Снимката по-горе е програмата ми от изминалата седмица. Оказа се, че имам повече ангажименти, отколкото преди извънредното положение. Колко много възможности само отвори то.
Някои бележки по този повод.
Това с home office го играем от 2017 – нищо ново.
Това, че всичко е несигурно и неизвестно – нищо ново.
Това, че нямам контрол върху ситуацията – нищо ново.
И добро утро. Има ли изненадани? Никога не е имало контрол, върху която и да е ситуация, илюзия е че нещо контролираш, че има контролиращ. Просто сега става очевидно за всички. Или за почти всички.
От както ми показаха вратата (и Слава Богу) на последната ми така наречена месторабота рязко спря да ми е сигурно и известно. Не знам какво предстои, какво ще се случва. И как мога да знам? Мога само да предполагам. Мъдрите хора, казват, винаги се съмняват. Истината, че няма нищо сигурно. И колкото по-рано се разбере, толкова по-мек е сблъсъка с реалността. Има такава красота в мистерията, в неизвестното.
Някои неща, които открих тези дни и които с радост споделям:
- Музика. Освен прекрасните изпълнения от балконите на Италия (любими са ми, не крия) гледах Андреа Бочели на живо – пеейки от собствения си хол. Красота.
- Всеки ден от дома си на живо с кареоке се включва Роби Уилямс – излъчва го на профила си в Инстраграм.
- Имам възможност да гледам на живо спектакли на Метрополитен Опера Ню Йорк или операта в Париж. На този етап не ми е останало време за тях. Както и за музеите.
- Йога – засякох поне десетина онлайн урока от софийскитe студиа, а вчера получих мейл от Yoga International. коитo ми предлагат 30 дневен безплатен курс с различен инструктор всеки ден.
- Моята скъпа приятелка Аличе от Торино провежда онлайн урок по Чи Гун всяка сряда и петък. Освен, че е изключително енергизиращо е прекрасна възможност да си упражнявам италианския.
- Част съм от чудесна група хора, с които се виждам всяка неделя. Срещите ни продължават и в извънредното положение – вече в зум. И с риск да се повторя – безценни са.
- Част съм и от по-голямо комюнити SAND, за което лятно събитие бях избрана за доброволец. Но преди да успея да се зарадвам – виждаме всички какво става в Италия. Както и да е, то най-вероятно няма да се състои, но пък има онлайн срещи, на които се канят прекрасни хора. На последното такова не успях да се включа. Оказа се, че броя на желаещите е повече от 100 и виртуалната стая не успя да ни побере. Нищо, другия път.
- Има чудесни онлайн събития за помощ при безпокойство, паник атаки и тн. Много от хората, които познавам предлагат тази помощ абсолютно безплатно или с минимално дарение. Не е срамно да си признаеш, че те е страх. Подтискането му нанася много повече вреди, отколкото можем да си представим. Повечето в тази тема са на английски език – може би това е единственото ограничение.
- Към момента не съм видяла подобни неща на наша земя. Имам предвид безкористно, от сърцето както се казва. Без уловки, без излишна помпозност, без поучителни слова. Ако нещо ми направи впечатление и си струва да бъде споделено – обезателно ще го направя. Ако пък вие срещнете или предлагате такова – пишете ми.
Всичките изброени неща по-горе са чудесни, но човек отново може да се изгуби в тях, дори и без да излиза от вкъщи. Това, което съм открила за себе си е простичко. Всеки ден си давам време просто да БЪДА без да ПРАВЯ нещо конкретно. Най-доброто време да “практикувам” това нищоправене е сутрин. Около 30-тина минутки просто си стоя, с чаша чай или кафе. Ако котката е благоволила да ми прави компания – чудесно, ако не – пак чудесно. Слушам птичките или ако имам късмет съм свидетел на скачащи по клоните катерички.
Лиспват близките, мама най-вече, понеже живее сама. Но приемам, че това е положението към момента. По-натам ще видим.
Едно нещо е сигурно – в моменти като този, когато много от нас слагат истински маски на лицата, едни други маски метафорично падат. И е толкова красиво да се види. Просто всички стават някак автентични. Дали с добрина, дали с глупост – няма значение. Всичко скрито излиза на повърхността.
Не роптая и не мрънкам срещу мерките. Спазвам каквото трябва да се спазва. Е, малко ме стегна гърлото като видях полицейска кола затворила пътя за Бонсови поляни – един от любимите ни маршрути, но какво да се прави, такива са времената. Моята мантра не само тези дни, но особено актуална сега е кратичка:
„This too shall pass“*
* И това ще мине