Надин и нейната Джала जलम्

Запознах се с Надин преди седмица на СПА почивка, на която отидох заедно с мама. Бяхме отседнали, случайно или не, в едно и също малко, семейно хотелче със звучното име “Деви”, с картини с море и дервиши (поне в моята стая). Разговорът ни тръгна съвсем непринудено – за водата, децата, Света и Вселената. Усещането, което изпитах към нея още първите минути не ме напусна. Надин изльчва една мекота и топлина, една сърдечност, която няма как да не те докосне. Идеята да я поканя в блога дойде спонтанно когато ми предложи да направим заедно една „джала“ в басейна. На въпроса какво се изисква от мен, Надин каза:

“Просто да се отпуснеш и да се довериш на процеса. И аз самата не знам какво ще стане. Всеки път е различно.”

Чувах думата „джала“ за първи път, но чуя ли нещо свързано с вода – без значение море ли е, басейн ли е – скачам с двата крака. Умишлено не потърсих информация защото не исках да бъда подготвена. Да имаш очаквания за нещо е сигурен знак за малко (или по-голямо) разочарование, тъй като очакванията никога не покриват реалността. Най-много да я изкривят. И така отидох на джала без очаквания и това, което се случи се оказа едно от най-хубавите неща, които съм преживявала.

В следващите редове ще се опитам да го опиша. След което ще задам няколко въпроса на Надин – за джалата, как се живее на нос Емине, (Емона) липсва ли й нещо от града. Тя любезно се съгласява да ми отговори.


Преди да започнем, влизайки в басейна, Надин ме попита дали ми е  комфортно във водата, как се чувствам, изпитвам ли някакви страхове, ок ли съм да потопя за известно време и главата (беше подготвила  щипка за носа, както и нещо като плувки, които сложи на краката ми, за да може тялото свободно да се носи във водата). Когато се увери, че всичко е наред ме сложи да легна, нежно обхвана главата ми и каза да затворя очи.

В самото начало изпитвах голямо любопитство какво ли ще се случва, но колкото повече водата обргръщаше тялото ми, толкова повече мислите “Как, защо и какво?” отстъпваха място на една плътна тишина, в която само от време на време усещах (или чувах) шепота на водата.

Надин ме носеше през водата и тялото ми се извиваше на всички посоки, усукваше се, издърпваше се нагоре, потъваше надолу, изстласкваше се нежно и без никакво усилие. Не изпитах никаква болка, никакво притеснение, никакво усещане на страх, дори и когато цялото ми тяло, заедно с главата биваше потапяно под водата.

Думата, която най-много се доближава до усещането, което имам от това преживяване е нежност.  Една сякаш майчина закрила имаше през цялото време. В един момент нещо много силно ме завладя и когато го назовах и разпознах ми се доплака от умиление. Чувството на това да си в утроба. Като че ли си спомних. Казах си “Ето това е, което изпитват бебетата, тази сигурност, тази любов, тази топлина. Това е, което всички сме изпитвали преди да се родим на този свят.” Сълзи от умиление и радост бликнаха от затворените ми очи и се сляха с водата. Такова блаженство. Ръцете на Надин ме водеха по пътя у дома.

Загубих изцяло представа за време и пространство, тотално отпускане, мир и спокойствие струяха през водата. Когато усетих как Надин ме изправя и слага да седна на плиткото прагче в басейна, сякаш една част от мен не искаше “да се връща”. Отворих очи и се огледах – погледните ни се срещнаха и една благодарност затрептя във въздуха. Имаше смях, първичен, без задръжки, дойде ми желание и да пея. И даже си попях. Двете си попяхме.


Добре дошла Надин, можеш ли да се представиш с няколко думи на тези, които не те познават?

Привет мила Лучана. В момента съм просто майка, а иначе пътят ми е нетрадиционни оздравителни методи от древността до днес.

Разкажи ми за джала. Какво е джала? Как се роди идеята? От кога я практикуваш?

„Джала“ на санскрит означава вода. Това е терапия във вода. Първоначално започнах да практикувам като на игра, в Анталия, с приятели и колеги, за да пробвам наместващи похвати. Впоследствие започнах да изучавам различни водни терапии на различни места по света. Джала е мой стил, в който обединявам наученото и постигнатото.

За кого е подходяща? Има ли нещо специално, което трябва да знаем, да сме направили преди да предприемем тази терапия?

Подходяща е за всички. Прилагам водна терапия на моите деца от новородени. Докато бях бременна това ми бе любимият начин за дълбоко свързване с тях. Със съпруга ми джала ни свързва по различен начин. С всеки е различно – с приятели, с непознати, които скоро стават приятели… Разбира се в зависимост от обстоятелствата терапията е различна, както и подходът към всеки човек.

Може ли джала да се прилага на хора, които изпитват страх от водата?

Да, много е подходяща за сприятеляване с водната стихия

В разговор ти ми сподели за мястото, на което живеете.  Емона с 9 жители и екипа на Вита Рама, на нос ЕминеКакво ти дава това? Липсва ли ти нещо от големия град?

Емона е едно божествено място в защитена местност на опашката на Стара планина. Лятото селото е пълно с хора, но зимата има много малко жители. Емона ми дава много – връзка с природата, всеки ден виждам и усещам морето, децата растат безгрижно, с отношение и уважение към морето, гората, планината. Не съм се замисляла дали ми липсва нещо, но със сигурност не е големият град. Тук е момента да благодаря на Буря. 

 И последен въпрос – къде можем да намерим Надин, за да практикуваме джала, освен на СПА във Велинград? 🙂

Всяка година организираме събития с различни теми, но основното е потапяне в няколко последователни дни с Джала. Прегръдки и поздрави от слънчева Емона.

 


*JALA е терапия в топла вода, която цели лечение на тялото и психиката чрез потопяване в дълбока релаксация и безтегловното плаване във вода.
Повече информация за джала и всички предстоящи събития тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *