Седемдневен воден пост

В началото на месец септември, когато д-р Рюдигер Далке беше тук, прекарахме заедно една цяла седмица. По време на тази седмица имахме честта и удоволствието да пием от извора както се казва. 40 годишния му опит, разказите му за всички места, на които е бил по света, личния му досег с изключителни хора като Согиал Ринпоче*, Далай Лама, Бхагаван Шри Раджниш (познат на стотици хиляди по-късно като Ошо); безценните му съвети и окуражаващите напътствия ни дадоха една нова перспектива и светлина за живота като цяло. Невероятен човек, широко скроен, със заразяващо чувство за хумор и самоирония. Общувахме на доста теми –  храната беше само една от многото, които засегнахме.

Двамата с Любо следваме режим на гладуване и хранене 4:1 (на всеки четири дни – петия е нулев, т.е не приемаме никаква храна, само вода.) Това продължава повече от година. Д-р Далке сподели, че този начин е доста добър за сваляне на килограми, които “при вас не виждам да са в излишък”. “Но освен, че се свалят бързо килограми, това причинява голям стрес на организма. Държите го постоянно на стендбай  – давате му храна, не му давате храна”. Какво би ни посъветвал тогава попитахме ние? Отговора беше – „Два пъти в годината (за предпочитане пролет и есен)  7-10 дневен воден пост. С една дума – глад. Това е най-доброто, което може да направите, за да рестартирате имунната система, да регенерирате клетките и да се поддържате в отлично психическо и физическо здраве“. Защо 7 или 10 дни? А не по-малко. Защото на 3-ти и 7-мия ден се случват хубавите за организма неща.

Речено – сторено. С неговата благословия решихме  след като закрием морския сезон и октомври се приберем в София, да направим  седем гладни дни. Имахме достатъчно време да се подготвим. Както се пошегува той на въпроса, зададен му на семинара  “Как ще препоръчате да започнем да гладуваме? –  „Много лесно – просто спирате да приемате храна.”

В следващите редове ще опиша това, което преживях аз, какви плюсове (и минуси)  открих за себе си и изобщо как ми се отрази този експеримент.

Първо и най-важно
Никога не е толкова трудно, колкото си мислим. За това по-добре по-малко да мислим, а повече да действаме. Дали защото имахме школовка с доста гладни дни, но и двамата го понесохме сравнително леко. Приятели са ни споделяли за много тежки кризи с неприятна миризма от токсините в тялото. с неспособност да правят каквото и да било, с тежки болки в различни органи (това значело, че съответния орган се самолекува), с изключително силно главоболие и какво ли още не. В една книжка прочетох, че колкото по-тежко се понася от организма гладуването, толкова повече нужда има организма от него. Парадокс, да. Истината винаги е парадоскална.

Първи  ден
Нищо необичайно. Като всеки пети ден, в който не ядем от година насам. Никакъв, абсолютно никакъв дискомфорт. Лекота, прилив на енергия и силен дух. Необезпокояван от нищо осемчасов сън.

Втори ден
До късния следобeд съм ок, с изключение на  кратки моменти на отпадналост и леко виене на свят. След всекидневната разходка имах нужда да си полегна – нещо, което до тогава не ми се беше случвало. Слушам тялото и  пазя енергията.  През нощта се пробуждам на няколко пъти, но няма драма. заспивам веднага.

Трети ден
Първата по-сериозна криза.  И през деня и през нощта, която е и първата, в която не спя. Цялото тяло като че ли  преболедува, едно вътрешно горене усещам без да имам температура. Не мигвам.  Или ако заспивам, то е на границата на будното състояние и съня. Все едно спя будна. Все едно будувам в съня. Голям купон.

Четвърти ден
Преломния за мен. Минали са три дни да, но остават още цели четири. Бвзсънната нощ си казва думата. Сълзливо и меланхолично ми е.  Още четири дни.  …ума се намесва с мисли от сорта “Няма да издържиш и тази нощ, ако не спиш, защо си го причиняваш“, услужливо ми поднася картинки на тост с авокадо и яйце, пълна купа с розови домати, обилно поляти със зехтин, хрупкави ябълки и натежало от сладост грозде. Колко мило от негова страна. Ако не знаех, че тези мисли не са нищо друго освен просто мисли и ако не знаех  как ума си плете истории около тях,  най-вероятно да съм се отказала. Не усещам никакви по-сериозни болки в тялото,  но очите ми са изключително уморени и то почти без да правя нищо. Детокса, освен с храната е и с компютъра. Взимам книжка и чета  от време на време нещо за кратко, но фокуса се размазва. Сякаш и да чета не трябва. А просто да си стоя. Примирявам се, все едно изобщо имам избор.  Нощта е mamma mia. Отново не мигвам. Но поне не съм сама. Двама сме в това.

Пети ден
И след най-тъмната нощ идва зората, след бурята винаги изгрява слънце, след мрака идва светлина. ЛЕТЯ.  Усещам невероятен прилив на енергия, с която се чудя какво да правя. Гладя, прибирам, подреждам и сортирам цялото пране от морето. Повярвайте беше доста. Приготвям хапване за Ники – сандвичи и салата без проблем. Не изпитвам никакво желание за храна.  Разхождам се почти два часа, бера шипки и ми иде да пея, всъщност и го праея. Спя като бебе.

Шести ден
Еуфорията продължава, но има и отпадналост. Слизаме до града да свършим няколко неща,  което ме натоварва и физически и емоционално. Хора, коли, шум… призлява ми. Нямам търпение да се приберем. Правя чай и слагам едно резенче лимон вътре за разкош.

Седми последен ден
От сутринта има една приповдигнатост, една  сладка сладост и пърхаща радост.  Да кажа, че изпитвам удовлетворение ще е малко. Даже си мисля, че мога още. Но като за първи път – достатъчно.

Захранването

“Дори лудият може да гладува, но само умният знае как да прекъсне глада и да се възстановява” **

Златното правило е колкото дни е било гладуването, толкова дни да е захранването. Да се внимава много с количествата и с вида на приеманата храна. Първите дни задължително да е 100 % растителна. Отново никакъв конфликт. Все едно цял живот сме се захранвали. Половин купичка бульон  без никакви подправки ми се стори нектар божествен, към него  една, две малки краставички. И да искаш не можеш да приемеш повече. На третия ден от  захранването бяхме на корпоративно събитие пълно с изкушения. Паднах жертва на половин чаша Blanc de Blancs  и едно зрънце хайвер.

Какво забелязах
Дори и сега почти 20 дни по-късно нямам никакво желание за месо (не че го е имало и преди кой знае колко)  и никакво желание за сирене или кашкавал. Обожавам салата капрезе, но бях много изненадана да си я поръчам в ресторант и да оставя моцарелата непокътната. Може би е временно, ще видим. Храната придобива друг вкус. Сетивата се изострят неимоверно. Разбрах каква е разликата между това да ядеш по навик и да изпиташ истински, неподправен глад. Целия организъм ликува.

Дали бих го направила отново?
Да, да и пак да.
Пролетта ще включа по някой плод или зелено смути, за да спомогна работата на стомаха.

Какво друго
Сияеща кожа, сякаш някакъв воал пада от лицето. Ясно видимо за другите и отново парадоксално невидимо за теб самия. Всеки, с който имахме пряк досег в дните след гладуването възкликва “Ама вие светите!”. Но външната експресия е само израз на вътрешната. Не може да се опише усещането, което извира от сърцевината на съществото ти.

Килограмите
Кантарчето показваше минус 800-900 грама на ден. Стартирах почти 62, на седмия ден бяха 56. Но не това е  била целта ми. Леко е на тялото да, триж по-леко е на душата.

Ако позволите съвет 😉 
Навярно една част във вас много би искала да опита, а друга ще коментира непрекъснато. Наблюдавайте как коментатора поднася едно след друго следните извинения:
„Това е лудост, за какво ми е?“. „Става ми лошо без да ям“, „Вие ми свят“, „Ще припадна'“, „Имам ниско/високо кръвно“, „Работата ми е тежка,“, „Няма да успея“, „Сега ли точно?“, „Мога цял ден да не ям, но вечер…..“  и така нататък. Без да искам да убеждавам някой в нещо  ще споделя с абсолютна увереност, че  от някой и друг ден гладуване не се умира. Не се безпокойте. Никой обаче не е в състояние да ви убеди, освен ако не го направите сами. Ако  никога не сте опитвали дори и с един гладен ден – не се изсилвайте с няколко. Започнете първо с веднъж седмично да кажем за месец, два и чак след това се впуснете в повече. Както споменах по-горе – колкото по-зле се чувствате в гладните дни   – толкова повече нужда имате от тях.

Продължаваме напред
По златния път, златната среда,  Ако много се увлека на някой обяд или вечеря –  гладувам на следващия ден. Баланс, не вторачване в храната. Важно е с какво и как се храним да, но не е най-важното . Ще цитирам отново д-р Далке, просто няма как.

„Храната е изключително важна, но не бъдете арогантни и не ставайте фанатици. Фаста (гладуването) може да излекува 29 от 30 болести, но не може да излекува една – aрогантността. Няма човек на света, който да е постигнал просветление със смяна на храненето.“

 


* Тибетски лама, духовен учител и автор на „Тибетска книга за живота и смъртта“.

**д-р Ото Бухингер

снимка Stuff

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *