Архив на категория: Любов

Три години блог

Този път за разлика от предишния успях да платя домейна буквално дни преди да го спрат. Моето местенце, моят мир, второто ми дете навършва три 😊 Осланяйки се на думите на мъдреците – около третата година в невинното крехко същество запoчва да се обособяват първите наченки на его. Формира се личността, която под натиска на родители, учители и обкръжаваща среда започва да се надгражда . Вкореняват се първите страхове и обусловености, идват първите искам – не искам, харесвам и не харесвам, започва да расте усещането „аз“ и „другите“.  Колелото на живота се завърта и …от тук вече всеки почва да пише “своята история”. След тази кратна метафора, продължавам по същество.

Продължете да четете Три години блог

Десет

Имах идея да направим нещо „wow“, за да отбележим десетте години заедно, но както често се оказва идеите не са това, което бяха. Затова реших да заложа на единственото сигурно и да опиша това, което е живо в момента. А то е нищо друго освен любов, идваща по различен начин, под различна форма, в различно време и обстоятелство. Но точно както златото си остава злато, независимо от това каква форма временно приеме,  любовта си остава любов. Само експресията й е привидно различна.

Продължете да четете Десет

In #DiVino veritas

DiVino Taste 2018 и моите 3+1 причини да съм част от него.

“In vino veritas” казал народа и после  добавил “in aqua sanitas”*, но това са подробности. Открих необятния свят на виното ведно с любовта преди около 9 години. Подозирам, че вървят ръка за ръка. В началото започнах плахо, после някоя и друга книжка, тук курс, там майсторски клас. И не малко практика, разбира се.

Продължете да четете In #DiVino veritas

Творческа криза… или не точно.

Време е. След повече от два месеца прекъсване е време за споделяне. За нова публикация, за нов пост, както се казва.

Четох някъде, че всеки пишещ (същото може да се каже и за рисуващ, пеещ, изобщо всеки творящ) е спохождан от творческа криза. Понякога идва веднъж, но затова пък завинаги. Понякога идва за малко и както е дошла, така си и отива.  Трае различно време, при някои кратко, при други по-дългичко. Така наречената творческата криза при мен не дойде изведъж, а постепенно. И не, не защото нямам за какво да пиша. Пътувахме доста в последните месеци, имам интересни неща за споделяне и разказване, но не е това, което искам да споделям. И понеже обещах на вас и най-вече на себе си да бъда откровена, ще призная – не ми идва отвътре да пиша за тривиалното. Просто сега тези неща ми се струват маловажни и някак далечни. След онова пътуване в Лисабон  и срещата с Муджи, обичайните неща, за които пиша вече не вълнуват  душата ми.  Отне ми два месеца, за да го разбера. Научих се да слушам вътрешния си глас и колкото повече го слушам, толкова по-ясен става той. Продължете да четете Творческа криза… или не точно.