Натуралните масла за моята кожа и коса

Или как казах „да“ на естествената козметика

Започвайки да пиша тук в едно нещо бях убедена. Блога няма да е “beauty” или пък “lifestyle”. Никога не съм се виждала в роля да давам съвети за грим, прическа или дрехи. Просто не е моето. Има десетки такива блогове и те се справят идеално.  Мисля си, че всеки би трябвало да намери или не своя път към това да се чувства и изглежда добре. Но когато попадна на нещо, което си струва и е наистина качествено не мога да си замълча. По-силно е от мен 🙂
Блога е и за това – да споделям добрите попадения и опит.

Цялата публикация „Натуралните масла за моята кожа и коса“

Експериментът къща на морето

“Позволи си всичко, което може да ти предложи живота и ще откриеш, че той има да ти предложи много повече, отколкото предполагаш”.

  Този цитат на Нийл Уолш от “Разговори с Бог” е написан с маркер на дъската срещу мен. Десетки пъти на ден погледа ми се спира там, четейки го непрекъснато. Повечето пъти наум, а понякога и на глас. Така започнах да си позволявам. Отначало плахо и неуверено си позволявах дребни неща. А живота просто ги случваше пред очите ми.
Не си спомням точно от кога, може би години мечтая за едно лято на морето. Няма да скрия, ако кажа, че това ми се струваше химера. Нещо абсолютно невъзможно за случване. “Ами работата?” ме принизяваше обратно мисълта. “Най-много две седмици”, ми казваше “разумния глас”. Не спирах да мечтая. Само че някак далечно. Струваше ми се така недостижима, така нереална тази мечта. И респективно не правех нищо, за да й помогна да се случи.  Години наред…

Цялата публикация „Експериментът къща на морето“

Трийсетдневен доброволен Фейсбук бан

Защо го направих?
Какви са минусите?
А ползите?

Проучване сочи, че 90 % от хората във ФБ,  на въпроса
“Какво правиш?”, отговарят “Нищо”,
10% отговарят – “Гледам снимки”.

Да започнем с “нищото”.

Част  I

“Постоянно помнете, че не можете да се наситите на това, което не искате.”

   Този цитат от Уейн Дайър ме намери точно в правилния момент. Човека описваше зависимостите – като под зависимости нямаше предвид само алкохол, цигари и наркотици. Ставаше въпрос за пристрастеност към храна, към пазаруване, към телевизия и интернет. И ето я – червената лампичка.

Не можех да се наситя на времето във Фейсбук.

А съвсем не исках да е така. И колкото повече време губех там, толкова повече не ми стигаше и отново бях вътре. Странно, помислих си, хем не искам и със сигурност нямам нужда-хем не спирам да го правя. Защо?

Цялата публикация „Трийсетдневен доброволен Фейсбук бан“