Ралица Зая Беназо и как се прави SAND*

От едно известно време в мен се пробужда един интерес, който с почуда наблюдавам. Този интерес, това притегляне се простира извън очевидната материя на заобикалящия ни привидно солиден свят и логично надхвърля границите на малката ни китна родина. Колкото и граници да няма. Така в последните няколко години достигнах до нещо  (или по-скоро то достигна до мен). Някои може би ще нарекат това нещо идея или философия, други учение, трети тотално ще го заклеймят. Но това няма никакво значение защото то не е нито едното, нито другото.

Най-невинното определение на това би било че Живота и всичко, което той съставлява е едно. Едно цяло,  неделимо, съвършено, отвъд описание, отвъд концепции за едно цяло дори. Нещо, което не може да бъде схванато с ума, не може да бъде поставено в рамка, не може да бъде концептуализирано, а може единствено да бъде преживяно.  Всички ние сме Това Едно и то не зависи нито от нашата преценка, нито от нашата благословия, нито от нашето неодобрение, нито от нашето несъгласие. Независимо дали изпитваме единството –  то е тук. В нас, сред нас, като нас, като другите.
Когато това единство е почувствано и преживяно би могло  да се опише с радост, независеща от причина, човек или обстоятелство, една радост от самият живот.  Може да бъде описано и като покой и мир. Но това са само думи. И ако остане само на думи, това ще бъдат едни красиви думи без нищо в тях. Аз разбира се, съм далеч от мисълта да вменявам на някого каквото и да било. Всеки има рожденото право да открие, провери и преживее сам за себе си вярно ли е това или не. Да не вярваш сляпо на другите и да поставиш под съмение думите им е стъпка напред, но да поставиш под съмнение собствените си вярвания е съвсем друго.

В един прекрасен ден нещо провокира интереса, който описах по-горе. Добър приятел сподели за едно събитие. Така открих SAND – Science&Nonduality conference. Наука и недуалност на едно място. Едното не изключва другото.  Потърсих повече инфо и така разбрах, че тази  конференция се провежда два пъти в годината. Есента в Сан Хосе, Калифорния и през лятото в Италия. Това второто съвсем ме заинтригува, но удивлението и радостта ми бяха три пъти по-големи когато открих, че в основата на SAND стои една българка, на която заедно със съпруга й им хрумва невероятната идея да направят форум, където наука и мистика събират на едно място пробудени, реализирали  истинската си природа човешки същества, които заедно да изследват невероятната мистерия на нашето съществуване.

Рупърт Спайра, Адиашанти, Джеф Фостър, Дийпак Чопра, Габор Мате са само някои от  гостите и участници в SAND през годините. Ако тези имeна  не ви говорят нищо – не се безпокойте. Не е дошло времето. Ако ли пък нещо тук ви заинтригува – то значи идва в точния момент.

И така реших да пиша на Ралица и да я поканя в блога, което  отне известно време. Тя бе доста ангажирана с организацията на есенното издание на конференцията в САЩ. Но аз бях търпелива, защото някак знам, че нищо не е непременно, а също и няма краен срок. Докато един ден след кратка комуникация решихме да направим среща он-лайн.  След тази среща, на която и двете много се смяхме и искрено се забавлявахме се роди интервюто, което ще прочете по-долу.

Коя е Ралица Зая Беназо? Кое я подтикна да търси отвъд дуалността на този свят? Как се снима филм за Шри Нисаргадатта Махарадж? Трудно ли се роди SAND? Как се организира нещо с такъв голям мащаб? Липсва ли й зимна България  в слънчева Калифорния и още и още.  Безкрайно благодарна съм на живота, битието, Вселената, Бог или всички накуп. че направиха тази среща възможна. Двойна радост изпитвам от факта, че това някак ще стигне и до вас, четящите тук.



Коя е Ралица? Можеш ли да се представиш с няколко думи на всички, които не те познават?

Ах, на този въпрос мога да отговоря на много нива! Това е въпрос, който е живял в мен, в сърцето ми от както се помня. Коя съм аз? Това е въпроса, който ми даде жажда за живот, когато по комунистическо време не можех да намеря много смисъл за живота, за развитие, за съзнание.

На нивото на ума мога да отговоря много лесно: Аз съм съзнание, както и ти, както и всяко живо същество, природата и космоса. В традицията на Адвайта Веданта, която ми помогна безкрайно в моето духовно развитие, се използва техника, която се казва Нети-Нети, което на санскрит означава “не това и не това”. Нети-нети ни помага да видим, че всичко, което ние мислим, че можем да определим, разберем или обясним, не е реално. Това, което сме е отвъд ума.

На нивото, на което пък могат да се използват думи и обяснения, по хронологически и биографически път –  живея от 20 години в САЩ, Калифорния, имам прекрасен син, който се казва Ясен (на 18 години и говори български) и съпруг и парньор Маурицио, с който организираме конференции и правим филми на теми свързани със съзнание, наука, психология и еволюция.

Кое те подтикна или насочи към недуалността? Защо не астрология, смехотерапия, рейки, йога, регресия или така популярните семейни констелации… Кой беше момента? Или бяха няколко?

Преди да открия недуалността, аз бях по пътя на Карлос Кастанеда, всъщност това е което ме привлече към Щатите. Аз дойдох тук да уча с него и с неговите ученици. Този период продължи около 8-9 години, след който достигнах до момент в който знаех, че на този път няма нищо повече за мен. Този път не можеше да ми помогне с реализирането на отговора “Коя съм аз” и “Какво е свобода”.
В края на този период открих книгата “Аз съм това” на Нисаргадатта Махарадж (която е преведена и на български), чрез която се срещнах с моя партньор Маурицио и психолога-учител Стивън Волински, който се е учил директно  от Махарадж. Заедно заминахме за Индия за няколко месеца, за да направим филм за учението и завещанието  на Махарадж – „Rays of the Absolute (The Legacy of Sri Nisargadatta Maharaj)“

„Rays of the Absolut“  може да бъде видян тук 

Някъде в сайта на SAND прочетох, че когато сте се срещнали със съпруга ти се е оказало, че единствената книга, която сте чели и двамата в последните години е точно “I am That/Аз съм това” на Шри Нисаргадатта Махарадж.
Какво откри за себе си създавайки филма?

Най-голямото откритие за този етап, беше че не аз съм “правещия”, че живота се случва в мен, през мен и аз не го контролирам.

Как се роди SAND, вече голямо дете на 13 години? Трудно ли се събират на едно място лектори и гости от такъв мащаб?

Докато бяхме в Индия един от учениците на Махарадж, ни сподели негови думи:

“Това, на което ви уча не е духовно знание, това е наука. Един ден учените ще разберат това, за което говоря”.

Това остави дълбока следа в нас и като се върнахме в Калифорния решихме (каква луда идея) да организираме конференция на темата духовност и наука. Първата година я направихме съвместно с Университета в Аризона, Тусън който има център за наука и съзнание. От началото не беше лесно да поканим лектори и гости, защото нямахме опит, нито репутация, нито пари. Но усещането, че сме подкрепени от духа беше непрекъснато с нас и много неща се случиха по начини, по които ние не можехме да си представим и които ни подкрепяха във всяка стъпка.

Каква е публика на SAND? Има ли някакви изисквания, какъв е капацитета и изобщо всеки ли може да се запише или има някакво специално условие?

Публиката е много различна, трудно е да се определи с години, кутура, социален статус т.н. Има хора от цял свят, на всякаква възраст и с всякакви професии. SAND привлича хора с отворен ум и сърце, желание за развитие, и за реализиране на пълния ни потенциал като човешки същества.

В България нещата се случват с малко закъснение (не знам дали е по-зле или по-добре)  Какво е навън? Наблюдава ли се едно, така да каже колективно пробуждане?

Tова е труден въпрос. Това, че в България нещата се случват малко по-бавно може би от една страна е хубаво, по-балансирано, по-искрено. Проблема тук в Щатите и в Калифорния особено, е че има толкова много учители, методи, конференции, уъркшопове, ритрийти, организации, че човек може да прекара живота си от един учител на друг, от една практика на друга, непрекъснато търсейки следващата мъдрост, състояние или реализация. От друга страна определено колективното съзнание е променено много, откакто започнахме преди 13 години. Все повече и повече хора осъзнават, че събуждането не е едно определено преживяване, едно определено състояние, а е по-скоро безкрайно разкриване, изживяване на истината във всеки един момент от живота ни, независимо от условията.

Кой според теб е най-големия капан при духовното търсене? И какво мислиш за така наречения “духовен байпас”, който много от нас сякаш неглижират?

Събуждането има много нива и първия капан е когато ума каже  “Аз знам”. Аз знам инстинската си природа, аз знам какво е съзнание, аз съм преживял различната реалност.

“Духовния байпас” е много реален капан на духовния път. Много от нас се насочват по духовен път, за да  се опитат да трансцедентират болката, която често е свързана с травма от ранните ни години или с конкретен инцидент, който е причинил дълбока рана в нас. Медитацията и абстрактните духовни учения помагат да избягаме от тази болка, да не я усещаме, но ние не бихме могли да продължим да се развиваме, без да се обърнем към тази болка и да отворим сърцето си за нея.

Спомена ми, че едно от нещата, които ти липсват от България е зимата. Какво освен сняг няма в слънчева Калифорния? И което намираш когато си идваш до България.

Да, зимата и природата. Тук природата е много красива и могъща, но природата в България има сила и магия, която е много близка до сърцето ми. Ах, липсва ми и хубаво овче кисело мляко 😉

Планираш ли често да се прибираш до тук? По-често от веднъж годишно?

За сега не, но родителите ми  са вече възрастни и ще имат нужда от моята помощ, скоро.

Нещо за финал?

Нека никога да не забравяме, че живота е богат, красив, и интелигентен, дори когато минаваме през трудни периоди, това е начина по който израстваме и осъзнаваме още по-дълбоко, че ние сме едно цяло. Или както поета Руми казва

“Ти си вселената в екстатично движение.“

 


Маурицио и Ралица Зая Беназо

 

SAND’ USA 19

Повече инфо тук

https://youtu.be/BKrN8vqAAVg

https://www.youtube.com/watch?v=QHdu8u8PPw8


*SAND  e oбщност за наука и недуалност,  вдъхновена от вечната мъдрост, авангардната наука и основана на директно преживяване. Събираме се заедно в едно открито изследване,  празнувайки собствената си  човечност.

 

пс  Междувременно докато подготвям този текст за публикуване, се отвориха он-лайн регистрациите за лятното издание SAND20 ITALY.
Ако е писано  – в блога ще има продължение по темата и то от мястото на събитието, Вече подадох заявление да се включа към екипа доброволци, които помагат в организацията на това изключително събитие.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *