*Фейк* духовност – кратък наръчник

Когато започнах този блог преди три години бях толкова наивна. И с искрен плам се хвърлях във всяко нещо, за което вярвах, че е духовно. В тази си сляпа вяра навлизах в какво ли не.  Смятах, че целия свят търси това, което търся аз. Оказа се, че съвсем не е така и както много често, даже  почти винаги – живота набързо попари някои идеали. Тази публикация е плод на срещите ми (актуални и виртуални) с хора, събития, методи и практики гордо развяващи флага “духовност”. Тази публикация няма за цел да злепостави нито от едно тях, а просто да посочи как да видим фалшивата, неистинската такава. Всъщност прекомерното използване на думата духовност е безмислено. Целия живот без изключение е духовен и свят.
Как знам това? Нямам никаква идея. Има порив отвътре да го споделя и не ми остава нищо друго, освен да го послушам.. Ако и вие искате да послушате този порив – текстта по-долу е за вас. Кратък наръчник как да избегнете някои залитания и да не си губите времето в нещо, което така или иначе не е за вас.

I. Начин на хранене

Да избереш да се храниш с вегетарианска или веганска храна далеч не те прави духовен. Ни най-малко. Да следваш всяка година житен режим или да правиш фаст също.  Няма лошо разбира се, в нито едно от тях, но не е това целта на задачата. Да потърсиш кое е истинно за теб, кое резонира с теб е много, много по-важно. И всъщност по-лесно. Но идва отвътре, а не отвън.
От време на време хапвам месо, също и риба.  Това се случва рядко и не защото съм си го наложила, а защото просто така се случва.  Става естествено, а не насила. Също обичам и чаша вино, понякога и две. И изобщо нямам никакъв конфликт с това. Ако при вас има – изследвайте от къде идва той.
Да, има множество случаи  и вече не са изненада за никой, че растителната диета, редовния фаст (въздържане от храна за определен период от време) е изключително важна стъпка при редица заболявания, но минавайки на този режим не ви прави автоматично по-горе, от някой, който не го прави. Да изтъкваш начина си хранене при всеки удобен момент и да сочиш с пръст, тези, които са избрали друг е сигурен признак за фейк духовност.  Нещо повече – освен, че заблуждаваш себе си, можеш да нанесеш изключително големи вреди на някой като заявяваш на всеослушание, че с растителна диета набавяш от само себе си всички важни витамини. С B12 изобщо не е така и моят съвсем добронамерен съвет е да не вярвaте сляпо на нищо, което някой ви каже, да не взимате нищо за чиста монета.  Ако имате съмнения дали всичко при вас е ок – просто си направете изследване.
Обобщение: Има едно неясно/неписано правило, че хората в така наречените духовни среди обикновено не консумират месо, но това „правило“ не е общовалидно (Нисаргадатта Махарадж например) Обаче вегетарианците и веганите не са нищо друго освен хора, които се хранят с растителна храна. Няма духовност в избора на храна.  След 100 години всички ще сме мъртви, без значение кой с какво се е хранил, така, че уважавайте избора на всеки и не вярвайте, че този избор го прави нещо повече от вас.

II. Позитивно мислене

Ако някога сте опитвали да спрете потока от мисли или да създадете мисъл от нулата или да проследите от къде идва и накъде отива мисълта, ще видите простия факт, че такова чудо като  „Аз създавам мислите“ няма. Мисълта не е нещо, което правим. Тя ни се случва.  Не е за вярване, мм?
Хайде да направим малък експеримент: Затворете очи и пробвайте да познаете коя ще е първата мисъл, а после опитайте да познаете коя ще е петата мисъл? Получи ли се ?
Още едно упражнение: Седнете с лист и химикал и в рамките на една минута, засечена с часовник, записвайте всички мисли, които ви идват, маркирайте ги само като стенограма. Накрая прегледайте какво сте записали, вие ли ги създадохте или просто дойдоха? Ако все още твърдите, че вие ги създавате, вижте реда, в който са дошли. Вие ли ги подредихте в този ред? Нарочно?
Мислите се случват в отговор на заобикалящата ни среда, подобно на усещанията. Допирате ръката си до нещо топло и се появява усещане за топлина. Не казвате „аз създавам това усещане“, или може би мислите, че вие го създавате? Допрете ръката си до топъл предмет и създайте усещане за студ…успяхте ли?
Този, който ви кара да “настроите ума си на позитивна вълна” и да повтаряте в захлас заучени слова –  няма да ви помогне. Все едно да ви каже да изберете да усещате само топлина и сладост. А вие плувате в морето и усещате само сол и студ, как да стане?
Всяка форма на отричане, на нещо което вече е тук се нарича… страдание.
Ако в момента се занимавате с позитивно мислене или искате да се занимавате с това, направете го, но просто изследвайте. Трябва да сте наясно обаче със следното:   живота  рано или късно ще поднесе  ситуация, в която всичко, на което са ви научили ще се сгромоляса с пълна сила. Не става въпрос да имаш позитивни и да нямаш негативни мисли. Истинското виждане няма нищо общо с това да развиеш определен начин на мислене и да се научиш да контролираш мислите си. Няма да се получи. Контрола е илюзия. Истинското облекчение идва не когато мислиш позитивно, а когато видиш, че мислите просто идват и си отиват и няма някой, който ги създава и още повече – някой, който е отговорен за тяхното съдържание.
Обобщение: Позитивното мислене ще ви даде инструмента да сте съзнателни за мислите си, но ще ви заблуди, че можете да създавате мисли и още повече да избирате какви мисли да идват, а когато това (позитивното мислене) не се случва – вие просто ще страдате.

III. Себеусъвършенстване, надграждане, развиване.

В това да шлифоваш себе си в името на по-добро съществуване няма нищо лошо. И тези, които го правят със сигурност постигат определено ниво на добруване. Но шлифовайки имагинерната личност създаваш нищо повече от  комфорт на егото. Винаги обаче за малко. До следващата трудна ситуация. И отново трябва да се усъвършенстваш. Няма край, все едно наливаш вода в сито. Желанията и страха винаги ще те съпътстват. Разделението между теб и света неизбежно ще тегне като воденичен камък.
Няма нищо погрешно в тези неща, но човек трябва да е наясно, че никое от тях не носи трайно щастие.
„Трайно щастие“ е концепция.
Подхождайте  към тези неща, все едно отивате на фризьор. Да, за момента е добре. Но няма да продължи завинаги. Да играеш  с тези неща и да се забавляваш, но да знаш, че това няма нищо общо с коренната промяна. Няма нищо общо с виждането, че този, който се усъвършенства липсва в директното преживяване. Просто го няма и никога не го е имало.
Съжалявам, че трябва да донеса лоши новини, но който  обещава вечно щастие и спасение от проблемите, посредством себеусъвършенстване – заблуждава. Разбира се няма вина за това, защото самият той не вижда заблудата. За да видиш изисква мъничко смелост – да прозреш собствените си погрешни вярвания. Това означава да приемеш факта, че има голяма вероятност да не си прав.

Да вземем за пример емпатията и състраданието – така модерни напоследък. Емпатия и състрадание не е нещо, което може да се научи или да се привнесе отвън. Привнесеното отвън няма да стигне по-далече от кръга на най-близките ви хора. Да изпитваш състрадание не може да се научи. Естествен и автентичен процес е. И когато това състрадание струи от цялото ви същество ще включва всички. Тези, които страдат; тези които не знаят, че страдат; тези, които спасяват животи в болници; тези, които спасяват само собствената си кожа. Ще включва и тези, които се презапасяват с тоалетна хартия. И вместо да ги хейтите, ще им състрадавате. Защото в тях ще виждате себе си. Да се научиш на състрадание, да култивираш състрадание е невъзможно. Нито един курс или практика не може да ви го даде. Независимо дали твърди обратното.

IV. Необходимост от практика, изискваща време.
Нива, инициации, сертификати 

В това число йога, енергийни практики, техники за емоционална свобода и много, много други.
Отново – няма лошо в гореизброените. Правя йога почти всекидневно и да – прекрасна е за тялото и ума. Но нищо, нищо повече. Може да прекарате години на постелката, години в медитация, години в енергийни техники, но това няма нищо общо с истинското пробуждане. Истинското пробуждане не е плод на нито една техника или практика.
Голяма червена лампичка би трябвало да светне, когато ви кажат, че имате нужда от 2-5-7 години практика, от някаква инициация, от нива за достигане на нещо в бъдеще. Добрата новина е, че вие вече сте това, към което се стремите. Не трябва да ставате нищо, за да сте свободни. Свободата не е нещо, което се придобива. Свободата е нещо, което просто се разпознава. И то е достъпно тук и сега.

Една скоба за  “тук и сега” – израз, който стана мейнстрийм до такава степен, че го срещам  дори и в маркетинг кампании. Ако се вникне и преживее истинността на тези думи ще бъде разбрано, че няма къде другаде да си.
Да си тук и сега е неизбежно.

Обобщение III&IV: Да се усъвършенстваш по презумция означава, че ти си нещо, което трябва или може да стане по-добро. За тази цел трябва да усвояваш теория и да практикуваш. И всичкото това предполага, че ти трябва време за да постигнеш в бъдеще нещо, което сега нямаш. (хм, описано по този начин не ви ли звучи много познато …едни другари бяха обещали, че ще стигнем светлото бъдеще, което след 45 години така и не дойде). Всеки един истински пробуден ще ви каже: Ти вече си самото съвършенство, няма какво да постигаш, просто виж в себе си!  Е, колко теория и практика ще ви трябва да видите себе си?
Представете си, че срещате в планината човек, отгледан от мечка. Той ви казва, че е мечка, но иска да стане човек. Какъв съвет ще му дадете, къде да гледа и колко време ще му кажете, че му трябва да види, че е човек? 🙂 Дали ще му трябва посвещение? Или може би има първо ниво човек, после второ… Той е човек, който се мисли за мечка, но не трябва тепърва да се преобразява, някой трябва само да му посочи този факт. Точно толкова просто е.

V. „Духовен байпас**, висш аз, още наблюдател, чисто съзнание, присъствие, душа.

Следващите редове са отредени специално на най-отдадените последователи на адвайта и недуалността.
С много любов.

Няма нищо погрешно нито в адвайта, нито в недуалността и във всяка една книга, която сочи към това. Проблема идва от обусловения ум, който чете тези книги, както дявола чете евангелието. И си наслагва нови и нови вярвания,  гради кули от мисловни концепции. Може би най-широко разпространената е, че ти някак ставаш този, който наблюдава всичко. Има един аз (разбира се, висш), един наблюдател на шоуто, някъде отделно от самото него. Отрича тялото, бори се с ума, чувства се зле когато пропусне медитация и цитира къде дословно, къде не това, което прочете и припознае за свое.
Но да вярваш, че си този, който гледа историята, която се случва на персонажа, а ти си някакъв външен, отделен свидетел на тази история,  отделен наблюдател, недокоснат от нищо е заблуда. Това е често срещано вярване. Но то е просто такова – едно вярване, което никога не е било поставено под въпрос.
Истинският, автентичен растеж не се случва когато си дистанциран от това, което се случва. Истинския  растеж се случва, когато изцяло си потопен в това, което е случва. Да кажеш, че нещо няма общо с теб е форма на невежество, разделение и неприемане. Няма как да има теб и реалност; теб и живот. Няма как да има теб, който наблюдава реалността. Това твърдение освен, че звучи смешно създава и дуалност. Няма две неща тук. Има място само за едно. Дори и място няма.

Наблюдателят, който си мислите, че сте е илюзорния аз.

Наблюдател = аз

Не е въпроса в това да си дистанциран, духовен и извисен. Това чисто и просто е прикритие за егото. Няма едно отделно нещо, отделно от цялото. Точно в това е и мистерията и  красотата.

По въпроса с присъствието един прекрасен човек написа следното:

„Фокусирането на вниманието към така нареченото „присъствие“ е начин това внимание да се насочи към „мен“.  Един вид, аз не съм въвлечен в това, което се случва, а по-скоро съм негов свидетел. Това може да бъде полезна стъпка в началото, нещо като да се вземе лекарство, когато човек е болен.
Ако обаче „присъствието“ бъде преекспонирано, така че човек да се идентифицира с идеята, че наистина съществува такова нещо като „присъствие“, тогава лекарството се превръща в отрова. Да ходиш наоколо с усещане за „присъствие“ е форма на пристрастяване. „***

Просветление и  пробуждане – две думи, натоварени с толкова много очаквания. За ходене по вода, за някакви невероятни свръх сили, за непрестанно блаженство, за липса на така наречените негативни емоции и едва ли не каквото кажеш – това да се случва. Ах, милото его, все иска да променя, но не и да приема. Но да си свободен не значи свободен от емоции. Истинската свобода означава свобода да приемaш и чувстваш всичко такова, каквото е. И в това няма никакъв избор. Идеята, че ти избираш също е илюзия.

Да се пробудиш не значи нито, че проблемите ще свършат, нито че ще си постоянно екзалтиран и от теб ще струи светлина. Да се пробудиш означава да видиш ясно, че „проблеми“ такива, каквито си мислел, че има – няма. Всичко това са мисли относно мисли, относно  мисли, относно други мисли – плод на непрестанно ментално възприемане на света.

Друго вярване/заблуда е, че да се пробудиш е нещо много сложно, отредено свише на малцина избрани. Но да се пробудиш от съня е най-естественото и просто нещо на света. Толкова просто, че в простотата си пренебрегвано.

Някои вярват, че пробуждането веднъж завоювано и достигнато, остава перманентно и непоклатимо,
Но пробуждането не е непроменлива величина. То е живо, самия живот, който живее себе си, постоянно променящ се.   Все едно се отгръща нова страница от чудна книга. Всеки миг е нов, свеж, има непрекъснато удивление от всичко. Едно от нещата, които се успокояват и утихват е импулса да се търси. Прекратява се това трескаво търсене, но пък се отваря място за изследване. За изследване и преживяване на  всичко това, което е тук.

Доста хора  четат до фанатизъм словата на учители, които вече не са сред нас и отричат съвремениците си. Отричат точно тези, които говорят на понятния за нас език, а се мъчат да разберат, да прозрат зад думите, които са насочени към хора, живели на другия край на света през друга епоха. Ето много семпъл тест – преди 2000 години един учител  изрича „И няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е’‘, днес Екхарт Толе казва „Единственото спасение е да откриеш, че си тук и сега, да откриеш силата на настоящето“ – кое е по-ясно за вас, кое усещата като посока къде да гледате? Двете твърдения сочат към едно и също, но са за различни хора в различни времена. Няма грешни и правилни насоки. Още примери: Великия Рамана Махарши посочва директно с въпроса „Кой съм Аз?“, а  безапелационния Нисаргадатта Махарадж казва „Аз съм Това“, съвременните насоки от 21-ви век, за хората които живеят сега са „Няма отделен Аз, просто виж“.
Усещате ли, виждате ли разликата и още повече приликата? Тогава хората са разбирали, че Аз съм Това, а ние сега понеже сме много умни и аналитични, разбираме. че има Аз, има и Това и явно Аз има силата да стане Това …!?
Затова е нужно някой да ни посочи.
Виж, просто виж – няма отделен аз. Има само Това.

Обобщение: Адвайта/ Директното насочване е Кралския път и това е така, няма две мнения. Заблудата тук е, че учители живели преди 50, 100 и повече години се считат за по-истински от нашите съвременници. Но тази заблуда властва откакто свят светува. А всъщност няма истински и неистински. Всички са едно. Съвременниците на Рамана и Нисаргадатта са почитали повече Шанкара и Буда. Съвременниците на Исус Христос са Му казвали, „Кой си ти, че ни учиш, не си ли ти сина на Йосиф дърводелеца и жена му Мария?“  (после знаем какво са Му сторили синовете Давидови). Днес отричаме хора, които след 80 години нашите внуци и правнуци ще боготворят, но те на свой ред ще отричат съвременниците си.
Така е, егото живее само в миналото и бъдещето, никога сега.

VI. Духовните хора в социалните мрежи, събития и ритрийти.

Това сме тези, получили някакво откровение, преживели някакво състояние, някакъв проблясък, отваряне и доста от така наречените „аха!“ моменти. И това е прекрасно. Точно в този момент отвътре започва да блика една радост и ти просто нямаш търпение да я споделиш с целия свят. Започваш да оформяш красиви цитати и още по-красиви снимки. За да ги споделиш на другите. Започваш да превеждаш откъси от книги, видеа от сатсанг, просто импулса е толкова силен, че не можеш да си представиш да правиш нещо друго. Точно това беше моето преживяване половин година. Но то беше точно такова – преживяване.  И това преживяване отмина. Истината е, че нито един цитат, нито една книга, нито едно видео не може да ви даде истинското, автентично, директно преживяване, ако нямате смелостта да задълбаете дълбоко в него. Ще повтаряте думи като папагал, ще искате да ги споделяте на другите,  но няма да стигнете по далече от няколко лайка и още толкова споделяния.
Повечето, които правят това назовават източника (било учител, превод или книга) Но има някои, които копи-пействат смело, обявявайки тези неща за свои. Когато видя подобни виртуозни изпълнения, няколко реакции се случват без никаква намеса от моя страна. Първоначално се вбесявам, после се натъжавам леко –  ама то е все едно крадеш от себе си…И накрая ми минава. Наблюдавам тези явления постоянно, но признавам още не мога да свикна, особено когато видя копиран текст, който е плод на мое преживяване. Но какво мога да направя? Това са рисковете на живото предаване.

Събития и ритрийти – от написаното до тук вече е ясно, че има два вида: такива, които ще ни научат да живеем по лесно, по-комфортно, но осъзнаваме, че това е все едно отиваме на фризьор или си купуваме по-удобен фотьойл. Необходимо-да, но няма да доведе до излизане от невежеството. Втория вид теми – пряко свързани с откриване на илюзията за отделния Аз.
Темите от първата част се водят от хора, които са овладели някаква практика и ви учат на нея. За  водещите не се изисква да са видели през илюзията.
За теми от втория вид обаче е абсолютно необходимо, този, който води, фасилитатора, да живее това, към което води. Представяте ли си някой да ви провежда теория на плуване, без той самия да може да плува? Тук трябва да бъдем внимателни не толкова към заглавието на темата/събитието, а към това кой е учителя. Имам предвид, че може да е медитация, deep looking, direct pointing, сатсанг, разговор, беседа… Водещия обаче трябва да говори от свое лице, единствено число. Такива, които ползват/заимстват/или официално представят насоките на учители, които вече не са сред нас е добре да избягвате. Обикновено, тези ползващи имената на други учители или учения поставят високи такси на своите събития. Тук обаче внимание – безплатно не значи качествено, нито истинско.
Красотата на това да излезеш от невежеството е, че не отхвърляш нищо, че приемаш всичко включително и че като работиш ще получиш пари насреща. Още един мит, особено на територията на нашата родина – духовното трябва да е безплатно. Не, не трябва. Ако смятате, че някой е длъжен да прави това, което прави напълно безплатно, то вие сте в дълбока заблуда. Понякога може и да е безплатно, понякога да не е. Както писах по-горе – няма нищо константно и точно в това е красотата.

Така, продължаваме натам. Вече сте избрали събитие или ритрийт с водещ, който да говори от собствено виждане.
Освен него обаче, там ще срещнете и други участници. Разделям ги условно на три типа:

– Искрени и честни търсещи – с тях най-лесно се стои в една стая. Спазват насоките и работят упорито с водещия. Горят от желание, търсят отговори. А както народа е казал: който търси – намира.
– Втория тип са хората с голям бекграунд в псевдо духовността, онази която доставя комфорт на егото и вместо да си остане там, тя претендира, че прави същото или подобно на това, за което говори водещия. Тях ще ги познаете по професионализма, с който вземат участие и се проявяват. Имат голям опит в някоя практика и работят с хора – обучават, съветват, лекуват десет, че и повече години.   Ходили са на много, много събития, подобни и други. Знаят всичко. Намират начин да ви засипят с обяснения и подробности около това какво е искал да каже водещия, как и те се занимават с това от много години, как работи ангелската терапия, колко дълго медитират и какви преживяния са им се случвали и т.н. безкраен наниз от думи, концепции и чудеса. Би ви учудил факта, че обучават другите хора да се справят с проблемите си, а те самите са разяждани от болки и терзания. Точно за тях са думите „Лечителю, излекувай първо себе си“, но те няма го признаят. И нямат никаква  вина за  това – просто за момента не виждат собствените си заблуди. Красивото е, че щом са тук, то стремежа за развитие е на линия и заслужават подкрепа.
– Третия тип са многознайковците. Вземат активно участие в работния процес, държат да се изкажат. Обикновено винаги първи. Говорят бавно, като започват отдалеч, не казват нищо конкретно по темата, а по скоро и те обучават, поясняват, все едно сте на техен ритрийт. Използват думи дочути, прочетени, наизустени. Но използвани без да са директно преживени – думите им кънтят на кухо. Всички участници виждат това с изключения на самите многознайковци. Ако някой от първия тип хора стигне до истинско и дълбоко откровение, третия тип ще побърза да вземе думата, за да съобщи, че те вече са го приживявяли това…преди седмица, преди месец или в предишен живот. От тях спасение няма. Ще ви заклещят в почивката да ви дообучат, ако отидете до тоалетна, те ще ви чакат пред вратата или ще ви насрочат ден и час, в който на спокойствие да бъдете обучени. Всъщност спасение има и то е да приемете, че не можете да бъдете приятел с всеки и да им кажете право в очите, че това изобщо не ви интересува. Многознайковците са с огромно его и лесно се обиждат и така ще ви оставят на мира. Поне за малко.

Обобщение: Няма правилен и неправилен ритрийт или събитие, ако ясно осъзнавам, че едни са насочени към комфорта на егото и здравето на тялото, а други ще ме извадят от невежеството и ще сложат край на основното вярване, че аз съм отделен от живота и трябва да се „справям“ с него.

 VII. Тези, посветили се на другите.

Така наречените lightworkers/работници на светлината.

Първото нещо, което осенява ума след някакво по-така преживяване е, че може да помага на другите. Изкушението е толкова голямо. О, ако само можеше на целия свят да помогне.  Но първо и основно правило е да  помогнеш на себе си. Няма как да водиш, да учиш и да менторстваш, ако самият ти имаш нужда от помощ. Да си затваряш очите за собствените си травми и болка вреди на тези, които те следват, но два пъти повече вреди на теб самият.

 „Що се отнася до молитвата за другите, тя изглежда толкова неегоистична на повърхността си. Но анализирай чувството и ще доловиш егоизъм също и там. Ти желаеш щастието на другите, за да може да бъдеш щастлив. Или искаш възхвалата за това, че си се застъпил в подкрепа на другите. Бог не се нуждае от посредник. Гледай своята работа и всичко ще бъде наред.“

„Хората казват, че те са избраните. Но самият ‘избран’ човек не казва това. Ако мисли, че той е посредникът, тогава е ясно, че той запазва своята индивидуалност и че няма пълно предаване.“ ****

Тези думи са изречени преди повече от 80 години, но с пълна сила важат и в днешния ден.

Няма нищо лошо в ангелските терапии, астрологията, карти таро, семейни констелации, ТЕС, емоционална интелигентност, лечения от всякакъв вид и сорт. Всички те са част от Това и отричането, както вече знаем, създава страдание. Всяко едно от изброените и неизброени неща има своето място и предназначение. Фейка или фалшивото тук е ореола на духовност, на твърдението за спасение. Самите  light workers, често са заседнали в практиката си – идентифицирайки се с нещо, което си мислят, че са. Много често са обременени, нещастни и неразбрани, правят разделения, там, където такива няма. Прибират се в домовете си изморени и изтощени, за да могат да съберат сили за къртовския труд на следващия ден.
Тежи ужасно много вярването, че са специални и избрани. Когато това вярване е налице е много трудно да се види, че този отделен, извисен, помагащ Аз не съществува, защото той вече става свещен, той е избран. Трудно е да се види през илюзията, но не и невъзможно.


Когато човек няма директно преживяване, а използва теоритично знание, придобито от някой друг – всяко едно така наречено духовно занимание се превръща в поредния кръжок. Този, който не е стигнал не може да посочи посоката.  Точно толкова просто е.

Това е все едно да сте в Париж и да попитате някой къде се намира Айфеловата кула, а той да има бегла представа за нея, понеже някъде е чел или може би някой му е казал. Той може би си мисли, че знае.. много иска, направо гори да ви помогне и упъти. Разликата между това да си мислиш и да си стигнал наистина, е огромна. Какво може да направи той? Да ви заблуди.

Този, който знае посоката я показва директно, сега веднага. И в това няма мантри за утре, за след две години, няма инициации, няма различен вид дишане, нива, няма сертификати. Свободата е достъпна в този миг, даже не е достъпна, защото ти вече си свободен.

И истинският учител, истински мъдрия учител ще ви каже точно това.  И ще ви остави да видите сами за себе си.

Обобщение: Не ставайте жертва на никое учение, техника или практика, а само ги използвайте, както се използва инструмент. Вземате го, за да свършите работа и после го оставяте. Не спирайте при знака, на който пише Париж. Знака не е Париж. Ако сте работник на светлината, признайте пред себе си, че това което правите доставя удобство и комфорт на вас самите и на клиентите ви, но нищо повече. Не обременявайте себе си и другите с вярването за духовност. Древните индийци в описанието на илюзорния свят казват, че съществуват три гуни:
– Тамас – състояние/качество подобно на блато, леност, скръб, депресия. Това е държавния служител и вечно недоволната домакиня.
– Раджас – огън, ярост, битка. Тук е мотивационния спикър, (тип Тони Робинс), също и фитнес инструктора.
– Сатва – светлина, растителна храна, зелен чай, мантри –  това са йога, звукова терапия, кристали, астрология, енергии …
Работниците на светлината са основно сатва и това е супер. Мъдрите книги казват, че най-близо ДО и най-голям шанс ЗА пробуждане имат тамас и сатва. Сатва ясно, а тамас защото мрака и тъгата стават толкова непоносими, че в един момент  е невъзможно да останеш в техен плен.  (крачка е деляла Е. Толе докато е бил в дълбока депресия от самоубийство до прозрението:  Не мога повече да живея със себе си.“ Тази мисъл се повтаряше в ума ми. После изведнъж осъзнах колко странна е тази мисъл. „Аз един човек ли съм, или двама? Ако не мога да живея със себе си, трябва да съм двама: аз и този, с когото не мога да живея.“ „Тогава – помислих си – само един от двамата е истински.“)  *****

Но основния момент е, че и трите са в илюзията. И трите спят дълбок сън. Първите две и идея си нямат, че спят, докато тези в Сатва си мислят обратното. Те сънуват, че се събуждат от сън, но съня все пак продължава.

За финал няколко думи за  истински мъдрите

Разбира се най-добрия индикатор си остава собственото вътрешно усещане.

  • Истински мъдрия ще ви покаже посоката, но вие сами трябва да погледнете натам.
  • Истински мъдрия няма да ви даде нови вярвания, а ще постави под въпрос тези, които имате.
  • Истински мъдрия вижда себе си навсякъде и не прави разделения.
  • Истински мъдрия не се изтъква. Няма да се „рекламира“, нито ще пропагандира.
  • Истинския мъдрия няма никаква нужда да събужда другите. Няма мисия на Спасител. Няма да му пречи това, че някои се вълнуват от зелен чай и медитация, а други от бира и пържени картофки.
  • Когато се окаже прав, а това е винаги –  няма да натяква
    „Аз казах ли ви?“
  • Няма да повтаря папагалски фразите на някой друг. Ще говори от собственото си директно преживяване.
  • Истински мъдрия може да дойде като млад, стар, мъж, жена, беден, много богат, работлив, мързелив…няма външен белег, по който да се различава.

Обобщение
Навярно много от вас са чели или чували, че

„Когато ученика е готов – учителя се появява“.

Според мен във втората част от тази велика сентенция е  скрито най-силното послание:

„Когато ученика е ИСТИНСКИ готов – учителя изчезва“.  ******

 

К Р А Й 

 


P.S. Твърде вероятно е докато четете този текст да се появи неприемане и съпротива. И това е чудесно. Тази съпротива е много ценна и може да помогне – изследвайте я. Държите се за някакво вярване, което може би е разклатено. Колкото по-силна е съпротивата – толкова по-силно разклатено е вярването, което имате. Но аз изобщо нямам намерение да убеждавам някой  в нещо. Ваше право е да се съмнявате. И ако ще се съмнявате в нещо започнете първо със себе си.  

P.P.S. Ползвах снимката на JP Sears, за тази публикация по две причини: първо защото съм му фен и второ защото по невероятен начин преекспонира всяко едно залитане и чрез много хумор и без никакъв финес, автентично и директно вади на показ духовните дрехи, с които се облича егото. Горещо препоръчвам.


 

*Fake, от анг. измислен, неистински, фалшив.

**Духовен байпас или духовно заобикаляне е тенденция да се използват духовни идеи и практики, за да се заобикалят или избягват нерешени емоционални проблеми и  психологически рани. Терминът е въведен в началото на 80-те години от Джон Уелууд, будитски учител и психотератевт.
Източник wikipedia

*** Robert Saltzman, Ph.D

**** Ramana Maharshi

***** Силата на настоящето, Е. Толе

****** Lao Tzu

8 thoughts on “*Фейк* духовност – кратък наръчник”

      1. „Другия“ човек е егото ти… изкуствено създадено и добре развито от хората около теб и по късно от обществото. Разбира се, то е необходимото „зло“ на дуализма, което ще ни даде възможност да „намерим“ себе си по пътя…

  1. I. Със загубването на обусловеното себе и навлизането все по-дълбоко в покоя, храната се изфинва по естествен, еволюционен начин и няма нужда от каквито и да било определения. Растителната храна е напълно достатъчна и дава абсолютно всички нужни микроелементи на тялото. Нисаргадатта по никакъв начин не може да бъде еталон, защото едва ли някой би искал да изглежда като него и да си замине като него. Няма никой, по-горе и по-долу от друг, независимо как живее, защото това е самия живот. Кое е това нещо в човек, което търси кое е истинно за „теб“ и кое резонира с „теб“?
    II. Кой маркира и записва мислите? Кой разбира, че мисълта се случва?
    III. Когато се мине отвъд сянката на АЗА, проблемите, желанията и страховете изчезват. Разделното съзнание изчезва.
    IV. Прекрасно
    V. Когато отваряш менюто и посочваш рибата, кой прави избора, кой насочва пръста, кой решава да отиде на ресторант? Когато яденето се случва, кой е този, който изпитва вкуса на сдъвканото? Когато ти дъвчеш рибата, аз мога ли да усетя вкуса й, или това си само ти? Като, че ли има „някой“, „нещо“, което „вижда“, „наблюдава“ историята. Като, че ли има нещо, което усеща, изпитва вкуса, насочва пръста в менюто и т н!? Дали това е заблуда? / Наблюдателя е и теб и живота, и теб и реалността. Той е и двете едновременно, той е самото съществуване във всичките му измерения, където няма дуалност. Той е цялто! Това се вижда с чисто, дирекно, непосредствено преживяване. / Ако просветлението и пробуждането означава липса на концепцията за „АЗ“, то тогава наистина настъпва блаженство и изчезват емоциите, защото остава живота такъв, какъвто е (няма го вече определящия). Изборът тук е дали да го има или да го няма „АЗ“. „АЗ“ създава илюзията, отвъд него е живота, такъв какъвто е. Проблемите изчезват, защото онзи, който има отношение към тях го няма. Има само събития, но го няма обусловено реагиращия. / Кой е този, който непрекъснато се удивлява от всичко и с кое изследва?
    VI. Чудесно
    VII. Истинско

  2. Четейки блога ти, често усещам как те чувствам много близка. Като добър доверен приятел. Макар физически да сме се срещали само веднъж и за кратко. Народа би казал „подушвам, че сме от една порода“
    Благодаря ти за статиите, които пишеш.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *