Дори и да не ходи на работа от 9 до 6, времето на човек все не му стига. Не вярвате? Прочетете текста по-долу 😊
За да не завися аз от времето, а то от мен, от известно време (година, за да съм точна) прилагам следните ритуали през есенно-зимния период. Лятото си е лято. И си има своя рутина. Интересното е, че в началото бяха правила. Последствие някак естествено, без много усилия от моя страна, правилата станаха ритуали. Когато усещам с каква лекота се разгръщат дните ми и колко добре се чувствам, не искам и да си спомням какво е било преди.
И така
Събуждам се около 7:30-8.00. Без аларма. Стана естествено. Някъде прочетох, че ранното ставане е продукт на ранното лягане. Ставам две, три минутки след като отворя очи. Излежаването в леглото, остана някъде далеч, далеч назад. Поглеждам през прозореца – към слънцето дори и да е скрито зад облаците. Знам, че винаги е там. Благодаря за новия ден, за живота, за съществуването и се гмурвам в настоящето.
8.00 : 9:30
Изпивам една чаша топла вода с лимон, медитирам за около 20 мин, следва кафе и сутрешно четене. Напоследък от Ащавакра Гита, една малка по формат, но изключителна по съдържание книжка. Любим момент от деня. Всъщност един от любимите. Не закусвам. Понякога в редки случаи хапвам плод.
9:30-10:15 часа е време за йога. След кратко прекъсване възобнових този чуден ритуал, че и въвлякох Любо в него.
Душ. Включвам телефона и отварям вратата към света.
10:30 – 12:30
Преглед на задачите и проектите. Кореспонденция по мейл, телефонни разговори, планиране на деня-работни ангажименти, лични ангажименти. Отварям Фейсбук и Инстаграм. Фокусирам се върху страниците, групите и събитията, които администрирам. Минавам набързо през нюз фийда – все по-ясно се вижда. че нищо съществено не съм пропуснала. Нищо важно не се е случило. Тонове непотребна информация. Интересно ми е да наблюдавам как голяма част от хората инвестират време и енергия да се занимават с някой друг или с нещо друго, вместо да се вгледат в себе си. Хейт, недоволстване, мрънкане, съдене, гледане в купичката на другия, оплакване. Толкова е очевидно. Но както казва, един любим учител – ще се научим. Ако не в този живот. В следващия. Шансовете винаги са наша страна.
13.00 часа
Ако са планирани срещи – тръгвам за тях и обяда много често е навън. Вкъщи ли съм приготвям нещо набързо. Не залитам по крайно здравословни менюта, но съблюдавам масата ни да не остава без салата, яйца във всякакви вариант или супа. По примера на приятел въведохме ден само на вода и чай. Един ден на всеки четири правим воден пост. За мен това си остава най-ефективния режим.
Понякога когато не се налага да излизам по работа – оставам вкъщи целия ден. Тогава задължително правя разходка. Гората е на 3 минути от нас. Тишина, птички и скърцащ сняг. За някой студ и скука – за мен Рай.
После ей така между другото отмятам малко битови задачки Старото ми „аз“ изобщо не можеше да ги понася – почистване, подреждане, зареждане на миялна, пералня, гладене. Любо, разбира се много ми помага – прави чудеса с прахосмукачката. Основното почистване, ако може да се нарече основно, отстъпи място на всекидневното поддържане. Много по-лесно е. Но ако ме бяхте видяли преди няколко години… струваше ми се, че да хвана парцала е най-ужасното нещо на света. Сега мия прозорци и пея.
След 18:00 часа
Ако не излизаме навън – приготвянето на вечерята си остава на специално място в сърцето ми. Независимо дали сме само двамата, с деца или с гости. Подреждане на масата, детайли, свещи. Обожавам да правя това. Чаша вино, но не всяка вечер. И този период отмина. Не е нарочно, нито се въздържам. Просто слушам гласа отвътре.
Около 23 часа или малко след това, ако не сме излизали някъде, съм в леглото. С книжка. Компютър и телефон остават далеч от мен. Но разбира се всичко е относително. И няма нищо задължително. Лягам си с благодарност в сърцето. За това, че съм тук и сега. За това, че ме има. За цялата Благодат, която се изсипва щедро върху ми.
Разни други в рутината
Не гледаме телевизия (не парадирам, нито се хваля, просто така се случи) Нямам никаква потребност.
Но пък Любо откри Нетфликс, а с него и документалните поредици. Изгледахме всички серии от „Историята на Бог“ с Морган Фрийман (горещо препоръчвам), както и изключителни филмчета за живота на Христос и всички невероятни неща, описани в Библията, разгледани от научна гледна точка. Съвсем скоро ми попадна и филм в няколко серии за противоречивия Ошо и живота му в Америка през 80-те. Великолепен документален прочит с множество интервюта както с всички хора от най-близкото му обкръжение, така и с всички онези, за които е останал неразбран.
Ако програмата със служебни ангажименти го позволява – избираме един ден от седмицата за СПА. Качваме се на колата и за 40 мин. сме в Сепарева Баня. Отлично място е това – открити топли минерални басейни и топила. Сауна с френски прозорци и гледка към планината. Най-голямото му предимство, според мен е това, че е празно през седмицата.
Срещи с приятели планирам импулсивно. Някои естествено се разредиха, някои отпаднаха. Няма драма. Има хора, с които не ми стига общуването един път седмично. Какво да се прави – любов.
Разбира се, отчитам факта, че съм невероятна късметлийка да разполагам с времето си по този начин, Никола порастна, самостоятелен е, няма никаква нужда да го транспортирам от и до училище или по някакви други активности. Карам го понякога сутрин на плуване, както и на кормуване, което е в другия край на София, Но това изобщо не ми тежи. Нито го имам за нещо кой знае какво. Просто трябва да се направи и го правя.
Мисля си, че дори човек да има пет дневна работна седмица, натоварено ежедневие от ангажименти с деца – всичко може да се оптимизира. Стига да има желание. Едни 15 мин. ставане по-рано и стоене в тишина правят чудеса.
Общо взето по този начин всеки ден може да е неделя. А уикенда да не започва непременно в петък. Съботата пък понякога е най-натоварения ден от седмицата. Както дойде и каквото дойде. Всичко е добре дошло.
Така живота се разгръща в цялото му великолепие и на мен не ми остава друго, освен да му позволя да го прави. Колкото повече се доверявам на интуицията, вместо на мисълта за нещо – толкова по-истинско е всичко.
И е точно толкова просто колкото звучи.
❤️