Ралица Зая Беназо и как се прави SAND*

От едно известно време в мен се пробужда един интерес, който с почуда наблюдавам. Този интерес, това притегляне се простира извън очевидната материя на заобикалящия ни привидно солиден свят и логично надхвърля границите на малката ни китна родина. Колкото и граници да няма. Така в последните няколко години достигнах до нещо  (или по-скоро то достигна до мен). Някои може би ще нарекат това нещо идея или философия, други учение, трети тотално ще го заклеймят. Но това няма никакво значение защото то не е нито едното, нито другото.

Продължете да четете Ралица Зая Беназо и как се прави SAND*

Надеждата – дъщеря на сляп баща

Някои бележки по темата или как преодолях надеждата

“Надеждата е дъщеря на сляп баща”. Това изречение беше основната тема, около която се въртеше фабулата във филм, който гледах наскоро. Смисълът му беше толкова двуяк и директен, че в миг ме порази. Толкова е очевидно.
Продължете да четете Надеждата – дъщеря на сляп баща