Островни дневници vol.4

Четвърти сезон на нашия остров изтича като пясък през пръстите ми. Нищо не може да го задържи, но и нямам това за цел. Не че изобщо бих могла да задържа нещо. Всяко преживяване – хубаво или не – неизбежно отминава. Остава понякога хубав спомен или някакъв сладък копнеж по нещо, което безвъзвратно си е отишло.

„Не можеш да вземеш мостра от вчера”*

Мострата може би е в снимките, които ти напомнят усещането за вчера и носят някаква измамна утеха, че видиш ли, това наистина се е случило. Но тези снимки не могат да ти дават живостта и неизмеността на настоящия момент.  Именно в него се крие тайната на нестихващия мир, спокойствие и благодат и именно в настоящият момент разбираш, че всяко преживяване идва и си отива.

Някои бележки към днешна дата по месеци с особеностите на всеки един, така, както ги видях и усетих аз. Прекарахме на нашият остров почти цялото лято с две връщания до България по работа.

Май

За първи път по традиция идваме в края на април – началото на май и това обикновено съвпада с Великден. Обичам да посрещам Великден тук. Толкова е празнично и вълнуващо. Вярата е пропила така силно в хората и това се вижда с просто око дори и от отявлени атеисти.
Слънцето гали нежно телата и душите ни го поемат жадно на дълбоки глътки. Водата е все още студена (Любо се шегува, че е бърза).  Плувам с неопрен, но не за дълго. Правя йога на плажа всяка сутрин, ентусиазмът е голям. Навсякъде, където и да отидем виждаме радостни усмивки – съседката до нас, момичето от пекарната, магазинчето – един и същи въпрос

„Тι κάνετε? Καλα ειστε?**

Спокойно е, почти няма туристи, ако не броим кратката инвазия за четирите почивни дни. Все още доста места не са отворени, забелязва се лека-полека подготвяне на сезона, което се изразява предимно в почистване и подреждане. На нито един плаж все още няма нито чадъри, нито шезлонги. Само ние сме. Празно, красиво и толкова достатъчно. Любо се гмурка всеки ден. Удоволствието и тихата радост от това да си хванеш вечерята и после да си я приготвиш все по-трайно пуска корени в нас. Храната ни е абсолютна “диета медитеранеа”, като изключим четирите тави козуници, които задължително правя по това време. Съдейки по скоростта на изчезване и одобрителните възгласи би трябвало да са се получили.
Посетихме приятели в близко селце за празниците, които бяха наели къща за няколко дни с разкошна веранда точно на плажа.  Те си отидоха, ние останахме.

Юни

Тръгваме в края на май от България сред дъждове, студени сутрини и променливо време, приличащо повече на есен. На острова е друг свят. Истинско лято. Кокосовото масло вече стои в хладилника. Морето само сутрин е леко хладно, бистро и свежо, а в следобедните часове идеално за дълъг шнорхелинг вече без неопрен. Пристигаме сами  след динамични дни в София. Потъваме в тишината и енергията на това място и първите няколко дни буквално се къпем в нея. Дните се нижат от плаж до обяд, почивка, работа и пак плаж. Толкова сме си самодостатъчни, че първите две седмици не слизаме дори до центъра за любимата разходка със сладолед. Сами сме 20 дни. Получава се нещо средно между ритрийт и меден месец. Откриваме се отново и отново, сякаш за първи път.
Скъпа на сърцето ни приятелка идва да ни посети и заедно се потапяме в красотата на това просто да бъдеш. Без цел и посока. Виждам острова, всички приказни места през нейните очи и  се влюбвам все повече и повече.  Толкова красота! Последната седмица от месеца Ники се присъединява към нас (вече пътува сам от България)
Сякаш и в него има някаква промяна.  Предишни години много му липсваше непрекъснат интернет, сега е абсолютно ок с това да няма постоянно, не мрънка срещу дневната програма. Сам изяви желание да дойде.  Понякога стават чудеса. Или май винаги.

ЮлиАвгуст

Тези два месеца са заедно, слели се както всичко тук. Сливат се дни и нощи, сутрини и вечери, приятели, гости, деца  идват и си отиват. Всичко се слива в една Божествена хармония. Месеците са разделени в календара. В моето преживяване  са просто юлиавгуст.
Сезона е в разгара си, спор няма. Вече е доста горещо. Топлината сама по себе си не е толкова лоша, смесена обаче с влажността може да е доста изтощителна. Гледаме как взаимодействат с жегата котките и местните и правим същото. Не си и помисляме да оставаме на плаж през целия ден. Правим сутрешен и следобеден, втория до залез слънце. Да плуваш в прозрачното синьо-зелено море със залязващото слънце в планината срещу теб може да е едно много приятно преживяване. Острова вече е пълен с туристи, макар местните да споделят, че не е като предишни години. Плажове, таверни и магазинчета са окупирани почти денонощно. Йога залата ми на високата равна скала срещу морето също е заета. Няколко палатки са направили бивак под прохладата на таласите. Правя кратки 20 мин асани, ако успея да отида по-рано до самия морски бряг. И в това се крие очарование.

Постоянно прелитат малки самолети и наблюдават отвисоко за пожар. Болна тема. Тасос доста горя преди няколко години и всички са нащрек. От април до септември е забранено паленето на огън на открито, а през август на домашното барбекю не се гледа с добро око. Съобразяваме се. И не е заради високите глоби. Научаваме се да уважаваме местните неписани закони.
Научавам се и да спя следобяд. Дадох си сметка, че неспособността да подремнеш следобед означава, че не можеш да пуснеш контрола. Затова се научих да го пускам и още как. Има една шега, която съсед ни сподели за следобедния сън на гърците. Ако се шуми във времето между 2 и 6 следобяд, то не може да има друга причина, освен Турция да превзема Тасос.
Научих и две нови думи “сига-сига” и “аврио.” Постепенно, лека-полека и утре. Абсолютен дзен по гръцки. Аврио, по принцип може да означава и никога. Гръцкия маниер и отношение към живота може да е доста странен или направо дразнещ за някой идващ от стреса на големия град. Случва се да ни дойдат гости пълни с ентусиазъм, планове и цели да направят хиляди неща за няколко дни. “Днес ще наемем лодка, утре отиваме на Гьола, сега на разходка до Лимена, утре вечер … “ Наблюдавам ги с интерес и виждам как два дни по-късно плановете да отишли някъде и те се отпускат и се наслаждават на момента. “Аврио”, шегуваме се. Ако не днес, утре.
Нашето селце си има вече пристанище, все повече лодки акостират там. Две години им отне да пуснат вода. Ток все още няма. Сига-сига. Ще има, ако не тази година, то другата. Закъде да се бърза, морето си е тук, няма да избяга.

Всичко някак е толкова достатъчно и в същото време така изобилно. Като се започне от къпините срещу къщата, от където Любо се връща с цяла чаша сутрин, до натежалите от сладост смокини под път и над път. Да не забравя и даровете, които морето ни поднася всеки божи ден. Синагрида, лаврак, врана, октопод ..това са моите фаворити, но съм благодарна за всичко което идва от там, разбира се.  Любимият не само че ги хваща, но и така вкусно ги приготвя. Запазена марка му е октопод-фламбе. Не че нещо, но е един път. Аз пък се научих да правя яхния с октопод, много лук и домати по стара местна рецепта. Защото когато има по три октопода на ден, трябва да има разнообразие в приготвянето.

За пореден път установявам колко малко му трябва на човек. И като храна, и като облекло. И като всичко. Нещата, които нося тук са – бански, джапанки, един чифт сандали, кецове, два шала, два чифта къси панталонки, две-три блузи и две три любими рокли, ако ще излизаме да вечеряме навън. Всичко, което обличам е лен или памук. С този климат друга материя просто няма шанс.

За четвърта година тук открихме много нови приятели. На някои от нашите гости толкова им хареса селцето, че наемат къща в близост и прекарваме заедно седмица, две. Имаме приятели българи, които живеят целогодишно наблизо…станахме една задруга или както се шегуваме:
“Първа Българска армия превзема острова”.

Като цяло Тасос е посещаван предимно от румънци, сърби, по-малко българи. Тази година виждам и доста италиански каравани и кемпери. Последните дни от август става доста горещо. Термометъра на едно от магазинчетата в центъра показва 31 С – вечерта в 22:30. Има лек вятър, но все едно идва от печка. На слънце сигурно стига до 38-40 С. Но както се казва това са рисковете на живото предаване. Не се оплаквам ни най-малко. Само споделям. С едно море наблизо жегата лесно се преживява.

Август  традиционно е пълно с най-различни ивенти, за които научаваме от разлепените постери на всеки стълб или от магазинчето до нас, където собственика ни въвежда в особеностите на всяко едно мероприятие. Някои включват и английски текст, но вече започвах да чета и поназнайвам някои думички. Събитията са различни – от куклен театър за децата, през представления на открито за големи, гръцка фолклорна музика, любими са ми и  обиколките из селото на църковните празници като “Преображение Господне”, където духова музика оглася главната и след нея икони, попове и хора в една пъстра и весела върволица. Обичам да ходя и на литургия в църквата някоя сутрин, особено на празник или в неделя. Всички са облечени като за сватба, момиченцата с бели роклични – същински ангели. Раменете и коленете на жените задължително са покрити, в всички мъже без изключение са с риза и панталон. Усещането е за една тържественост и същевременно смиреност.

През август възобновявам гмуркането, в което любимия ме посвети края на миналия сезон. Сякаш се наситих на шнорхелинг на повърхността. Уча се да изравнявам налягането с неопрен и тежести и с почуда установявам колко добре се чувствам под водата. Засега стигам до 3-4 метра, по натам ще видим. Апнеята ми е кратка, но неизбежно и това ще се промени. Прекарвам във водата почти два часа, движа се зад Любо за да не плаша рибата и от време на време си почивам на буя.
Няма страх, няма чудене. Сякаш принадлежа. Едно тотално отпускане и сливане с водата, с морето, с рибите, с всичко, което е.


Разни други в месеците

Имаме си любими места за плаж и хапване. Избягваме пълните плажове с хора и шезлонг до шезлонг. Но не сме алергични, ако обстоятелствата го налагат – отиваме и на такива. Като цяло предпочитаме диви места,  идеални за гмуркане.

За таверната на две преки от нас ще има отделен пост (това място го заслужава, макар да чувам от приятели, че не е добре да се разгласяват хубавите места защото ще се опорочат. Аз смятам, че ще стане каквото ще стане, без отделния индивид да прави или да не прави нещо).
Ще споделя само, че любимата ни таверна не е разположена в центъра, няма гледка към морето, масите и столовете са извадени на улицата, подобно на войнишките изпращания, които помня от дете, коли минават покрай вечерящите хора, всичко се движи с една плавност и лекота. Храната е винаги много вкусна, а ако си занесем уловена риба я изпичат на скарата без това да струва нищо. Пълни се  предимно с гърци, както и със сезонно пребиваващи чужденци като нас. Идват и големи компании българи и румънци, но със сигурност някой трябва да ги е завел до там. Няма шанс да попаднеш на това място, ако си за седмица и маршрута ти е плаж-главна улица-хотел. В тази таверна Сотирис (съдържателя) тича наравно със сервитьора, шегува се постоянно с всеки, а когато няма да върне – просто не ти взима парите, а махва с ръка „αύριο, φίλε μου„***. Отваря само вечер след 6.30 до среднощ, но през деня е идеалното място за open office, По негова покана сме добре дошли да поработим на wi-fi.   Ние двамата с един лаптоп и доставчиците на храна за вечерта.
Открихме и второ любимо място в едно планинско селце, с чийто притежател се запознахме на плажа. На първото ни ходене в Bethel***.  Йорго така се зарадва, че почерпките валяха една след друга. На финала ни направи отстъпка от 5 евро (на 25 евро сметка) и ни подари един буркан пресен мед, изваден преди дни. Ние му занесохме българска ракия. При следващата среща на плажа ни чакаше със зехтин от неговите маслини. Но не е до това, не е до почерпките, не е и до отстъпката. Просто отношението е ключовото в случая. Има нещо, което не може да се улови, да се назове, да му се даде име, но го има и това не може да бъде подминато просто така.

Имам си и любим бийч бар  на един от плажовете наблизо. Отивам да поработя там понякога. Освен бърз интернет (нещо рядко срещано по тези земи) е единствения с тиха, ненатрапчива музика. Персонала е много симпатична компания от млади момичета и момчета, малко хипстърски стил, но не така агресивно както на някои места в София.
Е, все още не предлагат комбуча, но кой знае догодина…След второто, третото сядане се шегуват “Аh, work again” и към фрапето, освен вода добавят и някое парче сладкиш.

Септември

Връщаме се на острова след две седмици бурно море, изпълнено със събития във Варна, София както и пет дневен ритрийт на Боровец. И при все, че се случиха толкова много неща – сякаш нищо не се случи. Има едно спокойствие и една плътна тишина, колкото и шумно да е отвън.

Ники променя плановете си в последния момент и решава да дойде с нас и да се порадва на плюсовете на гръцкото море преди първата година в университет. Което ме прави много щастлива като майка. Голям е, но търси подкрепа и с изумление установявам колко много споделя и как досега не сме се скарали нито веднъж.
В селцето ни вече ги няма тълпите туристи, намалял е трафика на коли и моторчета. Сладкото рижаво коте, което наобикаля верандата и  което бяхме нарочили за мъжко се оказа майка на две още по-сладки рижави духчета. От Рижко стана Рижка.
Брат ми и неговата съпруга се присъединяват към нас няколко дни по-късно. Това лято не успяха да ни посетят и сега ги чакаме с нетърпение да закрием заедно сезона. Няколко дни обикаляме острова и  красотите му, празнуваме годишнини, именни дни и живота в цялата му пълнота. Колко странно. Сякаш никога не сме си тръгвали от тук. И лятото все още не си е отишло. Сутрин и вечер се усеща известен хлад, но е чудесно за обяд и вечеря на открито. Морето също е перфектно за плуване и гмуркане.
Въобще септемри наистина се оказва май. И нищо, че изтичат последните му дни. В мен няма тъга по нещо отминаващо. Има само тиха радост и една дълбока благодарност към всичко такова, каквото е.
Защото, ако това, което се случва не е най-доброто възможно, то просто нямаше да се случва.

 


Бел.

* „You can’t take sample from yestеrday“ Mooji
** Какво правите? Добре ли сте?
*** Утре, приятелю.
**** Домът на Господ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *