Десет

Имах идея да направим нещо „wow“, за да отбележим десетте години заедно, но както често се оказва идеите не са това, което бяха. Затова реших да заложа на единственото сигурно и да опиша това, което е живо в момента. А то е нищо друго освен любов, идваща по различен начин, под различна форма, в различно време и обстоятелство. Но точно както златото си остава злато, независимо от това каква форма временно приеме,  любовта си остава любов. Само експресията й е привидно различна.


Любов е когато забравите годишнината си и се сетите за нея докато единия глади риза, а другия чисти с прахосмукачка.

Любов е когато пиете шампанско заедно, но любов е и когато имате по чаша чай с малко мед за разкош за целия ден.

Любов е когато не прилепваш за другия и нямаш нужда от него, за да запълни твоята празнота. Защото друг просто няма. Само ти си и това, което гледаш пред себе си е просто огледало.

Любов е когато спреш да изискваш някой да се промени, да изпълни твоите искания, твоите проекции и твоите очаквания.

Любов е когато осъзнаеш, че всъщност изискваш единствено от себе си.

Любов е с почуда да видиш, че когато ти се променяш – всичко се променя.

Любов е когато приемеш не само другия изцяло. Любов е когато приемеш всичко, което съпътства другия – бивши партньори, деца, родители изцяло.

Любов е когато не мрънкаш защото някой има хоби и това не включва непременно теб.

Любов е когато комуникацията е без думи. Звучи клиширано, но е толкова красиво да се преживее.

Любов е бързо да се скарате и бързо да ви мине.

Любов е да се изненадвате постоянно. И да се изненадвате, че се изненадвате.

Любов е да осъзнаеш, че всичко, за което някога си копнял се случва, но този на когото се случва вече го няма.

Любов е да спите преплетени, но и понякога да имате нужда от пространство.

Любов е когато лукс значи да си сготвите заедно, а не вечеря в изискван ресторант.

Любов е да вечеряте в изискан ресторант без намек за някаква специалност.

Любов е да си липсвате, макар и за ден, но в това липсване да няма усещане за привързаност.

Любов е тотална липса на его. Защото когато няма его се отваря място за истинска любов. И когато тя нахлуе и изпълни цялото ти същество в него просто няма място за друго освен любов.

Благодаря от цялата си душа на самия Живот (някои го наричат Вселената или Бог) за тези десет години и колкото са писани-толкова да бъдат.

Не знам какво е всичкото това. На изток биха го нарекли “добра карма“, на запад може би “съдба”. Аз нищо не знам. Знам само, че всичко идва от любов, чрез любов и за любов.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *