Като изключим, че улисана в разни задачки пропуснах да платя домейна и достъпа до блога беше временно преустановен, нищо по-съществено не направих за първия рожден ден на luchana’s life. Нямаше торта, нито свещичка. Но затова пък ще има публикация. С тази днес, публикациите в това пространство стават цели 27 .
(Каква производителност само, средно по две и малко на месец)
В книга, която чета, авторът съветва да си зададем въпроса, какво бихме правили със себе си и живота, ако парите не бяха проблем. Същия автор казва, че ако тогава изберем да правим това, което правим сега, значи сме в дхарма, т.е един вид действаме или въплъщаваме истинността и правилния път. Дхарма не означава религия, а ангажираност в процеса на постигане на пълната личностна реализация. Замислих се – ами че аз съм си в дхарма отвсякъде. Не бих променила нищо, нищичко от това, което правя в момента.
След това лирично отклонение – какво се случи за една година?
Подредих си файловете. Изрекох някои истини на глас – толкова е освобождаващо. Най-хубавото е, че тези истини се оказаха истини и за други хора. Намерих съмишленици, намерих нови приятели. Намерих се.
Писаха ми толкова хора. Продължават да ми пишат, благодарят ми, искат ми съвет. Това последното е ново за мен и ме натоварва с една отговорност..различно е. Всички коментари и писма са толкова хубави, опитвам се да прозирам през тях, да не се главозамайвам и да напомпам неусетно егото, върху което толкова упорито работя в последните години. Все още за цяла година не съм получила нито един недоброжелателен коментар. Не знам защо ме щадите толкова:-)
Кратка справка в google analytics показва, че от първата публикация до днес, блога е посетен 14 666 пъти от 5 617 души. Еха, 5 617 души са дошли тук, надникнали са и са останали.
По-интересното в случая е, че малко над 56 % от тези 5 617 души са представители на силния пол. Което за мен означава само едно: има мъже чувствителни, мъже с пробудена интуиция, мъже, търсещи отговори зад привидното. Мъже с главно М. До скоро смятах, че само моят е такъв 🙂
В този ред на мисли ми се иска да вярвам, че 44 % от дамите са водени тук не само от чисто любопитство, но и от надежда и вяра, че света може да е едно прекрасно за живеене място. Свят на нашите избори. Надявам се, че това, за което пиша тук ги докосва по начин, който ги кара да търсят, променят, изследват над общоприето “Битието определя съзнанието”.
Защото аз вярвам с цялото си сърце, че е точно обратно:
“Съзнанието определя Битието”
Ето накратко кои публикации се радват на най-много внимание през тази календарна година:
Сигурно ще се повторя, но дори и на една жена да е помогнало споделеното от мен, това струва много повече от мнения на всички скептици взети заедно. След тази публикация получих и продължавам да получавам толкова много писма. Благодаря ви!
5+1 една професии, които ни позволяват да живеем цяло лято на морето.
Второ лято на морето – мисията се оказва повече от възможна. А само като се сетя колко горчиво плаках когато “изгубих” работата си. Но, да не се връщам назад. Това, което се е случило тогава ме е довело до това, което съм днес и съм повече от благодарна. Благодаря и на вас, че темата ви вълнува и кара не само да мечтаете, ами да превърнете мечтите в реалност. To be continued, както се казва.
Доказателство за това, че когато ти се променяш – променяш хиляди. Историята на прекрасните Ади и Милен ви е вдъхновила, вярвам. Щом един може, можем всички.
Човекът е човек когато е на път. Обещавам да има още много пътища, за които да разказвам. Оставам вярна на стила да пиша в тази рубрика за места, които съм посетила повече от веднъж, дваж. Едно да отидеш за 5 дни в Рим и да напишеш пътепис. Съвсем друго е да поживееш месец, два, три и да вкусиш от бита на римляните. (Внимавам какво си пожелавам)
В заключение мога да кажа само, че предназначението на това място, на този блог се случва точно по начина, по който си го представях. Доказателството са петте най-четени публикации по-горе. До една насочени към вътрешното, към онова неразрушимото, онова Аз, което е неподвластно на формата. Не искам нищо да променям, не искам нищо да премахвам. Благодаря ви, че сме заедно в това пътуване. Споделеното носи щастие е казал мъдреца.
И е така.