Архив на категория: Живот

Три години блог

Този път за разлика от предишния успях да платя домейна буквално дни преди да го спрат. Моето местенце, моят мир, второто ми дете навършва три 😊 Осланяйки се на думите на мъдреците – около третата година в невинното крехко същество запoчва да се обособяват първите наченки на его. Формира се личността, която под натиска на родители, учители и обкръжаваща среда започва да се надгражда . Вкореняват се първите страхове и обусловености, идват първите искам – не искам, харесвам и не харесвам, започва да расте усещането „аз“ и „другите“.  Колелото на живота се завърта и …от тук вече всеки почва да пише “своята история”. След тази кратна метафора, продължавам по същество.

Продължете да четете Три години блог

Десет

Имах идея да направим нещо „wow“, за да отбележим десетте години заедно, но както често се оказва идеите не са това, което бяха. Затова реших да заложа на единственото сигурно и да опиша това, което е живо в момента. А то е нищо друго освен любов, идваща по различен начин, под различна форма, в различно време и обстоятелство. Но точно както златото си остава злато, независимо от това каква форма временно приеме,  любовта си остава любов. Само експресията й е привидно различна.

Продължете да четете Десет

Островни дневници vol.4

Четвърти сезон на нашия остров изтича като пясък през пръстите ми. Нищо не може да го задържи, но и нямам това за цел. Не че изобщо бих могла да задържа нещо. Всяко преживяване – хубаво или не – неизбежно отминава. Остава понякога хубав спомен или някакъв сладък копнеж по нещо, което безвъзвратно си е отишло.
Продължете да четете Островни дневници vol.4

Духовното търсене

По (редния) следния капан

Описаното в тази публикация е преживяване, което е живо за мен и няма за цел да откаже никой от нищо. Търсене трябва да има. Без да търси, човек не може да се намери. По-точно процеса търсене трябва да го има – иначе не можеш да разбереш, че няма какво да търсиш. Само този, който се е научил вече да плува може спокойно да се отпусне и да се остави на течението. Той няма от какво да се страхува. В началото са нужни усилия, но единствено докато простия факт не блесне с пълна сила – няма търсещ, който търси нещо. Всичко е едно.

Продължете да четете Духовното търсене

Болестта като път – практически семинар на д-р Рюдигер Далке

Защо е по-добре да не бягаме от негативните емоции.

Когато през две години написах тази публикация и след това д-р Рюдигер Далке дойде за първи път в България, един въпрос започна да се откроява и непрекъснато изскачаше от тук от там. Четях го навред в десетките писма, които получавах, беше задаван в интервюта, питаха ме близки и приятели – как така имаше диагноза, после само с една книга успя да избегнеш операция?  Спазваше ли някакъв режим? Пиеше ли някакви медикаменти? Какви методи приложи? Какво точно направи? Разкажи стъпка по стъпка.

Продължете да четете Болестта като път – практически семинар на д-р Рюдигер Далке

Какво откри Буда?

Едно събитие за всеки, търсещ себе си и щастието.

Няколко публикации по-назад  писах за Мила. Познаваме се реално от края на миналата година,  но тя е от една особена порода хора, при които това няма никакво значение. Защото всъщност винаги сме се познавали.  Мила е мила в най-истинския смисъл на думата. Tопла и сърдечна. В присъствието ѝ има дълбочина и една необятна тишина, дори когато говори.

В мартенския брой на списание 8  ще намерите  обширна статия за нея, заедно със списанието ще получите безценен подарък – книжката  „Какво откри Буда?„, написана от Мила. Вдъхновението за тази книжка също намери място на страниците на списанието. Историята на Пламен  – стресиран бизнесмен, който спонтанно осъзнава истината за себе си по време на разговор с Мила и това променя коренно начина, по който си взаимодейства със света, мирогледа и всичките му възприятия.

След дълбоко пробуждане в ранна възраст Мила посвещава времето си на изследването на човешкия ум и природа, учейки се от едни от най-големите мъдреци и учители на нашето време.

Напътствието и присъствието на Мила са помогнали на хора да преодолеят депресия, страх, да се освободят от стреса и напрежението, да надраснат стари убеждения, да трансформират негативното мислене и навици, да подобрят физическото си здраве, да вдъхновят житейски промени, професионален растеж, да излекуват взаимоотношения, да открият вътрешен мир и хармония, да израснат духовно и да открият истинска любов, радост и удовлетворение и възвърнат Вдъхновението и Щастието в живота си.

На 27-ми и 28-ми март заедно с нея ще се съберем да изследваме, открием и директно да преживеем своята най-съкровена същност. Собствената ни природа. Нашето забравено Аз.

Трудно е за това да се говори с думи, но ако знам нещо със сигурност, то това е, че такова събитие е единствено за момента по рода си, правено тук. Мила очевидно не е възрастен гуру с тога и брада, но вътрешния гуру не непременно идва в тази форма. Ако нещо у вас го припознава – все още имате възможност да се присъедините. Има няколко билета за 27-ми и 28-ми. Макар, че горещо бих препоръчала и двата дни. Линк към събитието.

В следващите няколко реда ще се опитам да отговоря на някои въпроси, които получих в блога и на страницата на събитието. Правя това (помагам в организацията) от цялото си сърце защото дълбоко в себе си знам, че е правилно. Това е Истината.  Когато я разпознаеш, интуитивно знаеш кое е правилно и кое не.

Продължете да четете Какво откри Буда?

Островни дневници vol. 3

Кратък справочник по оцеляване на остров по време на летния сезон, съсредоточен в няколко кратки, но важни правила.

Правило номер 1.
Програмата

Когато си в Рим, прави като римляните. Или казано другояче – черпим опит от местните. За трета поредна годин тук – най-накрая схванах схемата на гърците. Отиват на плаж сутрин рано и когато масата народ повлича крак натам, те вече са си тръгнали. Вечер след 5, дори след 6 часа е втори рунд и се остава до залез слънце. Най-магичното време за плаж според мен.  Ако не успеем да станем рано, пропускаме първата част и се наслаждаваме на великолепието на залеза. Да видиш къпещото се в морето слънце, залязвайки зад хоризонта е несравнимo.  Когато не си за седмица на морето имаш възможност с лека ръка да пропуснеш някой сутрешен плаж и да се отдадеш на палачинки за закуска, четене на книжка или пък малко градинарстване.

Продължете да четете Островни дневници vol. 3

Творческа криза… или не точно.

Време е. След повече от два месеца прекъсване е време за споделяне. За нова публикация, за нов пост, както се казва.

Четох някъде, че всеки пишещ (същото може да се каже и за рисуващ, пеещ, изобщо всеки творящ) е спохождан от творческа криза. Понякога идва веднъж, но затова пък завинаги. Понякога идва за малко и както е дошла, така си и отива.  Трае различно време, при някои кратко, при други по-дългичко. Така наречената творческата криза при мен не дойде изведъж, а постепенно. И не, не защото нямам за какво да пиша. Пътувахме доста в последните месеци, имам интересни неща за споделяне и разказване, но не е това, което искам да споделям. И понеже обещах на вас и най-вече на себе си да бъда откровена, ще призная – не ми идва отвътре да пиша за тривиалното. Просто сега тези неща ми се струват маловажни и някак далечни. След онова пътуване в Лисабон  и срещата с Муджи, обичайните неща, за които пиша вече не вълнуват  душата ми.  Отне ми два месеца, за да го разбера. Научих се да слушам вътрешния си глас и колкото повече го слушам, толкова по-ясен става той. Продължете да четете Творческа криза… или не точно.