Просветлението – мит или реалност

5 дни с Муджи в Лисабон

Всички древни текстове, мистици и мъдреци описват едно и също нещо. Системата йога (в която физическите упражнения или асаните са една много малка част) не е нищо друго освен врата към същото това нещо. От както свят светува философите търсят смисъла на живота и отдавна са разбрали, че той е нещо повече от това, което може да се види, пипне, докосне и помирише и вкуси. Нещо повече – науката признава, че не знае нищо за материята – съставните части на атома. Тя познава само излъчването им, но не и самият източник. Тъй като атомът постоянно излъчва енергия, електронът в един момент във времето никога не може да бъде идентичен с електрона в друг момент във времето. „Електронът престава да има каквито и да било свойства на „вещ”, както тя се разглежда от здравия разум; той е просто регион, от който може да бъде излъчена енергия”. („Увод във философията” от Бъртранд Ръсел).*

Рано или късно (понякога в края на земния път) всеки човешки индивид осъзнава, че така наречения живот е прелетял като миг и на финала  няма абсолютно никакво значение какво си придобил, спечелил или скътал. Смъртта е най-великолепната идея на Господ, казва Муджи, защото човешките същества са толкова ужасени от нея, че този страх ги кара да търсят кое е онова, което няма да изчезне с отпадането на физическата им форма. И някои от тях го намират, постигат, преживяват.  Kое е това нещо? Има ли форма, размер или цвят? Как се открива, как се осъзнава и колко далече от нас е? Наричат го самадхи, осъзнатост, присъствие или просветление. Божията милост  във всеки един от нас.

Мнозина са звани, малцина избрани се казва в Библията. Хиляди го търсят, ала единици го достигат наистина. Всички практики, като се започне от медитацията, четенето на свещенни текстове, спазването на пост или отказ от определени храни, увлечението по астрология, кабала, карти Таро, йога – всичките й разновидности, с изключение може би на бхакти йога** (слабо позната из десетките студиа) имат една, единствена цял – да успокоят ума, за да може истинската ни същност, покрита от воала на неспирните му брътвежи и малкото коварно его да заблести в целия си блясък. С откриването и преживяването на тази наша истинска природа, споделят малцината, отпадат неосъществените ни амбиции, мечти и желания. Битието започва да тече по един невероятно лек и фин начин, а страха от неприемане, от отхвърляне, страха от смъртта и дори страха от живота изчезва. Ти вече не си сам в света, а света влиза в теб.

Като тръгнеш веднъж по пътя в търсене на себе си, няма сила, която може да те спре. Търсиш непрекъснато, търсиш навсякъде. Минаваш през няколко години медитация, навлизаш в йога, прочиташ десетки книги на духовна тематика, стигаш и до Библията и Бхагават Гита, цитираш мъдреци само и само да разбереш, че практиката не е нищо повече от заобиколен път към същото онова самадхи. Няма нищо лошо във всичките гореизброени неща. Просто ние хората правим грешката да се задълбаем в едно от тях и никога да не постигнем нищо повече от гъвкавост на постелката за йога, подробно разучаване на планетите и техните астрологични особености или да  придобием способност да стоим сами със затворени очи в тиха стая.  Години ми трябваха да разбера, че всичките ми напъни не са нищо повече от игра на мозъка, който е “добър слуга, но лош господар”***

Благодарна съм обаче, че този порив ме заведе в Лисабон края на месец февруари. Бях част от сатсанг****, където в продължение на пет дни заедно с още 1 500 души слушахме един от онези малцината.
Антъни Пол, познат като Муджи е родом от Ямайка, където живее до 14-тата си година. След смъртта на баща си заминава за Лондон. Там проявява таланта си на артист – художник. Духовното му търсене  започва преди доста години и пътя му го завежда в Индия, където става последовател на Пападжи и след няколко месеца, прекарани с него открива себе си, открива истинската си природа. Понастоящем е един от най-известните  духовни учители в света.  Наричат го мистик, мъдрец или просветлен. Муджи не е съгласен с нито едно от тези определения. Неговото учение, ако изобщо може да се нарече учение, не води към нито една религия, макар често да цитира евангелия от Библията или Буда, както и всички велики Аватари – Пападжи, Шри Рамана Махарши или Шри Нисаргадатта Махарадж. Попаднах случайно на видео от сатсанг в youtube и думите му буквално ме поразиха. Толкова просто, толкова истинско е това, което говори. Докато масово гурута, коучинги, курсове и ритрити се надпреварват да обясняват колко отдаденост и колко практика са нужни, за да стигнеш донякъде, Муджи просто пита “Кой си ти?”, отвъд името, формата, идеите и концепциите,  които имаш за себе си. Плени ме с чувството си за хумор, с благостта на гласа си, а думите, които говореше отекваха право в сърцето и се смесваха със сълзите, които се стичаха по лицето ми. Сякаш винаги съм го знаела. Няма учител, няма ученик, няма учение. Само напомняне на това кой си ти.

Пет дни интензивен сатсанг минаха като сън. Имахме сутрешна и следобедна сесия. През останалото време изследвахме красотите на Лисабон. Получи се идеален вариант на пътуване с добавен плюс към него. Не мога с думи да опиша енергията на това да си едно с толкова хора с един и същи зов в сърцето. А да си близо до човек, който олицетворява истинността на просветлението казват, че само по себе си е дар. Усетих този дар с цялата си същност. Това, което изпитах там не мога да опиша с думи. Не е и нужно. Знам само, че това, което думите не могат да опишат, може единствено да бъде преживяно.

Моите няколко причини да бъдете част от такова събитие:

Откакто свят светува – около мъдреците са се събирали поклонници. И сега не е по-различно. Даже е и по-лесно. Пожелавам от сърце на всеки търсещ да има възможност да се докосне до такъв човек. Ако сте стъпили на духовната пътечка тя рано или късно ще ви заведе до това. Защото това е прекият път. И този път е достъпен за всеки.

В Бхагават Гита се казва, че осъзнатостта идва при добрия ученик. При този, който не подлага думите на съмнения. Идеята на това събиране е да се потопиш изцяло. Да се разтвориш в думите на Гуру.

Добрата новина е, че който търси – намира. Няма как да се озовеш на такова място без да имаш и най-бегла представа за какво става въпрос. Това автоматично изключва всякакви прояви на скептицизъм от хората наоколо.

Истинския учител трябва да има собствено, лично преживяване, а не само придобито светско знание. Затова, ако търсите и изследвате достатъчно ще си проличи. Винаги си личи. Както споменах в началото – мнозина са звани, малцина избрани.

И накрая няколко думи за организацията – просто перфектна. Как нито един от тези 1500 души не беше недоволен, не беше прецакан, не беше пререден. Чакаше се чинно, без намек от фрустрация или изнервяне.  Да кажа, че съм възхитена ще е малко. Всичко бе поднесено френдли, без изискване, без претенция. Има още много какво да учим – и от към култура на участници и от към култура на организатори. Екипа на Муджи мога да сравня с елфите от “Властелина на пръстените”, всички до един снажни и фини, с една благост в лицата, в бледи-кремави дрехи…магични някак. Изумлението ми беше голямо когато разбрах, че служат доброволно без никакво заплащане. От хората на регистрация, до тези, които отговаряха за залата, снимачния екип, преводачите, музикантите. Всички извършваха Seva ***** за минимум три месеца. Убедена съм, че това е един чудесен начин за млад човек, без ангажименти към семейство или деца, да отдаде себе си и да бъде в непосредствена близост до Абсолютната Реалност. Наученото там няма да може да узнае в нито един университет.

Последният ден ще запомня с появяването на Муджи в залата сред нас, където много от хората успяха да го поздравят, прегърнат или просто да му благодарят. И с вируса, на който тялото ми се предаде. Прибрахме се и цяла седмица не мръднах от леглото. Една част от мен страдаше, но друга ликуваше за възможността, която по милостта на Бог ми беше предоставена.
Не спирам да повтарям най-добрата мантра на света:

Благодаря, благодаря, благодаря.

пс. Докато пиша тази публикация, спонтанно организирахме първа среща на Санга група-България. Вълнувам се. Ще се срещнем със съмишленици по пътя.


*    Част от текста е заимстван от тук 
**  Бхакти йога по същество е предан стил йога без физически упражнения.   Един от най-старите видове йога, чиито корени могат да бъдат проследени до Ведите. Бхакти йога подчертава предаността към Бог.
*** Цитата е на Шри Рамана Махарши
**** Престой в компанията на Истината се нарича “Сатсанг“, където “Сат” означава Абсолютна Истина, т.е. Бог, а “санг” се отнася до компания тьрсещи.
***** Oзначава „безкористна служба“ и се отнася до действие, извършено без очакван резултат. Когато се предлага с цялото си сърце, Seva може да бъде една от най-мощните форми на Сатсанг.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *