Духовното търсене

По (редния) следния капан

Описаното в тази публикация е преживяване, което е живо за мен и няма за цел да откаже никой от нищо. Търсене трябва да има. Без да търси, човек не може да се намери. По-точно процеса търсене трябва да го има – иначе не можеш да разбереш, че няма какво да търсиш. Само този, който се е научил вече да плува може спокойно да се отпусне и да се остави на течението. Той няма от какво да се страхува. В началото са нужни усилия, но единствено докато простия факт не блесне с пълна сила – няма търсещ, който търси нещо. Всичко е едно.

Ако нещо у вас откликва, четейки това – значи то идва на правилното място в правилното време. Няма по-добър индикатор от вътрешното усещане. И колкото повече го слушаме, толкова по-ясно става то.

Голяма част от вас най-вероятно са убедени, че аз пиша това. Истината е, че няма “някой”, който пише тези думи. Писането се случва. Така както се случва дъха, така както се случва сърцето да бие, така както се случва живота – без ничия намеса. Нещо иска да се прояви през тези думи, чрез този текст. И аз като вас съм просто свидетел на това случване. То няма причина, няма и цел. Просто се случва и в това се крие голяма красота.

Някои наблюдения, след като някак осъзнах, че самото търсене е преграда, която пречи да видя това, което вече Е тук.

Със сигурност в началото търсенето помага, подготвя, полага основи (всичко това, разбира се идва от ума – той има нужда да се “подготви”, да “натрупа опит”,”да провери”, “да сравни”)  В един момент обаче,  когато вече можеш да ходиш сам и стъпваш стабилно на земята  е дошло време да оставиш патериците. Защото вече нямаш нужда от тях.

Ако останеш в плен на духовното търсене – то  няма край. Започва с еуфория да откриеш, че живота не се изчерпва с прекалено консуматорство, материални неща, храна, пътувания, къща, работа и нова кола. Еуфорията е толкова голяма (или поне при мен беше), че не можеш да повярваш как досега „НЕ СИ СЕ ЗАМИСЛЯЛ”?!. Идва и едно голямо чудене как света живее без да знае това.  Разбира се тук почти веднага се появява огромното желание да му помогнеш. Но света изобщо няма нужда от твоите трепети. Никой няма нужда да бъде заливан с цитати, снимки, със съвети за книги и безброй видеа. Ти си този, който е имал нужда от тях и точно това се е случило. Така че си отдъхни. Света някак ще се спаси и сам. Твоята  основна цел е да спасиш първо себе си.

Много скоро когато човек е вече на пътя открива някаква практика. Тук вариациите са безброй – може да е някаква медитация, може да са семейни констелации, може да е четене на свещени текстове, йога (в основата си всички видове йога имат една единствена цел – да подготвят ума и тялото за пробуждането), слушане или пеене на мантри, гледане на сатсанг, карти Таро, астрология, кристалотерапия, смехотерапия,  звукотерапия … списъка е безкраен. Също така много често се получава едно изолиране от заобикалящия свят. Сякаш не искаш да си в него. Но когато едно нещо се превърне в практика – това е сигурен знак, че е дошло време да го оставим. И да продължим по пътя. Крайпътните камъни за това са крайпътни. Няма истински учител, който да изисква от ученика си да е винаги до него. Ученика е този, който не може (не вижда или не иска) да махне обусловеността си на “ученик” или “последовател”.

Някои от нас спират за кратко или за по-дълго до крайпътните камъни. Някои остават там  с декади. Влизат в детайлите  – стават много добри в асаните, могат да медитират по няколко часа, разкодират езика на звездите, някои дори започват да “помагат” на “другите” и така кръга се затваря и кръговрата продължава до безкрай, тъй като е забравена  основната цел – осъзнаването на Истината за това кой си. Няма нищо лошо в горе-изброениете неща, разбира се …стига да не се привържеш и да се отъждествиш с някое от тях.

Със сигурност някой може да смята себе си за искрен, посветен търсещ, може да цитира дословно книги на учители, може да посещава събирания на духовна тематика, ритрийти, може да медитира в група, може дори да организира такава. И това да му дава усещане че “прави нещо”. Но докато не бъде разбрано, че правещ няма,  има само правене – илюзията е пълна.

Духовното търсене развива и едно чудесно духовно его. Виждала съм различните му трансформации доста пъти в последните една, две години. Най-вече в себе си, тъй като това, което виждаме в “другите”, почти винаги е отражение на нас самите. “Другия” е просто огледало. За да видим себе си в него е нужен кураж и искрен поглед. Духовното его е толкова фино и изкусно, промъква се през задната врата и докато си разбрал вече се е настанило в хола и чака напитка. Хубаво е да го видиш в себе си, защото самото прозрение го разтваря. Нищо лично, но който си затваря очите за това – има още доста да страда.

Една от често срещаните заблуди, в която много от нас се оказват е деленето и поставянето на категории за духовен и недуховен живот. За някакъв период от време всеки попада там. Да се дели света на “духовно” и “останало” е сигурен знак за дълбоко вкоренени мисловни концепции. Правя това, значи съм духовен и не правя онова защото не е духовно. Ума категоризира, поставя етикети. Няма духовен и недуховен живот. Има само разгръщащ се живот.

Криенето в духовността. Обикновено се случва когато живота е сблъскал човек с болка и страдание, Хора, които страдат буквално се скриват там и смятат, че по този начин се спасяват, но не могат да видят, че постъпват подобно на щрауса, който заравя главата си в пясъка. Бягството в духовността е бягство от реалността. Който се крие в духовното, си затваря очите за пълната палитра на живота. За реалността на това, което е.

Духовния шопинг. Започва невинно с книжки – те успешно заместват нещата, които са пазарувани до сега.
Все пак книги на духовна тематика си е друго“, казва един вътрешен глас. Да, не е лошо вместо да се чете чик-лит романче да  се отвори „Силата на настоящето“  или „Съдбата като шанс“. Няма лошо и да се отиде на някое събитие или ритрийт. Но да се прелита от практика на практика или от учител на учител със сигурност би объркало повече, отколкото да помогне. Да спреш и погледнеш какво е тук за теб е много, много по-лесно и просто. Изисква само мъничко честност. Не пред другите. Пред себе си.

Откъде всъщност идва търсенето? Идеята за “търсене” е от ума. По презумция си мислим, че “търсейки” и “действайки”, достигаме евентуално до някаква цел, до нещо. Така сами си даваме обещание за спасение в бъдещето и никога, никога сега. Самата дума “търся” означава, че нещо нямам тук и когато евентуално го намеря – ще бъда завършен, съвършен. Търсенето моментално ни запраща  в бъдещето – някога, някъде. Това е най-голямата уловка на его-ума. Той не би могъл да съществува без да има очакване за бъдещето. Настоящето ( това, което е ) е заплаха за него и той всячески се мъчи да защитава усещането за нещо, което липсва в този момент. Истината е, че момента е съвършен.
Никога нищо не е липсвало тук. 

Все някога идва време когато  духовното търсене трябва да бъде оставено. Защото си е свършило работата. Но нещо се дърпа страхливо назад, нещо отлага, крие се в “духовното”, нещо не иска да спре да търси, да погледне какво е живо тук. Защото знае, че края на духовното търсене ще сложи край и на още нещо.  Своеобразен край ще има и личността, която търси. Привидно стабилна и реална – основите й рухват подобно на пясъчна кула, съборена от вълна. Проекции, концепции, желания, копнежи, идентификации, привързаности, идеи, позитивно мислене, страх за „бъдещето“, тъга по „миналото“   – всичко се разсейва като сън. Историята за „мен“, който преживява това или онова е видяна ясно като история. Каквато винаги е била.

6 thoughts on “Духовното търсене”

  1. Лучана, Лучана…остави ме без дъх! Така добре си описала типичния „път“! И това е така, защото си минала през всяко описано капанче и капанище. Знам го защото и аз съм ги минал. Все едно описа моя път в тази статия. Минал съм през всяко едно…и сега…сега започвам да осъзнавам, че живота в тук и сега. Да прочетох за тази истина още на първия ден от така наречения ми „духовен път“, който започна със „Силата на настоящето“ преди няколко години. Четох я навсякъде, виждах я във всяко учение докато правех „духовния“ си шопинг…но сега започвам са осъзнавам какво означава наистина. Той е само тук и само сега. Не „един ден когато осъзная истината“! Не „един ден когато съм просветлен“ и т.н. глупости. Той е само тук…и е само той(живота)…мен ме няма! Какво облекчение! Статията ти много ми помогна, благодаря ти от сърце! ❤

    1. Да, само като минеш през капаните и се обърнеш назад – можеш да ги видиш като капани. Голяма шега, която сам на себе си правиш, връзваш се, дори и страдаш. Докато просто един ден не се събудиш 🙂

    1. Всеки „си мисли“, че „трябва“ да извърви нещо и да стигне някъде 🙂 Практиките помагат, особено в началото, но зациклянето в тях е капан, в който много от нас попадат. Да видим това и да го признаем пред себе си носи голямо облекчение.

  2. Прекрасно, в точния момент! От това имах нужда, огромно благодаря!

Вашият отговор на Нина Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *