For English press here
Тази публикация е част от поредица интервюта с гидове от Liberation Unleashed. Идеята се роди спонтанно и бе приета с радост във форума, където те ще бъдат публикувани поетапно. Последствие ми се стори, че няма да е лошо да ги преведа на български език и така да намерят своето място тук в блога. Целта на разговорите е да покажат на бял свят човешката страна на тези хора с тяхната обикновена необикновеност, като отхвърлят с един замах ореола на нещо митично и тайнствено. От Япония до Австралия, Англия и Португалия. Различен път, бекграунд, професия, различна религия дори. Разстоянието като такова губи своето понятие. Знаменател общ няма и никога не е имало освен истината, такава, каквато е.
Какво е LU и интервю с неговия създател може да прочетете тук
К Е Н Т О
Каква е историята зад името Кенто? Къде живее, какво работи, каква музика слуша, има ли хоби?
Какъв чудесен въпрос:) Нека да разкажа историята. Кенто живее в Йокохама, Япония и преподава английски език на гимназисти. Той истински обича музиката! Кенто свири на китара и това е неговото хоби. Той е музикално пристрастен и гладно търси всякакъв вид музика, която е красива.
Можеш ли да разкажеш повече за пътя си преди LU? Как започна търсенето, какво не беше наред? Какво би искал да знаеше преди да започнеш да търсиш?
Търсенето започна когато бях на 20 години (доколкото си спомням) когато започнах да си търся работа. Това беше тежък период, постоянно търсех смисъла на живота и исках да правя нещо, свързано с този “смисъл”. Но не можех да намеря никакъв знак, нито следа. Чувствах се отчаян и хронично уморен, което ми донесе внезапен симптом на хипервентилация. Мислех, че умирам! След това напрежението и безпокойството изпълниха живота ми и се настаниха в него за един доста дълъг период.
Започнах да търся начин да намаля това безпокойство и някои техники и учения изглежда временно го облекчваваха, въпреки че (облекчението) не траеше дълго. Продължавах да търся. През 2010 г., докато бях в Северна Ирландия, срещнах местни хора, които провеждаха малка седяща зен среща. Веднъж или два пъти в седмицата те се срещаха в тишина на място, която бяха наели и трансформирали в zendo (седящо зен дожо) Това беше първото ми преживяване на zazen* и много ми хареса.
След като се върнах в Япония продължих да седя (да практикувам зазен) и отидох на ритрийт, провеждащ се в храма Хошин във Фукуи. Започнах малко по малко да осъзнавам нещо, което хората наричаха “kensho”, което буквално означава “да видиш истинската си природа”.
Седях, седях и седях, но “kensho” изглеждаше далеч от мен. По-късно започнах регулярно да ходя в храма Шинагава, Токио, http://www.toshoji.com/ , където все още седя. Попаднах на LU горе долу по същото време. След разговора ми с Делма (гид във форума) и разбиването на вратата**, абата в храма, след внимателно изследване лице в лице, призна, че съм “минал първата порта”, което буквално означва, че “kensho” се е случило.
Не мисля. че нещо не е било наред с пътя, по който съм тръгнал. Всичко, което съм правил по време на търсенето е било една стъпка по-близо до LU и Toshoji. Е, ако знаех за тях от началото, пътя щеше да е много по-лесен! (надявам се, че това не беше прекалено дълго).
Няколко думи за твоя разговор, във форума? Спомняш ли си с какви вярвания дойде и какво откри накрая?
Едно от най-големите вярвания, които имах беше, че трябва да има нещо, което да е осъзнато за нещата.
Връщайки се назад, най-силното ми вярване за отделен, конкретен аз, беше, че трябва да има “нещо”, осъзнаващо нещата. С директните насоки на Делма това вярване беше деконструирано и доведе до разбиването на вратата.
Изглежда е било лесно и естествено за теб да слееш zazen с изследването в LU, но за мнозина това би било противоречие. Какъв съвет би дал на тези, които практикуват 10, 20 че и повече години, следвайки установени традиционни методи или учители, но без резултат?
Като практически съвет – да бъдат с учител, който истински е видял през илюзията. Доколкото знам има много учители , които преподават satori (себереализация) без да имат преживяване за това.
Трудно е да се разграничи между тези, които имат преживяване и тези, които нямат и според мен е необходим своеобразен „гид“ – някой, който да представи на търсещия човек учител, който е автентичен; учител, който говори от собствен опит.
Какво би казал, за процеса в ЛУ. Какъв е точно? Какво се случва във всичките тези хиляди разговори.
Това е процес, обратен на процеса “знание”, това е процес на не(знание), на (не)разбиране на всичко, относно “мен” и намиране какво е това там без “мен”.
Като резултат заедно с искреното удивление идва нежно облекчение. Човек от дъното на своето сърце знае, че всичко, което е мислел за себе си, че е важно, се оказва не толкова важно. Че живота е бил, е и винаги ще бъде както е, без нужда от мисъл и образ за отделна личност.
Някои могат да кажат, че да видиш, че няма отделен аз е нихилистичен подход към живота, че се отрича личностното преживяване. Какво би казал за това?
Зависи какво човек има предвид под “отричане на личностното преживяване“ и „нихилистичен подход”. Едно от нещата, които бих казал е, че виждайки че няма отделен аз не е подход към живота.
Това, че няма отделна единица е факт и какво хората си мислят за него няма изобщо никакво значение. Или го виждаш или не.
Не че някой трябва да го види, нито казвам, че виждането или не-виждането е добро или лошо.
Какви са отношенията ти с приятелите и семейството сега, когато имаш по-дълбок поглед към живота? Промениха ли се нещата изобщо? И каква би казал, че е най-голямата разлика в живота преди тази реализация и начина по който живееш сега?
Не съм сигурен дали подхождам към живота по определен начин, както писах в отговора на предишния въпрос. Най голямата разлика е, че сега изобщо не ме интересува какво и как съм или какво и как би трябвало да бъда. Голямо количество изразходвана енергия вместо за тези идеи, може да се използва, за да се наслаждавам на живота и аз наистина съм щастлив от това.
От колко време си гид в LU и колко разговора си провел?
Гид съм от почти 5 години. Не съм броил колко точно разговора съм имал, но проверих броя на успешните – 28 е.
Защо гид, а не учител?
О, ами защото съм учител по английски и няма нужда от повече учителскa работа:) Не, не гайдвам, вместо да преподавам. Правя го просто защото обичам да правя това.
Иначе по-точно казано процеса преподаване има тенденция за прави разделение между учител и ученик, което автоматично дава възможност за ученика да изгради от учителя си авторитет. Авторитета може да скрие това, което е истинско, тъй като ученика може сляпо да повярва на това, което учителя е казал, без да го провери за себе си. Това, в което той или тя вярва може да е интерпретация на това, което учителя е казал, но би било трудно да сe признае, веднъж като е изградена някакъв вид фантазия около учителя, учението и ученика.
В гайдинг процеса в LU все още има възможност да се случат такива неща между гидове и клиенти, но според мен възможността е много по-малка, отколкото тази между връзката учител – ученик.
Много ми харесва какво Грег Гуди е написал по този повод:
“Ерата на гуру приключи. Това е ерата на приятеля.”
Чувствам че това описва добре духът на форума. Ние сме приятели, които заедно опитват да видят това, което е истинско.
Би ли казал нещо на тези, които отлагат тяхото изследване в LU?
Просто опитайте! Няма да заболи. В най-лошия случай нищо няма да се случи и тогава ще видите, че LU не ви допада и може да продължите напред.
Дори и привидно нищо да не се случва все пак може да откриете, че разговора във форума е добър начин да видите сами за себе си колко много вярвания има около знанието за това кой си ти (включително популярното вярване, че „ти си осъзнатост“).
Кои са най-честите очаквания и погрешни схващания, с които трябва да се справяш, когато гайдваш?
Изглежда хората си мислят, че име нещо наречено “не-аз”, което може да реши проблемите във всекидневния им живот. С тази умствена нагласа е възможно концепцията “не-аз” да бъде използва от някой за бягство от реалните проблеми във всекидневния живот.
Човек лесно би могъл да каже „Имам проблем, но наистина знам, че няма аз, така че нямам проблем“, което очевидно не води до никъде. Колкото и глупаво да звучи, доста хора отговарят по подобен начин по време на разговора.
Напоследък по време на гайдване намирам, че е полезно да разясня дали виждането през илюзията е негова/нейна цел
( в това число, самият й край) или човека има други цели.
Забелязвам също, че някои хора са тежко повлияни от вярването “Аз съм осъзнатост”. Това е причината, поради която хората се идентифицират с мисълта/образа, наречен “осъзнатост”, вместо с мисълта/образа, наречен аз, които на практика са едно и също нещо и идват от разделението между субект и обект. Този вид идентификация е много финна и изисква внимателно гледане.
Какво би посъветвал тези, които са завършили процеса в LU и имат вече това осъзнаване?
Бъдете верни на себе си, не заблуждавайте живота с мисълта, че сте осъзнали нещо. Ако възникнат проблеми, погледнете по начина, по който сте правили това с вашия гид, консултирайте се с него или с който и да е във форума. Експериментирайте с начините, по които можете да гледате на нещата, в които се чувствате заседнали, и продължете със страст да се учите от самия живот.
Има ли още нещо, което би искал да добавиш? Нещо, което да споделиш?
Искам да изразя огромната си благодарност към всички мои приятели в LU и особено към Делма, която ме води внимателно и от сърце във времена на голямо отчаяние за истината.
zazen* – дзадзен (на китайски: 坐禅) е медитативна практика, основополагаща за дзен будизма. Тя се смята за най-отличителната черта на японската школа Сото (където дзадзен се приема за единствения метод за достигане до сатори) Източник
crossing the gateless gate ** – буквално да минеш през врата, която не съществува.
Кенто с радост би говорил с всеки, който усети нужда или импулс да го стори. Може да се свържете с него тук.