Мила

Когато в началото на тази година идеята да видя на живо  Муджи взе да придобива реални очертания, зададох въпрос в една фейсбук група: някой бил ли е на негов ритрийт, какво да очаквам, как да се подготвя? Ха-ха.  Подозирам, че част от мен е искала да се застрахова от нещо, да се подготви за неизвестното. Е, Мила беше тази, която ми писа тогава и така се запознахме. В думите ѝ имаше топлота и непредубеденост и някак се успокоих, че решението, което спонтанно взехме е правилно. И заминахме.

Оттогава изтече доста вода. С Мила продължихме комуникацията си и няколко пъти се разминахме в опитите да се видим. Тя живее в Австрия, а когато лятото се връщаше в България – ние пък не бяхме тук. До преди месец.

Усещането за изключително близък човек, което имах от виртуалното ни познанство надскочи 100-те процента. Мила е мила в най-истинския смисъл на думата. Tопла и сърдечна. В присъствието ѝ има дълбочина и една необятна тишина, дори когато говори.

Желанието да я поканя в блога дойде спонтанно, както между другото всяко нещо, което правя последните месеци.

Темата за пробуждането и осъзнаване на истинската ни природа ме вълнува дълбоко и не спирам да изследвам онова Аз, за което говорят и Христос и Буда. Онова Аз, към което сочат всички велики мъдреци и духовни учители. Това Аз, което не е Аз – Лучана, не е Аз – личността. Онова сияйно и съвършено Аз, което само чака да се събудим и да бъде разкрито. В него е ключа за най-скъпоценното съкровище, което ума може да си представи. И не е нужно човек да живее в пещера, да се изолира от заобикалящия го свят или да прекара години в Тибетски манастир или ашрам в Индия, за да осъзнае тази своя съкровена същност.

Това знание (за осъзнаването на истинската ни природа) е достъпно и сега докато четете, в този миг. И е възможно за всеки. Доказателствата за това се появяват непрестанно пред очите ми, за да ми покажат очевидното. Мила е едно от тях. Една прекрасна млада дама, която живее тук и сега и със своята топлота и присъствие заразява всичко около себе си. Убедена съм, че света има нужда повече от всякога от човешки същества като нея. Човешки същества,  осъзнали реалността на Това, което Е.


Коя е Мила, извън името и формата?

Мила извън името и формата е … това, което е тук и сега.

Как се намери? И какво всъщност откри?

Да се намериш, когато винаги си бил тук е малко парадоксално. Това, което може би се случи е, че в един миг открих, че не съм това, което съм мислела, че съм, но винаги съм била това, което всъщност съм, просто за малко съм си мислела нещо друго. Това е забавно и много комично откритие и вероятно това е причината, хората да забравят истинската си същност и да вярват за известно време, че са това, което не са … защото да се събудиш от този моментен сън е много приятно и неописуемо великолепно и със сигурност си заслужава, то си е като една космическа шега, сякаш сам си изиграл шега на себе си и после си се хванал. Голям купон.

Разкажи ни за Монте Сахаджа? Сподели ми, че си била няколко години подред там. С какви хора се срещна? Защо реши да заминеш? Какво ти “даде” това?

Монте Сахаджа е домът на Муджи и едно специално място, някои го наричат ашрам, някои манастир, някои просто духовен център, без значение как ще го определим, това е място, което привлича хора, търсещи директното откритие и преживяване на своята истинска същност. И наистина това е едно уникално и в същото време скромно място. И най-вече това е място, на което имаш възможността да останеш сам със себе си и да откриеш наистина кой си, не е място за социализация, въпреки това ти виждаш и усещаш хората, които са там, но някак без думи. Често не съм говорела с никой, но винаги се чувствах сякаш познавам всички от години.
Определено това не е комерсиално място и не мога да кажа много за него, това е място, на което единствения фокус е открието на истинската ни природа отвъд грешните идеи за себе си.
Аз отидох там от Любов и си тръгнах като Любов, а какво ми е дало точно никой не може да разбере, че дори и аз.

В съвременния свят думата Гуру като че ли се е превърнала в нарицателно. Поради не малкия брой псевдо такива. Имаме ли нужда от Учител, от някой, който да ни води по пътя?

Всеки вижда нещата според това кой е той, какви са навиците и наклонностите му. За един думата Гуру със сигурност е една опасна дума, за друг това е пълна измама, а трети би виждал нещо красиво и възвишено.
Очевидно има и представители от всички категории по света.
В нейното чисто значение думата Гуру означава този, който премахва тъмнината. А коя тъмнина? Именно тъмнината на грешните идеи за себе си и за света, негативните наклонности, навици и привички и деструктивни модели на мислене и поведение.
В най-чистия смисъл един учител, който е наистина пробуден не нарича себе си Гуру, нито твърди да бъде Гуру, той единствено сочи това, което не можеш да видиш сам. Той казва „Тъй като ти не можеш да видиш това, което не може да бъде видяно с човешки очи и не разбираш езика на Гуруто, който е вътре в теб, и който си ти, ти трябва да потърсиш и говориш с някой, който говори твоя език, и който разбираш, който изглежда като теб … и който ти казва, виж вътре в себе си и ме открий там.”
Гуруто е само един … това е тази мъдрост вътре в нас, която знае пътя към „вкъщи”, знае пътя към истинската ни природа и в един момент този Гуру те ‘събужда’ и подтиква да откриеш кой си, но ти не може да разбереш какво всъщност се случва, за това трябва да откриеш някой, който е минал по този път и може да те насочи и ако този някой е истински учител никога няма да ти каже, че е Гуру или да иска да му се кланяш, него единствено би го радвало да внесе мир и яснота в теб … а какво печели той от това … една мистерия … когато видиш някой да се пробуди и да открие тази светлина и покой в себе си е един космически екстаз.

Просветлението мит или реалност е? Вярно ли е, че просветлението слага “край на страданието” – както казва Буда и ти никога ли не страдаш?

И двете.
Ако го търсиш много лесно се превръща в мит, ако не го търсиш може един ден просто да откриеш, че то винаги е било твоята реалност.
Да, определено „просветлението”, ако има нещо такова, слага край на много нездравословни тенденции на нашия ум.
„Страданието” до голяма степен може да бъде разгледано като нещо, което сами създаваме за себе си. Защо страдаме? Най-вече, защото често искаме нещата да бъдат по-различни от това, което са в момента, защото се борим с живота, имайки свои планове за това как живота трябва да се развива и когато той не ги задоволява ние разбира се страдаме.
Един мъдър човек е хармонията на живота, той не си прави отделни планове от това, което се разгръща.
Много често нашето страдание е напълно егоистично, фокусирани в собствените си малки желания да задоволяваме своите навици и стремежи за удоволствие ние не се съобразяваме с нещата и дори хората, които ни заобикалят. Не разбирайки нашата същност, бягайки от болезнените чувства и търсейки изход в приятни преживявания ние губим напълно здравата мисъл и живеем един неосъзнат живот.
Пробуждането просто разтърсва тази структура. И не, със сигурност пробуждането не води до магическо разрешаване на всичко, а те кара по-скоро да посрещнеш и видиш нещата, които не искаш.
И обратно към страданието, чисто физическата или емоционална болка са често неизбежни преживявания, но страданието е до голяма степен резултат от всички интерпретации, проекции и идеи свързани с тези преживявания.
Със сигурност и аз преживявам различни чувства и усещания, различни ситуации, но знам, че ако ги „страдам” това е просто, защото си фантазирам прекалено и никой не е виновен.

Как Мила живее всекидневния си живот? Когато откриеш истинската си природа, означава ли че света навън спира да те вълнува? Как съчетаваш духовното с реалното?  Ограничаваш ли се от  чисто физически и емоционални преживявания 

Аз със сигурност не виждам разделение между „духовното и реалното”. „Просветлението” за мен не е нещо супер духовно, а нещо напълно нормално и естествено, то е просто да бъдеш себе си. Едно бебе е напълно себе си, чисто и невинно, то духовно ли е? Не – да бъдеш в истинската си същност е най-естественото, не трябва да си светец, да правиш йога, да рецитираш скриптове, да познаваш чакрите или каквито и да било такива неща. Често ние сме забравили какво всъщност е ‘реално’ и за това сме си измислили, че неосъзнатостта, в която живеем е нещото, което е ‘реално’, а всичко друго е нереално, духовно и така нататък.
Всъщност много учители казват, че да си пробуден значи да живееш в реалността, така че какво би трябвало да имат предвид те?
Духовността, която ние възприемаме е същата като недуховността, нито едно от тях не е всъщност тази универсална реалност, която е живота.
Един просветен човек не е нито духовен, нито недуховен. Той е просто това, което е. Един наблюдател отвън може би не би видял нищо особено в него, той със сигурност прави същите неща като другите – върши си някаква работа, излиза, готви, храни се, има семейство или не … привидно нищо различно, най-често дори той самият съвсем не вижда нещо различно … но вътрешният му механизъм е доста различен – осъзнатостта за чувствата, мислите и усещанията му са по-различни, но не за него, за него са си най-нормалните … и най-вече може би разликата е, че неговото нормално състояние е дълбок покой, мир, хармония, единство … и всичко останало се случва в този мир … докато за един неосъзнат човек вътре е един вулкан от неосъзнати и подтиснати чувства, кръговрат от желания и интерпретации и често едно статично притеснение и неспокойствие като фон на всичко това.
Моят всекидневен живот придобива цвета на качествата, тендециите и заложбите на характера ми. Например аз обичам да си творя разни неща, имам интерес към неща като дизайн, маркетинг, мода, пътувания, фотография, психология, обичам да излизам, да танцувам, харесвам хубави места, напоследък постоянно работя над нещо … но всичко това е напълно леко и повърхностно … и го правя невинно като малки момиченца, които си играят на кукли,  мога да спра и да оставя куклите и просто да си седя. Не виждам проблем в нищо, всичко, което е тук е на правилното място, всичко, което се случва, се случва в пълна хармония и единство с вселената и дори аз не съм извършителя на нищо, просто космоса се забавлява в моите действия, дори да плача или да се ядосвам за нещо това отново е радостта на космоса.
Нямам интерес да говоря неща като „Аз не съм тялото, аз не съм Мила, аз не съм това и онова, аз съм необятния „Аз” и дори отвъд „Аз-ът”. Да, тези неща са си ясни, не е кой знае какво, всеки е това.
Като например един доктор ако отиде да си купи домати в магазина няма да тръгне да обяснява на продавачка „Но госпожо, вижте сега аз съм лекар, разбирате ли, не съм просто човек, аз съм Л-Е-К-А-Р, виждате ли престилката, не съм господин, аз съм доктор, докторът иска 1 килограм домати, не господинът, не ме вземайте за прост господин, господинът не иска домати, докторът иска домати, ако може по-розови.” … ако някой говори така значи определно има някакъв проблем.
Ако и някой пробуден човек тръгне да разказва, че той не е тялото, не е „Аз-ът”, това, което го виждаш, че прави той всъщност не го прави, ами само така изглежда … ще звучи малко досадно.
Когато децата си играят на кукли те казват например „Това е Барби, това е Кен и те се обичат.”, не казват „Това е Барби, но не е Барби и не трябва да се заблуждаваме, че е Барби.” Как биха си играли и биха се забавлявали ако не се направят, че нещата са реални?
А дали се ограничавам от физически и емоционални преживявания – правя това, което ми се прави, ако виждаш проблем в нещо – ти се ограничаваш от него, но ако животът не е проблем, тогава какъв е проблема? Може би някой отвън би казал, че се ограничавам или прекалявам с нещо … аз не се замислям, правя това, което изисква и е в синхрон с момента – ако съм на вечеря и ми дават вино, пия вино, ако съм на йога ритрит и ми дават вода с лимон – пия вода с лимон.

“Какво откри Буда”? Как се появи тази книжка? Какво я провокира?

„Какво откри Буда?” е една много кратка и лесна за четене книжка, която предава ясно и директно нашата по-дълбока същност и природа и това, което е очевидно, но за което никога не сме се замисляли истински.
Как се случи? Преди около две години майка ми работеше в една фирма и ми казваше, че трябва да се запозная с шефа й, че той бил много добър човек и имал интерес към моята работа. Но някак си не се случи това. Дълго го чувах, но така и не се срещнахме. Една година по-късно тя ми каза, че вече той наистина има нужда от помощ и трябва да дойде, Докато го чаках един следобед, започнах да се съмнявам какво ще правя с него, той сигурно е някакъв възрастен човек и няма да ме разбере и ми стана леко притеснено, но си помислих щом идва значи има нещо.
Когато отворих входната врата видях един млад и добре сложен мъж, много приятен, но супер объркан, стресиран и притеснен.
Започнахме да си говорим и той сигурно един час ми разказваше за всички проблеми във фирмата си, със служителите, живота, в какъв филм се е вкарал, как не знае вече кой е, какво иска и така нататък.
В един момент някак разговора се обърна и започнахме да говорим за живота, за това какво е реално и какво не е, за ума, за съществуването и за „Аз-ът”.
И в един момент нещо в него се преобърна.
Умът му изключи и той откри … „Истината”.
Беше толкова силно и впечатляващо. Той започна да говори като Буда, разказваше ми неща, които само един пробуден човек може да каже, потвърждаваше спонтанно това, което просветени учители от преди хиляди години са казвали и без усилие, без да изглежда като нещо духовно или свръхестествено … просто най-нормалното и очевидното, че чак той се смееше как не го е видял по-рано.
И така цялата атмосфера изведнъж се промени. Той просто засия.
Този разговор така ме вдъхнови, че на другия ден просто се събудих и го написах дума по-дума. След това го забравих честно казано, мина една година и аз открих отново написаното и ми прозвуча брилянтно и реших просто да го направя достъпно за всички.
И така се роди тази малка „книжка”.

Занимаваш се с холистична терапия. Какво означава това?

Холистично значи цялостно. В моята терапия аз предимно се фокусирам да възвърна хармонията и баланса в човека на всички нива – ментално, емоционално, физическо и духовно, като често виждам връзката между определени мисли, убеждения и чувства и как те се рефлектират в отделни аспекти от живота, създаващи дисхармония. И така откривам по-дълбоката причина за даден проблем и помагам на човека да разбере по един цялостен начин как се е създала определена ситуация и как да я хармонизира и излекува чрез разбиране и мъдрост. Разбира се при разговора с хората аз винаги присъствам по един по-универсален начин и ги възприемам и напътствам от по-осъзнато място на мир и хармония, но разбира се винаги спрямо разбиранията и нуждите на човека. Ако някой иска да се ориентира в кариерата си, да постигне по-добри резултати, да промени определени житейски ситуации аз нямам нужда да му говоря за недуалната му същност и кой е отвъд чувствата и мислите, мога просто да му помогна да промени моментната си нагласа и убеждения и да влезе в едно ресурсно състояние, в което може да твори чудеса и да получи яснота над житейския си път. И не виждам никакъв проблем в това.
Аз винаги съм била привърженик на това хората да живеят един по-добър живот, да създават благоприятни обстоятелства за себе си и за своите близки, ако не са пробудени то поне да са добре, щастливи, до колкото е възможно и в някаква хармония, да живеят добър живот. Никой няма нужда от проблеми, конфликти, лоши обстоятелства или бедност. Дори да помогна на някой да живее един по-добър живот аз се радвам. Нямам за цел да просветлявам хората на всяка цена. Всъщност нямам цел. Просто се радвам да виждам хората щастливи спрямо техните нужди и капацитет в момента. Пък ако се събудят поне ще се посмеем и прегърнем в космическо удовлетворение.

За финал можеш ли да дадеш съвет или насока в едно изречение към всички, които търсят Истината и отговор на вечния въпрос за смисъла на живота?

 Всичко е наред такова, каквото е. ☺


“Какво откри Буда?” може да бъде четена он-лайн или изтеглена от тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *