Една година блог

  Като изключим, че улисана в разни задачки пропуснах да платя домейна и достъпа до блога беше временно преустановен, нищо по-съществено не направих за първия рожден ден на luchana’s life. Нямаше торта, нито свещичка. Но затова пък ще има публикация.  С тази днес, публикациите в това пространство стават цели 27 .
(Каква производителност само, средно по две и малко на месец)

Цялата публикация „Една година блог“

Натуралните масла за моята кожа и коса

Или как казах „да“ на естествената козметика

Започвайки да пиша тук в едно нещо бях убедена. Блога няма да е “beauty” или пък “lifestyle”. Никога не съм се виждала в роля да давам съвети за грим, прическа или дрехи. Просто не е моето. Има десетки такива блогове и те се справят идеално.  Мисля си, че всеки би трябвало да намери или не своя път към това да се чувства и изглежда добре. Но когато попадна на нещо, което си струва и е наистина качествено не мога да си замълча. По-силно е от мен 🙂
Блога е и за това – да споделям добрите попадения и опит.

Цялата публикация „Натуралните масла за моята кожа и коса“

За блога и трите му месеца живот

Преди да започна списването на блога, идея си нямах за толкова много работи.
Но човек се учи, е казал народа, докато е жив. Една от тези работи е гъгул аналитикс . Ей, голяма работа се оказа, при това.
Всичко вижда, всичко помни, всичко си казва. Само трябва да попиташ.
Нищо не крие, нищо не завоелира, не лъже.
Борави с цифри точни и прави такива сечения по време, място, браузер и
дори по интернет доставчик, че всеки статистик би потрил доволно ръчички.

Цялата публикация „За блога и трите му месеца живот“

Е, почна се:) Новото приключение, наречено блог.

Идеята за блог дойде внезапно като изненада дори и мен.

Малко предистория

Напъните ми за писане датират някъде от 12-13 годишна възраст. В този период навярно се е събудило нещо. Жалко, че не успях да открия тефтера, в който пишех, провокирана от нещата, които са ме вълнували тогава. Стих посветен на мама, първо влюбване, приятелки, училище… Усещах нещо, който копнееше да се прояви. И аз го проявявах по детски, малко наивно навярно, но с чиста  душа. После порастнах. Живота ме повика и аз се втурнах да го живея. На макс. Спомням си, че едно от последните неща, което написах бе в нощта, в която се роди Никола. Не мигнах от вълнение до сутринта. И писах ли писах. Бях толкова щастлива.

Цялата публикация „Е, почна се:) Новото приключение, наречено блог.“