е само това. Тя е много, много повече.

Това писание не претендира да е пътепис, по-скоро дневник за онагледяване на информацията, с цел да не забравя.

По различни стечения на обстоятелствата последните два месеца посетихме Холандия няколко пъти. С децата, с приятели, сами. Последният път останахме две седмици и имахме възможност да се запознаем отблизо така да се каже с бита и културата на тази чудна държава.

Някои наблюдения:

Продължете да четете Ниската земя →