„Даровете на влъхвите“

Моите пет стотинки по темата. Защо подаряваме, кога подаръка носи радост на даващия, къде е златната среда в истеричното пазаруване и как я намерих.

Историята разказва за тримата влъхви (на места наричани още царе или мъдреци), които водени от Витлеемската звезда намерили Младенеца в яслите, коленичи в краката на майка Му и поднесли своите дарове – злато, ладан* и миро. Ладан в древността се поднасял в знак на особено благоволение. Тримата влъхви го поднесли на Исус като дар за Бога в него. С мирото помазвали умрелите като дар за смъртния човек в Исус, а за царя в него тримата мъдреци дарили злато. Красиво, нали?


Малко повече от 2000 години по-късно.
Влизаме в магазин за колани и портфейли на наша бг марка, за да може Любо да ми покаже какво е видял на билборд (и той падна жертва на рекламата) – колан от естествена кожа с вградено зарядно в катарамата. Голям хит сред тийновете било. Дори и да ти падне батерията за телефона – винаги можеш да си го заредиш от катарамата. Е, ако предварително си се погрижил да заредиш въпросната катарама. Любопитствам каква е цената му. При съобщаването й се отказвам от покупката. Не защото е безумно скъпо, а просто защото ми се струва необосновано и ненужно да се купуват неща само защото така трябва. Трябваше да видите физиономията на продавачката:

“Е, как така няма да го купите?! Та той ви е дете. Знаете ли аз за какви глупости дадох 100 лева?”

Толкоз за стремежа на родителите да задоволят нужди, които децата дори и идея си нямат, че имат.

А сега за подаръците 🙂

Отдавна отмина времето, в което се втурвах по магазините в трескавото им  търсене. 21-ви век сме все пак. Открих каква благодат е он-лайн пазаруването и го прилагам във всеки удобен момент. Особено в дните преди Коледа, когато народа е по улиците и моловете и все повече ми се приисква да съм далеч от лудницата и единствения ми проблем да е има ли достатъчно вино. Но да се върнем на подаръците – не купувам нищо само защото трябва да се купи. Не залитам в крайности с отричане на пазаруването, нито пък се отдавам на прекаленотo консуматорство. Златната среда, средния път, както е казал Буда. Там е истината. Обикновено взимам нещо символично и нещо, което знам, че ще бъде посрещнато с усмивка. Както казах – 21-ви век сме. Поръчвам  он-лайн и куриер ги носи вкъщи. Голям кеф.

Яйце за пране
Прочетох за него в блог на колежка (ей, голяма работа смe 🙂 ) и реших да пробвам. Поръчах го и когато пратката пристигна, двамата с Любо, (той по-недоверчиво) започнахме да гледаме, четем и изучаваме способностите му. Оказа се, че яйцето е пълно с малки черни турмалинови топчета, които на практика са вечни + допълнителни белички, които заедно с турмалиновите правят една хубава реакция, от която се получава естествена пяна. Прането с Ecoegg носи освен добавена стойност към природата, което си е един голям плюс отвсякъде и добавена стойност към портфейла. Освен това слага край на непрекъснатото лутане и суетене какъв препарат да изберем отново и отново. Изпира перфектно и запазва тъканите в пъти повече от химията, която ползвах досега. Дядо Коледа донесе екологични яйца за пране на нашите родители и искрено се надявам да сме спечелили още няколко фена на тази страна.

Книга
Любимият ми подарък. И за получаване и за подаряване. Тази година избрах една специална книга за Любо, за която знаех, че би се радвал да има в книжен вариант. Имах малко перипетии покрай доставката, но иначе пък нямаше да бъде интересно. Сега книгата е неделима част от сутрешното ни четене с кафето.

Ръчно правени шоколодови бонбони
Ръчно правени от мен 🙂  С много какаова маса, какаово масло, с много сладки фурми, мед, лешници и филирани бадеми за разкош. Закупих кутийките и хартиените опаковки, в които подредих бонбоните. Най-ценното, което можеш да подариш на някого е времето си, прочетох някъде. Е, дарих своето с най-голямо удоволствие за всички близки на сърцето ми дами. Някои не успях да видя, но искам да им кажа, че бонбоните им не се губят 😉

Децата ни се сдобиха с нови очила за плуване (тези от тях, които плуват) и нови слушалки за слушане на музика. В последния момент бе закупена и една нова игра за PSP, защото най-малкия все още живее с онази магия на дядо Коледа с подаръците и сърце не даде на баща му да не я запази и тази година.

И така, малко green и ecco, малко книжно, малко homemade и някое и друго комерческо подаръче. Това беше темата тази година.
Останалото го е казал мъдреца**:

“Да даваш на другите всъщност значи да даваш на себе си.
Ако човек разбере тази истина, нима ще има дори един миг, в който да не дава?”

 

*ароматна смола
** Рамана Махарши

One thought on “„Даровете на влъхвите“”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *