Три години блог

Този път за разлика от предишния успях да платя домейна буквално дни преди да го спрат. Моето местенце, моят мир, второто ми дете навършва три 😊 Осланяйки се на думите на мъдреците – около третата година в невинното крехко същество запoчва да се обособяват първите наченки на его. Формира се личността, която под натиска на родители, учители и обкръжаваща среда започва да се надгражда . Вкореняват се първите страхове и обусловености, идват първите искам – не искам, харесвам и не харесвам, започва да расте усещането „аз“ и „другите“.  Колелото на живота се завърта и …от тук вече всеки почва да пише “своята история”. След тази кратна метафора, продължавам по същество.

Три години. Минаха като миг. Реших да поразгледам първите публикация и с изненада установих, че има една за три месеца блог   (голям е бил ентусиазмът ми тогава) и една за първата година. Втората се е промъкнала някъде между капките.

Но когато се потопих в това пространство, не го направих, за да пиша за всичко непременно и задължително. Направих го от радост и за радост. Не за да се харесам на някой, нито пък да не се харесам.. Пиша това, което идва отвътре. Ако някой се зарадва – това носи радост и на мен. Ако не се зарадва – не ми носи тъга. Не пиша тук за ничие удовлетворение. Писането просто се случва. На моменти забързано и задъхано, на моменти плавно и нежно. В някои периоди по три публикации в  месеца, в други на три месеца по една. С една дума Живот.

Към четящите блога с любов
За съжаление (или пък за голяма радост) няма да мога да ви споделя никаква информация от google analytics за това колко хора четат блога, колко средно се задържат, от къде са и как се делят по пол и години. Няма да мога да направя класация “Топ три на най-четените публикации” и така нататък и така нататък.
Какво  невероятно облекчение всъщност носи това.
Блога и google analytics се разбираха добре в началото, но после настъпи криза в отношенията им и единия се оттегли. Благодарение намесата на приятел от седмица отново са заедно. Да видим.
Като цяло май никога не съм била последователна. Както ми каза една бизнес дама, чела блога покрай визитата на д-р Далке – “Не се промотираш добре, Лучана. Трябва по-агресивно!” „Мхм“, успях да промърморя без да влизам в излишни разговори. Тази политика следвам и в социалните мрежи, в които особено лятото нямам никакво желание да пилея време и енергия. Публикувам малко хаотично, има периоди (ден, два, три), в които споделям на воля – предимно сторита в Инстаграм, постове по-рядко. Има периоди, в които просто не правя нищо, не влизам дори. Във Фейсбук страницата на блога е горе – долу същото, като изключим сторитата. Но стига за блога.

Факт е, че ви има, хора!
Безкрайно, огромно благодаря. Все нещо ви е придърпало насам. Може би ви е накарало да се усмихнете, да въздъхнете, може би да се натъжите … а каква красота крие тъгата, само ако можем да я приемем. Може би сте разпознали част от себе си сред думите. И аз мога само тихо да бъда щастлива, нищо друго. Когато видиш радост в очите на друго човешко същество или прочетеш думи, от които тя блика е такова блаженство ❤️

Темите
Пиша за това, което е живо в момента. Било то усещане, преживяване, събитие, пътуване или просто ежедневие. За някои може би оставам неразбрана, за други съм кристало ясна, като огледало. Темите също подбирам спонтанно, появява се порив, усещане и просто го следвам.  Често преди да публикувам даден текст го прочитам десетки пъти и все намирам нещо за коригиране, махам или добавям. Но веднъж когато е публикуван, просто го забравям.

Вместо финал
Чудех се как да изразя благодарността и радостта си към вас. Защото споделянето наистина е голяма работа. И така се появи една идея да ви дам думата. Блога (в частност моя милост) е отворен за всякакви, повтарям, всякакви въпроси, които искате да ми зададете, предизвикателства, които да ми отправите, предложения за тема или просто да споделите нещо за себе си. Всичко, което ми изпратите ще опиша в следващата публикация. Имената ще запазя, освен, ако нямате нищо против да са  публични. Очаквам ви с трепет и вълнение на luchanaslife@gmail.com

Пълно разкриване. Оле (ле) 😁 
Вие сте на ход.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *