След повече от година пауза тук и повече от година от тази публикация. идва и нейното продължение.
Това продължение е за тези, които намериха нещо между редовете на първа част. За тези, които припознаха някои (повечето) неща. За тези, които ми писаха, за да ми благодарят. За тези, които ми писаха разгневено. Нямам за цел да обидя някой, нито пък да възвеличая. Всяка дума в текста по-долу идва от лично преживяване и ако нещо знам със сигурност е, че вътрешното усещане е най-големия авторитет. Друг авторитет така или иначе няма.