Фейк духовност – Продължение

След повече от година пауза тук и повече от година от тази публикация. идва и нейното продължение.

Това продължение е за тези, които намериха нещо между редовете на първа част. За тези, които припознаха някои (повечето) неща. За тези, които ми писаха, за да ми благодарят. За тези, които ми писаха разгневено. Нямам за цел да обидя някой, нито пък да възвеличая. Всяка дума в текста по-долу идва от лично преживяване  и ако нещо знам със сигурност е, че вътрешното усещане е най-големия авторитет. Друг авторитет така или иначе няма.

Какво е духовност е важно да се каже, за да може лесно да отделим фалшивата такава. Духовност е просто дума и като всички останали думи, тя сочи към нещо, но не е това нещо. Това, което  може да се каже е, че няма духовно и недуховно. Всичко е едно проявление, един живот, едно съществуване. Някои го наричат безусловна любов, бог, единство, а някои предпочитат да го наричат пица, една пица. Няма нищо и никой отделен. Няма някой на когото се случва пицата или който я яде, вкусва и помирисва. Няма собственик на живота/пица. Отделния аз, личността е ментална идея и НЕ съществува в реалността/пицата. Накратко това е. Фейк духовност е всичко, което подкрепя, шлифова, усъвършенства и поддържа илюзията за измисления и отделен аз и му „помага“ да живее по-успешно неговия си живот. Няма лошо в това, нито правилно. Просто е заблуда.

Фейк духовност и пандемия

Едно нещо не може да се отрече – благодарение на пандемията всичко стана прозрачно и много лесно за разпознаване. Включително и особено фейк духовността. Именно тя надава най-силен вой когато ножа опре до кокала. Именно тук падна нейната бутафорна маска на радетел за единство, към което така ревностно призовава.

Като започнем от всякакви теории на конспирацията, разделение на духовните и  други, невъзможност да се прецени ситуацията, липса на трезв поглед и летене високо, високо в облаците на собствената илюзорна представа за света и най-вече за себе си.

От комични ситуации с познати: „Е, ама вие нали не мислите, че има такова нещо като вирус?“ и в същото време: „Вируса е умишлено създаден в китайска лаборатория“.

до втрещени погледи на други:

„Ама вие сте се ваксинирали!? Е, нали йога, това-онова.“ само потвърждават факта, че така наречената духовност, която тръби наляво и надясно колко е велика –  няма нищо, ама нищо общо с реалността, такава каквато е. Реалността е неясна, неизвестна, не подлежи на контрол, има вируси, загуба, смърт, страх. Има ВСИЧКО. Духовност не значи да си затвориш очите и да отричаш това, което е тук. За или против ваксините, няма нищо общо с реалността, а тя е, че други няма.

Без съмнение фейк духовността се провали гръмко. Тя отчаяно има нужда някой да бъде замесен, виновен. Фейк духовността не може да проумеее факта, че това, което се случва е безпричинно. Няма господари, няма кукловоди, няма един кръг от хора, които управляват света. Няма ТЕ. В автобуса никога не е имало шофьор. Това означава тотален хаос и парадоксално в същото време е тотална свобода. Неконтролируема, неописуема, невъзможна за разбиране. Труден за преглъщане залък и много често извисеното духовно его на фейк гурута, учители и лечители не може, просто не може да допусне обратното. Ако нямат враг срещу когото да се борят, те спират да съществуват, това е смърт за тях. Затова винаги ще има тъмни сили, срещу които да се воюва. Но няма. Въвличането в една или друга кауза е избягване да се срещне чудото, наречено живот.

Фейк духовност и събития по света и у нас.

Така се случи, че през изминалата година бях част от много он-лайн събития. Просто вируса отвори вратите навън така да се каже. Две неща се откроиха. Първото е, че България не е света. Съжалявам, че трябва да донеса лошата вест, но извън границите на милата ни родина се случват невероятни неща и ако поради неразбиране на езика – те остават скрити за една част, това не променя факта, че ги има. Не променя факта, че на родна сцена се появяват тук-там малко по-различни неща от вездесъщата йога, невероятното специално дишане (ще каже човек, че дишането някой го прави), ТЕС, семейни констелации, астрология и не знам колко ген ключа, което е супер. Но истината е, че голяма част от хората, които по един или друг начин прокламират духовност в разни зали и студиа или се изживяват като проповедници във ФБ  все още са заседнали в стари, неработещи, ненужни практики. И невероятно, но факт – все още има хора, които така и не са разбрали, че вегетарианската и веганска диета не те прави духовен, нито специален.

Второто е, че има огромна разлика при комуникацията с чужденци. И точно тук фейка най-силно експлоадира. Казвам чужденци защото хората, с които общувам/говоря писмено или с видео са от най-ралични точки на света – Франция, Германия, Англия, Италия. Испания, САЩ, Канада, Нова Зеландия, Австралия, Индия…може и да пропускам някоя държава.  Общото, което ги свързва е,  че не са България, ха-ха.  И да – има огромна разлика. Загубила съм всякакъв интерес към упреци, че това, което казвам е прекалено или че генерализирам. В моето преживяеане от едната страна има искреност, честност и откритост, а от другата коренната противоположност. Точка.
Разбира се, всяко правило има изключения. Все пак,  ако нещо в тези думи ви засегне – погледнете с любов към засегнатото. То има на какво да ви научи.
Това е и причината, поради която във  форума Liberation Unleashed  водя диалози  и видеa само на английски език.

При oф лайн събитията  или събитията  на живо на родна сцена се наблюдават няколко неща. Вижда се съвсем ясно кое идва идва от концепции и придобито знание, къде някой прилепва към известно име, за кой са много важни сертификати, нива  и 100 годишен опит в какви ли не практики. Много специалните умения, квалификации и сертификати нямат никаква стойност когато  този, който ги притежава слезе от сцената. Как живее ден след ден, какви неща го движат казва много повече от всеки един лист хартия. И обикновено тези неща си личат дори и без да се говори за тях. Някак прозират. Няма лошо в нито едно йога, уелнес събитие, нито в майндфулнес коучинг, нито в тантра за мъже или как да го спечелим в 10 стъпки. Ореола за спасение, което тези събития си слагат е фейка тук. Тези неща могат да ви дадат временно удобство, но нито едно от тях няма да реши генералния проблем. А той е идеята, която тези събития ви продават – че има някой, някой отделен от живота,  който трябва да се бори със зъби и нокти, да го управлява, да дърпа здраво юздите,  за може този живот  да отиде в правилната посока. Ами, успех. Ще ходите от събитие на събитие, ще прелитате от практика на практика, книга след книга ..2, 5, 10, 20. 30 години. Но когато нещата се скофтят (а това неминуемо става) ще се връщате в изходна позиция. Кристияне, която имах удоволствието да интервюирам сподели, че нищо от 40 годишната й  сериозна дзен практика не е помогнало когато е дошла диагнозата рак. Нищо, нула. Няма спасение в тези неща. Има само временно успокоение на персоната, нищо, ама нищо повече.
Но свободата не е ЗА персоната, а ОТ нея.

Фейк духовност и фейк духовни учители. 

Този, който ще ви учи как да навигирате в един труден и студен свят къде посредством тънки манипулации, къде с по-сериозни, изхожда от илюзорната представа, че има някой, който може да го направи, някой отделен, независим от света. Който трябва да стане нещо по-така, да му се повиши осъзнатостта, да се пречисти, да разплете всички възли от миналото за да може в бъдещето да живее по-добре. Всичко в услуга  на  милия, отделен аз. Лъжат ви, но лъжата е невинна защото дори и идея нямат. Как може да се подобри нещо, което не съществува?

Само погледнете – предлагат ви спасение с поредната концепция, а самия продавач копнее да бъде спасен. Ако съветите и чалъмите, които ви продават не са проработили ни най-малко при тях, ако борбата с този труден и тежък живот продължва  защо ви е да им вярвате?

Продават ви привидни знания и стратегии. Надграждат вярванията, които имате с малко по-изискани, духовни един вид. Но знанието всъщност е проблема. Живота няма как да бъде узнат и в това е мистерията и красотата  му. Тези ябълки вече сме ги яли, би казал Адам на Ева.

Фейк духовност и принадлежност към общност, група (санга)

Тук и аз си поиграх известно време 🙂   Няма нищо лошо в това да се събираш с хора, с които имате общи интереси.  И на тези събирания аз наистина срещнах много приятни хора. Написаното тук няма за цел да отрече или омаловажи това. Проблема идва от там, че това събиране се приема като нещо важно, нещо много по-важно и по-специално от всички други дейности и занимания. Самата идея, че е нещо специално, че носи нещо кой знае какво е това – една идея. Много, много фино фейка, подобно пипала на октопод обгръща невинния импулс. Но така или иначе тук няма избор, както не съм избрала да бъда  част от някаква група, така не съм избрала и да спра. И двете просто се случиха.

Един мит ми се ще да извядя на светло и той е, че в такива „духовни“ групи хората са по-така. Голям майтап. Не, в тези общности няма по-различни хора, от които и да е други хора извън тях. Простичко е – не сме кой знае колко важни, някои от нас са с малко повече претенции, а някои от нас са движени от някакво вътрешно страдание, което намира отдушник на такива места. Отново казвам – няма лошо, ако се случи, случи се. При мен беше спонтанно, някак този характер го има това да се събира, да организира, да прави такива неща. Просто в един момент се вижда, че идеала за група или общност  е бил само в твоята глава.
Имайте едно наум. Вглеждайте се за онзи елемент на специалност, самата мисъл, че нещо кой знае какво се прави. В един момент седмичните организации на срещи, уговаряне на зали, домакинстване и какво ли още не – просто отпаднаха. А усещането дълго време след това беше неописуемо. Събуждах се в неделя ( обикновено тогава бяха срещите) и с облекчение въздъхвах, че няма никаква, абсолютно никаква нужда да правя каквото и да е, да ходя където и да е и да се събирам с който и да е. Пълна свобода.

Фейк духовност и (другия) обикновен свят

Един от основните белези за фейк духовност е разделението на света на ние и вие. Фейк духовността ще ви проглуши ушите, че няма как нещата да са ви ок без няколко години медитация или без десетина поредни семейни констелации. Бла-бла-бла – приказки под шипковия храст. Ако ви е любопитно, няма нищо лошо, ако временно намирате отдушник там, чудесно. Това не е по-различно обаче от разговор с приятел в бара или тичане по баирите. Сладката радост от случващия се живот може да бъде изпитана във всеки един момент. И не зависи от никой и нищо. За каква безусловна любов говорим, ако от самото начало сме я обусловили, че видиш ли може да бъде разпозната само еди как си? Nonsence.

Притихването когато гледате залез или се разхождате сред природа, когато гушкате домашния любимец,  или четете приказка за лека нощ на детето си, вглъбяването когато правите нещо, което толкова ви харесва – независимо дали е косене на трева, пиене на чаша вино, приготвяне на сладкиш или публикуване в инстаграм, всичко това е  безусловна любов. И всеки, абсолютно всеки  един  го знае това, интуитивно, със сърцето си.
Фейк духовността ще ви каже как едни неща са специални, а други не. Просто не й вярвайте. Познавам хора, които и идея си нямат от духовност и живота им е в пълнота много повече отколкото на тези, които се бият в гърдите колко извисени са.


Вместо финал. Някои неща когато отпадна представата, наречена Себе си – а именно отделната, бореща се със живота самостоятелна единица.

Разбира се това е преживяването тук и ако нещо резонира ок, ако не – пак ок.

Може би най-същественото е отпадането на  вярата в мислите. И че има такова чудо като „Аз мисля мислите“. Това не означава, че мислите спират и има едно безмисловно състояние. Мислите НЕ спират. И защо биха спрели? Мислите си продължават, някои рефрени се сменят, някои са нежни, други бурни, но вече няма вяра в тях. Просто едно радио, което върти разни плочи. И когато интереса към тях спре, те съвсем естествено притихват.

Чувствата и усещанията не само че продължават, но продължават на макс. Всичко е на макс. Когато има смях е смях, когато има плач е плач. Разликата е, че сега както бързо идват, така и бързо отминават. Живота се проявява като тъга, радост, притеснение, умора, раздразнителност…но тези усещания нямат собственик. Чувствата не са ничии, не идват заради или за някого. Чувствата са също случващият се живот. Което драматично намалява тежестта им. Те просто се появяват и изчезват без да има за какво да залепнат. Ако преди затъвах в определени усещания седмици наред сега е просто мимолетно. Няма го и желанието да се дълбае в някое чувство (каквото и да е то). Ако е за забавление може, но кому е нужно. Отпадна интереса към изследването на модели, обусловени или не, съзнателни или не. Просто нула интерес. Концепциите и обясненията са припознати като игра на мислите, а не гласа на истината. Истината е просто и винаги тук. Огледайте се, ето това е.

Всички „трябва“ и „не трябва“, всякакви вътрешни диалози, прегради, стени и бариери се струтиха и продължават. Някои леко, други със страшна сила.

За много от вярванията не подозирах докато не отпаднаха. Просто един ден се събуждаш и изненада: „О, преди вярвах, че ако не медитирам сутрин един час няма да мога да се справя с този свят.“  Като че ли света изобщо има идея за твоето съществуване.

Отпадна вярата в авторитети. Има хора, които дълбоко ценя и уважавам, но някак идеята, че някой знае каквото и да е  е абсурдна. Как може някой да знае. Нямаме си и най-малка представа какво е това.

Отпадна и идеята за специални хора или по-скоро всички са специални, всеки е Това. Няма други, няма ние, няма никой отделен в никое тяло. Всичко е Това.

Изтрезнях от историите си. Буквално. Има едно непрекъснато, дълбоко, директно преживяеане, което е в пъти по-живо и пулсиращо от която и да е фенси история за такова.

Отпадна идеята за принадлежност. Няма нужда да се свързвам и да взаимодействам. Но когато свързването и взаимодейстието се случат – има радост.

Изобщо има радост и много, много лекота.

Има усещането за достатъчност, каквото и да значи тази дума.

Има и едно състрадание към героя Лучана, но това по-скоро е името на историята. За нейните предпочитания, особености…

И макар, че няма как да знам какво чака зад ъгъла, когато спре борбата с илюзията, че нещо се нуждае от защита и сигурност – страха се изпарява. Треската за  „утре“ отпада. Утре е видяно като такова каквото е – умствена абстракция, фикция, въображение.

И няма край. Макар привидно да има. Но няма.

 

 

2 thoughts on “Фейк духовност – Продължение”

  1. Имам чудесното усещане за „автентичност“. Поздравления и благодаря за споделеното преживяване 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *