Просветлението – мит или реалност

5 дни с Муджи в Лисабон

Всички древни текстове, мистици и мъдреци описват едно и също нещо. Системата йога (в която физическите упражнения или асаните са една много малка част) не е нищо друго освен врата към същото това нещо. От както свят светува философите търсят смисъла на живота и отдавна са разбрали, че той е нещо повече от това, което може да се види, пипне, докосне и помирише и вкуси. Нещо повече – науката признава, че не знае нищо за материята – съставните части на атома. Тя познава само излъчването им, но не и самият източник. Тъй като атомът постоянно излъчва енергия, електронът в един момент във времето никога не може да бъде идентичен с електрона в друг момент във времето. „Електронът престава да има каквито и да било свойства на „вещ”, както тя се разглежда от здравия разум; той е просто регион, от който може да бъде излъчена енергия”. („Увод във философията” от Бъртранд Ръсел).*

Рано или късно (понякога в края на земния път) всеки човешки индивид осъзнава, че така наречения живот е прелетял като миг и на финала  няма абсолютно никакво значение какво си придобил, спечелил или скътал. Смъртта е най-великолепната идея на Господ, казва Муджи, защото човешките същества са толкова ужасени от нея, че този страх ги кара да търсят кое е онова, което няма да изчезне с отпадането на физическата им форма. И някои от тях го намират, постигат, преживяват.  Kое е това нещо? Има ли форма, размер или цвят? Как се открива, как се осъзнава и колко далече от нас е? Наричат го самадхи, осъзнатост, присъствие или просветление. Божията милост  във всеки един от нас.
Цялата публикация „Просветлението – мит или реалност“

Най-важната цел в моя живот

От няколко години ме преследва една мисъл. Независимо какво правя, без значение къде съм, дали съм сама или не, пътувам ли или си почивам…Един въпрос или по-точно серия от въпроси с един и същи корен “ме мъчат” и не ми дават мира.

Коя съм аз? Защо съм тук? Какъв е смисълът на моя живот? Коя е целта му?  И защо съм се родила, ако моята основна задача не е да изпълня тази цел?

Цялата публикация „Най-важната цел в моя живот“

„Даровете на влъхвите“

Моите пет стотинки по темата. Защо подаряваме, кога подаръка носи радост на даващия, къде е златната среда в истеричното пазаруване и как я намерих.

Историята разказва за тримата влъхви (на места наричани още царе или мъдреци), които водени от Витлеемската звезда намерили Младенеца в яслите, коленичи в краката на майка Му и поднесли своите дарове – злато, ладан* и миро. Ладан в древността се поднасял в знак на особено благоволение. Тримата влъхви го поднесли на Исус като дар за Бога в него. С мирото помазвали умрелите като дар за смъртния човек в Исус, а за царя в него тримата мъдреци дарили злато. Красиво, нали?

Цялата публикация „„Даровете на влъхвите““

Домът е там, където е сърцето

Случи се. Това, което се оформя като идея в главите ни втора година, намери своята логична развръзка. Живеем в къща. Ура!
Не, не сме я купили. Под наем е. Защо да чакаме купуването на нещо, след като можем да осъществим мечтата си и да заживеем в него още сега? Специални благодарности на ОББ, за това че преди седем години ми отказа ипотечен кредит за апартамент. Иначе сега нямаше да разполагам с тази свобода. Човек когато губи, не знае какво печели.

Цялата публикация „Домът е там, където е сърцето“

Осем

 Осем е числото на вечността. Осем е след седем и преди девет. Осем са пипалата на октопода. Осем е името на любимото ми списание. Според Кабала осем е всемирното равновесие на дух и материя, единството на противоположностите. Осем са и сакралните врати на съзнанието. Осем е числото на Възкресението, се казва още в Библията.

Осем са годините, които минават като пясък през пръстите ми и дори и да искам не мога да задържа. Но пък мога да разкажа.

Цялата публикация „Осем“

Островни дневници vol.2

Миналата година си пожелахме да останем повече тук .  Без пътуване напред-назад по граници и фериботи. Е, получи се. Един месец (от три) без прекъсване на морския бряг. Не боли, не писва, не дотежава. Семейство и приятели ни навестяват, а пък и нови приятелства се създават. Замислих се дали нещо ми липсва от България… май е само прохладата на Витоша.

Няколко акцента  в този импровизиран виртуален дневник:

Цялата публикация „Островни дневници vol.2“

Ин и Ян

Колкото повече НЕ искаш едно нещо, толкова повече ти се предоставя възможност да се сблъскаш с него. И да го приемеш и заобичаш. Категоричността, с която проповядваме какво харесваме и какво не винаги намира начин така да извърти палачинката на действителността, че да разберем и приемем и другата страна.

Цялата публикация „Ин и Ян“

Книги за лятото и здравето 2017

„Народът ми погива, защото не му достигат знания“

Пророка Осия възкликнал така в древността, но днес тези мъдри думи важат с пълна сила и за нас.
„Грижата за здравето, предпазването от заболявания и лечението на възникналата болест е преди всичко грижа на самия човек и започва с промяна на мисленето, облагородяване на навиците и изграждане на правилните приоритети и точната мотивацията в живота.“ Цитата е от прекрасна инициатива, за която ще стане дума по натам в текста. И така на теория ни е ясно. А практиката?

Цялата публикация „Книги за лятото и здравето 2017“

Натуралните масла за моята кожа и коса

Или как казах „да“ на естествената козметика

Започвайки да пиша тук в едно нещо бях убедена. Блога няма да е “beauty” или пък “lifestyle”. Никога не съм се виждала в роля да давам съвети за грим, прическа или дрехи. Просто не е моето. Има десетки такива блогове и те се справят идеално.  Мисля си, че всеки би трябвало да намери или не своя път към това да се чувства и изглежда добре. Но когато попадна на нещо, което си струва и е наистина качествено не мога да си замълча. По-силно е от мен 🙂
Блога е и за това – да споделям добрите попадения и опит.

Цялата публикация „Натуралните масла за моята кожа и коса“

Островни дневници

Част ПЪРВА


Съдбата на доброволното отшелничество-малко интернет, много движение, градина за поливане и едно море.

Вече няколко дни се занимавам с много интересни дейности, различни от обичайните: плевя,  скубя и почиствам градината на лятното ни убежище. Подрязвам един  по един трите зокума и наблюдавам с интерес пъпчиците им, опитвайки се да отгатна кога ще разцъфнат. Поливам алпинариума, който спретна моят любим и час по час гледам дали трендафила, който засадихме се е прихванал. Почиствам вътре и вън, правя сладко от рози и обмислям менюто за уикенда.  Обуздавам неуморния ум с йога, плуване и разходки покрай морето, а вечер слизам до барчето с готината музика, за да проверя дали случайно не съм изпуснала нещо от другия свят. И всяка вечер отново и отново разбирам, че не съм пропуснала нищо съществено. Прочетох някъде, че да се страхуваш от това да останеш неинформиран и далеч от новини е също още една зависимост. Няма  събитие, което да касае пряко теб и по някакъв начин това да остане скрито. Повярвайте, пишеше там – ако нещо е от особена значимост за вас – ще го разберете дори и да не следите новините.

Цялата публикация „Островни дневници“