Островни дневници vol.2

Миналата година си пожелахме да останем повече тук .  Без пътуване напред-назад по граници и фериботи. Е, получи се. Един месец (от три) без прекъсване на морския бряг. Не боли, не писва, не дотежава. Семейство и приятели ни навестяват, а пък и нови приятелства се създават. Замислих се дали нещо ми липсва от България… май е само прохладата на Витоша.

Няколко акцента  в този импровизиран виртуален дневник:

Безвремието
На втория ден те обхваща лежерността на ленивия, горещ ден. Буквално и преносно. От часовник няма никаква нужда. Не се шегувам, ориентир е Слънцето. Разбираш, че идва понеделник когато настойчиво започнат да ти звънят напористи хора със задачи най-различни.

Битието
Като си в Рим прави като римляните. И тук така. Натъкмихме режима по гръцките стандарти. Сутрините са за морето. Толкова е хубаво да станеш рано, да застанеш пред притихналото море и да съзерцаваш къпещото се в него слънце. Без никакви хора наоколо. Следобедите са за работа. Вечерите след 6 отново за плаж.  Вечеря се късно – след залез слънце. Единствено с това не успях да се примиря, но няма как. Някой път пропускам вечерята за баланс.

Йогата
Обещах на себе си да направя нещо този път, нещо различно. Нещо, което незнайно защо в ежедневието в града все ми убягва. И успях. Предизвиках се. Надмогнах лятната ленивост и масовия туризъм (от маса на маса).
В продължение на почти месец правих 50 минутна йога.  Всеки ден. Какво ми донесе това: Спокоен ум, никакви болежки и подвижност на млада козичка (последното според любимия).
Не се лишавам от нищо. Нито от невероятния вкусен хляб от пекарната до нас, нито от задължителния всекидневен сладолед. Не само, че не е трудно и страшно, ами е толкова хубаво. Пожелавам си да запазя тази инерция.

Гостите
Дай Боже всекиму да посреща и изпраща. Толкова е зареждащо и хубаво да споделяш емоции, храна и компания.  Идват на смени за 3, 4 дни и носят със себе си освен заряд и веселба и дарове от Родината – розови домати и кисело мляко, както и неща от първа необходимост като вино и бира.  Едни от тях дойдоха и с домашна питка и чийз кейк 🙂 Други пък с тонколона и микрофони, заради които бяхме посетени първо от съсед във възторг от музиката с една бутилка узо в ръка  и след него в полунощ от възпитан полицай на мотор. С видимо неудобство ни помоли да намалим малко, тъй като работното време за живущите наоколо започвало в 6. Заради жегите. Малко ни хвана срам. Ама малко. Подозирам, че нещата са се объркали когато сме започнали да се надвикваме с микрофоните.

Рибата
Не е лъжа, нито измама, нито хвалба, а самият прост, неопровержим факт, че моят дайвър надобрява с всеки изминал ден.  Все повече риба и все по-голяма + някой и друг октопод почти всеки ден се озовават на трапезата ни. Понякога влизам с него и се гмуркаме заедно. Три часа във водата минават като миг.

Пубертета
на един тийнейджър. С очите си видях както прави слънцето и морето с хормоните на едно пораснало момче. Ей, това водата е голяма работа. Прекарва в нея часове буквално. Настоятелните ми апели за уроците по плуване преди година, две ми се отплащат стократно. С някоя и друга задачка по къщата и градината и ограничен нет нещата стават съвсем други. Даже му и харесва.

Жегата
Имаме късмет – това лято не е като други. Топло е, но се понася. Особено с едно море наоколо. Следобедите отваряме офиса на закрито с климатик. Вечерите подухва и даже и комари няма толкова много. За сметка на това, обаче има оси. Но не се оплаквам. Само констатирам.

Работата
Спори и върви, къде ще ходи. Когато се наложи с малко помощ от приятел. Роуминга е вече фри – комуникирам по телефон и пращам мейли та пушек се вдига.  Работя и пея, както се казва. И всеки ден благодаря мислено на Онзи горе и на бившите ми работодатели, че бяха така добри да ме освободят от длъжност преди няколко години. Понякога живота ни бие по един шут, за да ни насочи в правилната посока. От нас зависи дали ще го разберем или не.

И не за финал, а защото го е казал народа:

“Life is better at the beach”

И  аз нямам никакво желание да го оспорвам 🙂

 

 

 

4 коментара към “Островни дневници vol.2”

  1. Радваме се,че бяхме част от вашето емоционално ежедневие,дано наистина сме донесли с нас положителен заряд и много,много благодарим за невероятното ви гостоприемство. С вас е хубаво!Обичаме ви!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *