11

Времето би казало:

 „11 години са толкова много“

Сърцето не може да брои.

„Години ли – казва то. Какво е това?“ 


Някои спонтанни неща от последните месеци 24/7 с теб.

След гмуркане миришеш на море – солено и дълбоко. Обожавам този аромат. Суров и неподправен, някак много мъжки.

Шегите ти когато искам да останем още 5 минутки след залез на плажа.

Когато отидеш за праскови и се върнеш с течен шоколад. защото някак знаеш, че точно това ми се хапва, но не си признавам. И няма да си купя сама.

Когато  гледам как се гмуркаш надълбоко. Ти и водата ставате едно.

Когато сме двамата и ми покажеш някое малко октоподче. Закачаш го само и казваш – “все още е мъничко”.

Усмивката ти  когато излизаш от морето с риба, която знаеш, че харесвам.

И когато на вечеря ми кажеш: “За теб е, миличка. Достави ми тази радост като я хапнеш цялата.”

Когато сутрин се събудиш преди мен, завиеш ме и много тихо станеш.

Когато разбереш, че искам да съм сама. И ме оставиш да се насладя на самотата си за половин ден.

Когато измиваш всички тави и по-голяма посуда след като сме имали гости.

Когато решиш, че няма да се гмуркаш, а ще прекараш деня като турист на плажа.

Когато идваш с мен на йога. Цяло лято понеделник, сряда и петък със съвсем малки изключения. Най-отдадения в групата.

Когато правиш хляб с квас – толкова си внимателен. Много по-внимателен и по – прецизен от мен.

Когато пишеш текст на английски по твоя си начин, че почвам да се чудя дали наистина така се пишат тези думи.

Реакцията ти след като започна да се смея на глас когато го редактирам.  Някой друг би се засегнал най-вероятно, но не и ти. Започваш да се смееш с мен и казваш  “Е, карма, какво да се прави. Моята е да бъда поправян, твоята е да поправяш.”

Карма ли, съдба ли, не знам. Напълно си признавам, че нищичко не знам. Благодат и радост изпълват цялото ми същество.

Каква заслуга имам аз?

Каква заслуга имаш ти?

Изобщо има ли ни аз и ти?

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *