Архив на категория: Живот

Какво откри Буда?

Едно събитие за всеки, търсещ себе си и щастието.

Няколко публикации по-назад  писах за Мила. Познаваме се реално от края на миналата година,  но тя е от една особена порода хора, при които това няма никакво значение. Защото всъщност винаги сме се познавали.  Мила е мила в най-истинския смисъл на думата. Tопла и сърдечна. В присъствието ѝ има дълбочина и една необятна тишина, дори когато говори.

В мартенския брой на списание 8  ще намерите  обширна статия за нея, заедно със списанието ще получите безценен подарък – книжката  „Какво откри Буда?„, написана от Мила. Вдъхновението за тази книжка също намери място на страниците на списанието. Историята на Пламен  – стресиран бизнесмен, който спонтанно осъзнава истината за себе си по време на разговор с Мила и това променя коренно начина, по който си взаимодейства със света, мирогледа и всичките му възприятия.

След дълбоко пробуждане в ранна възраст Мила посвещава времето си на изследването на човешкия ум и природа, учейки се от едни от най-големите мъдреци и учители на нашето време.

Напътствието и присъствието на Мила са помогнали на хора да преодолеят депресия, страх, да се освободят от стреса и напрежението, да надраснат стари убеждения, да трансформират негативното мислене и навици, да подобрят физическото си здраве, да вдъхновят житейски промени, професионален растеж, да излекуват взаимоотношения, да открият вътрешен мир и хармония, да израснат духовно и да открият истинска любов, радост и удовлетворение и възвърнат Вдъхновението и Щастието в живота си.

На 27-ми и 28-ми март заедно с нея ще се съберем да изследваме, открием и директно да преживеем своята най-съкровена същност. Собствената ни природа. Нашето забравено Аз.

Трудно е за това да се говори с думи, но ако знам нещо със сигурност, то това е, че такова събитие е единствено за момента по рода си, правено тук. Мила очевидно не е възрастен гуру с тога и брада, но вътрешния гуру не непременно идва в тази форма. Ако нещо у вас го припознава – все още имате възможност да се присъедините. Има няколко билета за 27-ми и 28-ми. Макар, че горещо бих препоръчала и двата дни. Линк към събитието.

В следващите няколко реда ще се опитам да отговоря на някои въпроси, които получих в блога и на страницата на събитието. Правя това (помагам в организацията) от цялото си сърце защото дълбоко в себе си знам, че е правилно. Това е Истината.  Когато я разпознаеш, интуитивно знаеш кое е правилно и кое не.

Продължете да четете Какво откри Буда?

Островни дневници vol. 3

Кратък справочник по оцеляване на остров по време на летния сезон, съсредоточен в няколко кратки, но важни правила.

Правило номер 1.
Програмата

Когато си в Рим, прави като римляните. Или казано другояче – черпим опит от местните. За трета поредна годин тук – най-накрая схванах схемата на гърците. Отиват на плаж сутрин рано и когато масата народ повлича крак натам, те вече са си тръгнали. Вечер след 5, дори след 6 часа е втори рунд и се остава до залез слънце. Най-магичното време за плаж според мен.  Ако не успеем да станем рано, пропускаме първата част и се наслаждаваме на великолепието на залеза. Да видиш къпещото се в морето слънце, залязвайки зад хоризонта е несравнимo.  Когато не си за седмица на морето имаш възможност с лека ръка да пропуснеш някой сутрешен плаж и да се отдадеш на палачинки за закуска, четене на книжка или пък малко градинарстване.

Продължете да четете Островни дневници vol. 3

Творческа криза… или не точно.

Време е. След повече от два месеца прекъсване е време за споделяне. За нова публикация, за нов пост, както се казва.

Четох някъде, че всеки пишещ (същото може да се каже и за рисуващ, пеещ, изобщо всеки творящ) е спохождан от творческа криза. Понякога идва веднъж, но затова пък завинаги. Понякога идва за малко и както е дошла, така си и отива.  Трае различно време, при някои кратко, при други по-дългичко. Така наречената творческата криза при мен не дойде изведъж, а постепенно. И не, не защото нямам за какво да пиша. Пътувахме доста в последните месеци, имам интересни неща за споделяне и разказване, но не е това, което искам да споделям. И понеже обещах на вас и най-вече на себе си да бъда откровена, ще призная – не ми идва отвътре да пиша за тривиалното. Просто сега тези неща ми се струват маловажни и някак далечни. След онова пътуване в Лисабон  и срещата с Муджи, обичайните неща, за които пиша вече не вълнуват  душата ми.  Отне ми два месеца, за да го разбера. Научих се да слушам вътрешния си глас и колкото повече го слушам, толкова по-ясен става той. Продължете да четете Творческа криза… или не точно.

Просветлението – мит или реалност

5 дни с Муджи в Лисабон

Всички древни текстове, мистици и мъдреци описват едно и също нещо. Системата йога (в която физическите упражнения или асаните са една много малка част) не е нищо друго освен врата към същото това нещо. От както свят светува философите търсят смисъла на живота и отдавна са разбрали, че той е нещо повече от това, което може да се види, пипне, докосне и помирише и вкуси. Нещо повече – науката признава, че не знае нищо за материята – съставните части на атома. Тя познава само излъчването им, но не и самият източник. Тъй като атомът постоянно излъчва енергия, електронът в един момент във времето никога не може да бъде идентичен с електрона в друг момент във времето. „Електронът престава да има каквито и да било свойства на „вещ”, както тя се разглежда от здравия разум; той е просто регион, от който може да бъде излъчена енергия”. („Увод във философията” от Бъртранд Ръсел).*

Рано или късно (понякога в края на земния път) всеки човешки индивид осъзнава, че така наречения живот е прелетял като миг и на финала  няма абсолютно никакво значение какво си придобил, спечелил или скътал. Смъртта е най-великолепната идея на Господ, казва Муджи, защото човешките същества са толкова ужасени от нея, че този страх ги кара да търсят кое е онова, което няма да изчезне с отпадането на физическата им форма. И някои от тях го намират, постигат, преживяват.  Kое е това нещо? Има ли форма, размер или цвят? Как се открива, как се осъзнава и колко далече от нас е? Наричат го самадхи, осъзнатост, присъствие или просветление. Божията милост  във всеки един от нас.
Продължете да четете Просветлението – мит или реалност

Най-важната цел в моя живот

От няколко години ме преследва една мисъл. Независимо какво правя, без значение къде съм, дали съм сама или не, пътувам ли или си почивам…Един въпрос или по-точно серия от въпроси с един и същи корен “ме мъчат” и не ми дават мира.

Коя съм аз? Защо съм тук? Какъв е смисълът на моя живот? Коя е целта му?  И защо съм се родила, ако моята основна задача не е да изпълня тази цел?

Продължете да четете Най-важната цел в моя живот

„Даровете на влъхвите“

Моите пет стотинки по темата. Защо подаряваме, кога подаръка носи радост на даващия, къде е златната среда в истеричното пазаруване и как я намерих.

Историята разказва за тримата влъхви (на места наричани още царе или мъдреци), които водени от Витлеемската звезда намерили Младенеца в яслите, коленичи в краката на майка Му и поднесли своите дарове – злато, ладан* и миро. Ладан в древността се поднасял в знак на особено благоволение. Тримата влъхви го поднесли на Исус като дар за Бога в него. С мирото помазвали умрелите като дар за смъртния човек в Исус, а за царя в него тримата мъдреци дарили злато. Красиво, нали?

Продължете да четете „Даровете на влъхвите“

Домът е там, където е сърцето

Случи се. Това, което се оформя като идея в главите ни втора година, намери своята логична развръзка. Живеем в къща. Ура!
Не, не сме я купили. Под наем е. Защо да чакаме купуването на нещо, след като можем да осъществим мечтата си и да заживеем в него още сега? Специални благодарности на ОББ, за това че преди седем години ми отказа ипотечен кредит за апартамент. Иначе сега нямаше да разполагам с тази свобода. Човек когато губи, не знае какво печели.

Продължете да четете Домът е там, където е сърцето

Осем

 Осем е числото на вечността. Осем е след седем и преди девет. Осем са пипалата на октопода. Осем е името на любимото ми списание. Според Кабала осем е всемирното равновесие на дух и материя, единството на противоположностите. Осем са и сакралните врати на съзнанието. Осем е числото на Възкресението, се казва още в Библията.

Осем са годините, които минават като пясък през пръстите ми и дори и да искам не мога да задържа. Но пък мога да разкажа.

Продължете да четете Осем