Архив на категория: Живот

Алики

Така както го видях aз

 

Точно когато си помислиш, че по-хубаво няма как да стане – живота вземе, че ти покаже как отново грешиш. Как от Лименария се озовахме в Алики – може би едно от най-красивите места на о-в Тасос.

За първи път видях Алики преди пет години когато започна и първото ни лято тук. Бяхме жадни да изследваме всичко, което може да се изследва и около седмица по цял ден обикаляхме острова. Още когато спряхме колата на пътя над Алики, дъхът ми спря. Цвета на водата в залива (по-точно единия от заливите) прелива от синьо-зелено, изумрудено, кристално ясна и чиста. Спускайки се пеша по каменното пътче в захлас попивах маслиновите дръвчета и олеандрите. С изненада видяхме, че Алики е кацнал по средата между два изключително красиви залива.

Когато на единия е ветровито, на другия е тихо. И обратното. Единия залив е по-пренаселен и това е разбираемо заради пясъка на плажа и в морето. На другия е по-спокойно и дори в най-натоварените дни през юли и август там има  шепа хора, които бягат от шума на таверните и хорската глъч.

По средата между двата залива се намира прекрасен малък парк, наситен с исторически находки от римски времена. В ранните утрини или късно привечер паркчето и хълма над него станаха мое любимо място за разходка. От която и страна да се движа, отстрани винаги е морето. Невероятна красота.

На Алики няма хотели, а само няколко къщи за гости, които имат почти постоянна заетост. Има и съвсем малко местни живеещи там, или поне през лятото.

Къщичките на Алики са емблематични и може би са едно от най-красивите неща там. Малки, бели, китни, автентични рибарски къщички, пълни с цветя, зеленина, маслинови, смокинови, лимонови дръвчета, но което е по-важно пълни с дух и емоция. Потънали е едно безвремие, в което на практика осъзнаваш, че нямаш нужда от кой знае какво.

Няма да забравя първият път когато се разхождахме на път за плажчето, минавайки покрай една от тях, не можех да скрия удивлението си. Гледах цъфналите огромни храсти с  червени мушката, цикламеното хартиено цвете (Бугенвилея), дървените капаци на прозорците,  потъналия в зеленина двор и си казвах:

“Боже, колко е красиво! Колко е истинско. Съвсем простичко и обикновено и в същото време абсолютно необикновено. Кой ли живее тук, в тази малка, сладка къщичка? Какви невероятни щастливци трябва да са тези хора”…

Е, пет години по-късно живота поднесе преживяване, което ако бях очаквала или настоявала да имам – никога нямаше да се случи. Наши близки приятели се настаниха за цялото лято точно в тази къщичка.

Бяла спретната къщурка със смокиново дърво отпред :-)

Прекарахме с тях там цяла седмица и почувствах и видях  Алики, така както никога не го бях виждала досега.  Натурално, без маска и грим.  Оказа се по-хубаво отколкото можех да си представя. Морето е на буквално няколко крачки, вечер се чува ту от единия залив, ту от другия.

Вътре къщичката е също толкова прелестна, изцяло от дърво и камък. Дървените греди на тавана, каменния под и белите стени дават усещане за покой, семплите мебели и изобщо простота в нея е толкова очевидна. На практика има всичко, от което имаш нужда. И нищо повече. Нищо прекалено, нищо кой знае колко изискано. Но толкова достатъчно. И прохладно като в пещера.  (е, за всеки случай има и климатик:-)

През деня на Алики обикновено има туристи, много хора идват пленени от кристалната вода и пясъчния плаж, всички до един (или с много малки изключения) се спират пред къщичката, снимат, ахкат, усмихват се. Точно както аз преди 5 години. Този път ние сме от другата страна и на въпроса “Can we make a photo? It’s so beautiful!”, отговаряме: Sure, no problem”. 

Eдна дама се спря и ми каза:

“Това място не пасва на нито една звезда от нито един хотел. Всъщност да си тук няма цена”.

Колко права е само…

Въпреки почти неспирния туристически поток, който минава покрай къщата можеш да се усамотиш за следобедна дрямка, а пък вечер когато всички от плажа си тръгнат настава истинската идилия.

Първата нощ не успях да спя от вълнение. Стихналата къщурка ни беше приютила и сякаш шепнеше…”Добре дошли, добре дошли.”


И макар сърцето ми да е в Лименария, част от мен остана на Алики. Остана там да се гмурка в синьо-зелената вода, да броди из хълмчето привечер и да слуша напевната песен на цикадите под звездите.

Безкрайно благодарна съм на нашите приятели, на съдбата, на живота, на цялата тази незнайна сила, която движи всичко в една тотална синхроничност, в която синхроничност ние, малките човечета сме придобили някак идеята че правим нещата. Ние само привидно си мислим, че правим нещата. Истината е, че когато се поместим от картинката, тя блесва с цялата си прелест. Такава, каквато винаги е била.

❤️

 

*Фейк* духовност – кратък наръчник

Когато започнах този блог преди три години бях толкова наивна. И с искрен плам се хвърлях във всяко нещо, за което вярвах, че е духовно. В тази си сляпа вяра навлизах в какво ли не.  Смятах, че целия свят търси това, което търся аз. Оказа се, че съвсем не е така и както много често, даже  почти винаги – живота набързо попари някои идеали. Тази публикация е плод на срещите ми (актуални и виртуални) с хора, събития, методи и практики гордо развяващи флага “духовност”. Тази публикация няма за цел да злепостави нито от едно тях, а просто да посочи как да видим фалшивата, неистинската такава. Всъщност прекомерното използване на думата духовност е безмислено. Целия живот без изключение е духовен и свят.
Как знам това? Нямам никаква идея. Има порив отвътре да го споделя и не ми остава нищо друго, освен да го послушам.. Ако и вие искате да послушате този порив – текстта по-долу е за вас. Кратък наръчник как да избегнете някои залитания и да не си губите времето в нещо, което така или иначе не е за вас.

Продължете да четете *Фейк* духовност – кратък наръчник

Извънредно положение

Снимката по-горе е програмата ми от изминалата седмица. Оказа се, че имам повече ангажименти, отколкото преди извънредното положение.  Колко много възможности само отвори то.

Някои бележки по този повод.

Продължете да четете Извънредно положение

Надеждата – дъщеря на сляп баща

Някои бележки по темата или как преодолях надеждата

“Надеждата е дъщеря на сляп баща”. Това изречение беше основната тема, около която се въртеше фабулата във филм, който гледах наскоро. Смисълът му беше толкова двуяк и директен, че в миг ме порази. Толкова е очевидно.
Продължете да четете Надеждата – дъщеря на сляп баща

Седемдневен воден пост

В началото на месец септември, когато д-р Рюдигер Далке беше тук, прекарахме заедно една цяла седмица. По време на тази седмица имахме честта и удоволствието да пием от извора както се казва. 40 годишния му опит, разказите му за всички места, на които е бил по света, личния му досег с изключителни хора като Согиал Ринпоче*, Далай Лама, Бхагаван Шри Раджниш (познат на стотици хиляди по-късно като Ошо); безценните му съвети и окуражаващите напътствия ни дадоха една нова перспектива и светлина за живота като цяло. Невероятен човек, широко скроен, със заразяващо чувство за хумор и самоирония. Общувахме на доста теми –  храната беше само една от многото, които засегнахме.
Продължете да четете Седемдневен воден пост

Три години блог

Този път за разлика от предишния успях да платя домейна буквално дни преди да го спрат. Моето местенце, моят мир, второто ми дете навършва три 😊 Осланяйки се на думите на мъдреците – около третата година в невинното крехко същество запoчва да се обособяват първите наченки на его. Формира се личността, която под натиска на родители, учители и обкръжаваща среда започва да се надгражда . Вкореняват се първите страхове и обусловености, идват първите искам – не искам, харесвам и не харесвам, започва да расте усещането „аз“ и „другите“.  Колелото на живота се завърта и …от тук вече всеки почва да пише “своята история”. След тази кратна метафора, продължавам по същество.

Продължете да четете Три години блог

Десет

Имах идея да направим нещо „wow“, за да отбележим десетте години заедно, но както често се оказва идеите не са това, което бяха. Затова реших да заложа на единственото сигурно и да опиша това, което е живо в момента. А то е нищо друго освен любов, идваща по различен начин, под различна форма, в различно време и обстоятелство. Но точно както златото си остава злато, независимо от това каква форма временно приеме,  любовта си остава любов. Само експресията й е привидно различна.

Продължете да четете Десет

Островни дневници vol.4

Четвърти сезон на нашия остров изтича като пясък през пръстите ми. Нищо не може да го задържи, но и нямам това за цел. Не че изобщо бих могла да задържа нещо. Всяко преживяване – хубаво или не – неизбежно отминава. Остава понякога хубав спомен или някакъв сладък копнеж по нещо, което безвъзвратно си е отишло.
Продължете да четете Островни дневници vol.4

Духовното търсене

По (редния) следния капан

Описаното в тази публикация е преживяване, което е живо за мен и няма за цел да откаже никой от нищо. Търсене трябва да има. Без да търси, човек не може да се намери. По-точно процеса търсене трябва да го има – иначе не можеш да разбереш, че няма какво да търсиш. Само този, който се е научил вече да плува може спокойно да се отпусне и да се остави на течението. Той няма от какво да се страхува. В началото са нужни усилия, но единствено докато простия факт не блесне с пълна сила – няма търсещ, който търси нещо. Всичко е едно.

Продължете да четете Духовното търсене

Болестта като път – практически семинар на д-р Рюдигер Далке

Защо е по-добре да не бягаме от негативните емоции.

Когато през две години написах тази публикация и след това д-р Рюдигер Далке дойде за първи път в България, един въпрос започна да се откроява и непрекъснато изскачаше от тук от там. Четях го навред в десетките писма, които получавах, беше задаван в интервюта, питаха ме близки и приятели – как така имаше диагноза, после само с една книга успя да избегнеш операция?  Спазваше ли някакъв режим? Пиеше ли някакви медикаменти? Какви методи приложи? Какво точно направи? Разкажи стъпка по стъпка.

Продължете да четете Болестта като път – практически семинар на д-р Рюдигер Далке