Архив на категория: Живот

Калимера

Митове и легенди за гръцкия бит и култура

В последните години имам известни наблюдения по темата. С оглед спорадичните пътувания за по няколко дни и ваканциите с деца. А след миналото лято и предстоящо второ на острова на сбъднатите мечти, реших че е крайно време да опиша това, което  събирам като впечатления от толкова време за южната ни съседка. Предполагам, че както в България си имаме особености във всяка една област, така е и там. Няма да е възможно да сложа под един общ знаменател всички гърци. Темата засяга о-в Тасос и региона около него. Може би много от нас знаят, че териториите от Солун надолу към нашата граница са били български – Драма, Серес, Кавала. Дори и о-в Тасос за малко по време на Втората световна война. Гърците по тези земи са наричани от живеещите в останала част на Гърция – Βούλγαροι – (Българите).  Твърденията за това какви са гърците са най-различни, а клишетата кое от кое по-изтъркани. Идеята ми тук не е в това да ги развенчавам или затвърждавам, а да предам това, което аз чувствам по темата.

Продължете да четете Калимера

Живеем, за да се храним или се храним, за да живеем?

Това е въпросът.

От както се помня все съм в някакъв режим на хранене. Високо протеиновата диета на Дюкан,  дни самo на плодове (по Лидия Ковачева), 90-дневната диета, вечеря най-късно в 6, сутрин без закуска или пък с обилна закуска, с изключване на хляб и всякакви тестени изделия, суровоядство и какво ли още не. Давам си сметка за всичките поражения, които съм нанесла на крехкото си организъмче десетки години в стремежа си да изглеждам добре. Понякога се получаваше, понякога не съвсем. Години ми трябваха, за да разбера, че хранителният режим e много малка част от това да се чувстваш добре. Важна, разбира се, но малка. Нужна е диета на думите и мислите, само хранителна не е достатъчна. Човек трябва сам да стигне до истината, че каквото и да прави външно, това, което е вътре рано или късно се издига и заглушава всеки опит за промяна. Защото каквото горе – такова и долу; каквото върте – такова и отвън. Промяната започва именно по този начин. Люшкаме се от режим в режим, от гладуване до преяждане. Защото не сме осъзнали, че тялото е храм за духа ни. Когато го разбере, някак естествено, без усилия на човек му се иска да пази чист този храм, да го поддържа с качествена, жива храна. Да го подсилва редовно с физическо натоварване, да го разхожда сред природатата и да му дава достатъчно сън.

Продължете да четете Живеем, за да се храним или се храним, за да живеем?

Трудно ли е да бъдем жени?

Как една киста на десния яйчник ми даде звучен и ясен отговор. Като шамар.

     Изследване сочи, че всяка втора жена има или е имала някакъв “женски” проблем. Да започнем с така наречения Предменструален синдром и неговите проявления – честа смяна на настроенията, свърхемоционалност, от лека до изключително тежка раздразнителност, апатия, необяснима тревожност, в някои случаи депресия, глад за определени храни, задържане на течности, наддаване на тегло… Всички тези симтоми правят от нас едни малки чудовища в онези дни. И после се чудим защо мъжете искат да избягат с 200. То ние едва се търпим, какво остава за някой друг.

Темата за репродуктивните проблеми  е особено болезнена, защото засяга най-важното призвание на една жена – това да бъде майка. В последните десетина години съвсем открито се заговори, че стреса, негативизма и и емоционалната болка допринасят за тази реалност.

Същото изследване обръща особено внимание на доброкачествените и злокачествени образувания, като се споменават кисти на яйчника, диагностицирани  при момичета на 14 години, а ако до преди години миомата се е считала за “запазена марка” на дамите над 40,  то днес вече се наблюдава голям процент във все по-ниска възрастова група между 25 и 30.

Продължете да четете Трудно ли е да бъдем жени?

Развод

За първи път не знам как да започна. Дори звученето на тази дума е някак хладно, сякаш сече въздуха. Искам или не, трябва да се изправя и пред нея.  Да се изправя пред всичките си страхове и да споделя през какво минах, взимайки това решение. Решението да се разведа.

Някои може би ще кажат, че когато ти си инициатора е по-леко. Повярвайте, “по-леко” е само в чуждите очи. Бурята не е отвън, нито нападките, нито злостловието, нито реакциите и емоциите на “другите” са по-силни от бурята вътре. Истинската буря е в теб. Големият съдник, пред който трябва да се изправиш си самия ти.

Продължете да четете Развод

5+1 професии, които ни позволяват да живеем цяло лято на морето

Бях част от разговор на тема пари и време, където чух следното:

“Преди имахме време, но нямахме пари.
Сега имаме пари, но нямаме време.”

Питам аз, а не може ли да имаме и двете? Защо задължително едното трябва да липсва? Какво ни спира да прекараме лятото на морето или да поживеем за месец, два в друг град, а защо не в друга държава?
По-късно същият ден се замислих – кои са типовете работа, която трябва да вършим, за да мислим по-глобално и ако решим да заминем за някъде – просто да го направим.
Ако една от тези работи/професии е вашата – честито! И както се казва – замислете се. Има време да си планирате лятото. Точно сега, през зимата, е най-подходящият момент за това.
Ако пък не се откривате никъде – пак се замислете. Кое е онова, което искате да промените в себе си, в обкръжението си, в работата си, за да изживеете живота, за който винаги сте мечтали.

Продължете да четете 5+1 професии, които ни позволяват да живеем цяло лято на морето

За празниците, равносметката, чакането и някои други неща.

Време е за празници. Време е и за малко равносметка.
На годината, на живота, на себе си.


 До преди година животът ми беше чакане. Чаках уикенда. О, как само чаках петъка веднъж да дойде. После следващият петък, следващият уикенд, после лятото, почивката, морето, заплатата, ваканцията… А настъпеше ли  есента и особено зимата изпадах в необятна меланхолия. Посрещнах не една и две Коледи в отвратително настроение, без никакво желание за празнуване, а коледния дух на останалата част от човечеството, меко казано ме депресираше. Исках да заспя зимен сън, а като се събудя всичко това да е минало, да се е махнала проклетата зима с нейните празници.

Продължете да четете За празниците, равносметката, чакането и някои други неща.

Стопанката на Господ

 Нека това писание няма силата на препоръка. Всеки сам за себе си трябва да реши дали  му е нужно или не да прочете тази книга. Както ни каза Розмари, когато я открихме с няколко книги и й ги връчихме с молба за автографи:

“Само твоята книга ще надпиша, Лучана. Ти си я намерила сама и сама си ме потърсила. Другите нека прочетат, пък да решат искат ли го или не”.

Това, което ще напиша обаче е , че прочетеното в
Стопанката на Господ” отекна в мен с голяма сила. Отговорих си на толкова много въпроси. Отдавна заспали, отговорите надигнаха сънени глави и се огледаха наоколо.

Продължете да четете Стопанката на Господ

Buongiorno,

   В продължение на  година дадох всичко от себе си: време, средства и усилия, за да навляза в дебрите на един невероятно красив и мелодичен език. Решението да уча италиански дойде спонтанно, нямаше много време за чудене защо точно този език, защо сега, защо тук. Почувствах го отвътре и го случих. Спокойствието и радостта, които изпитвах през цялото време след това, ми дадоха ясно да разбера, че съм била на прав път. Нивата летяха едно след друго, а заедно с тях и аз. Учех и пеех.
Глаголи, времена, предлози…изписах стотици листове. Започнах да сричам италианска преса, а колко бях щастлива когато за първи път успях да разбера какво пее Лучано Павароти в любимата ми La traviata. Ех! (все пак операта възниква в Италия и езика, на който се изпълняват ариите не е кой да е, а езика на Данте).

Продължете да четете Buongiorno,

„По виното ще ги познаете“

Или моите открития на тазгодишния Дивино тест

Някъде прочетох, че хубавото вино не е това с многото точки, високия рейтинг или цена, не е това с добрият маркетинг или това, което модата налага.

Хубавото вино е това, което ти харесва на теб.

Далеч не претендирам мнението ми да е меродавно. Обичам да пия вино, обичам да експериментирам, обичам да уча. Аз съм просто (както каза един любезен винен изложител, чудейки се как да ни определи)  любител-консуматор, професионалист в своята област.


Продължете да четете „По виното ще ги познаете“

За цигарите – искрено и лично.

Някой беше сравнил пушенето с медитация. Вдишваш дълбоко, задържаш леко дъха си и след това издишваш. Само “Ом” липсва. Но за това пък има дим, много дим.

Винаги когато разказвам за този период от живота ми
(стаж има-няма 15 години) започвам така:

“ Не бях страстен пушач. Не бях от тези, които пушат кутия и половина на ден. Не бях такава. Една кутия ми стигаше за няколко дни”.

Замислих се… защо го правя?  Защо винаги се оправдавам така. Успокоявах  се някак, че няма нищо лошo – та нали пуша съвсем малко. Е да, ама  няма такъв филм като малко. Или пушиш или не. Покрай това “малко” имах десетки табиети.

Продължете да четете За цигарите – искрено и лично.