От Сардиния до Сицилия. По вода.

И 10 неща, които ми се случиха за първи път.

Казват, че истинският живот започва там, където свършва зоната на комфорт.

Моята зона на комфорт свърши на 28 ми юли когато се качихме на ветроходната яхта на приятели в Сардиния и отплавахме да изследваме красотите й. (За нея ще има отделен пост- заслужава го) После поехме курс към Сицилия с няколко спирки по пътя.  188 мили или 300  километра със средна скорост 8 възела. Почти 14 километра в час.

За първи път бях в открито море. Най-дългият ни преход (от 9 общо ) беше 22 часа. Потеглихме сутринта от малко градче-Санта Мария Наварезе в Сардиния.  Плавахме цял ден, цяла нощ и на следващия ден акостирахме до брега на Устика – малък вулканичен остров  цели 8.24 km2. Приказен. С градче в подножието на вулкана, в което ядохме най-вкусната риба меч на света.

За първи път посрещнах залеза на лодка. Eдно от онези истински неща, които оставят след себе си усещането за нещо наистина специално. Както каза дама от компанията:
“В такива моменти се чудя за какво е целия зор”
С чаша аперол в ръка и любимият рефрен  на компанията “Бара е до морето и морето е бара”. Макар че нашият бар не беше до морето. Нашият бар беше В морето 🙂

За първи път бях на вахта. Тя се състоеше в това да правя компания на любимия, който наблюдава радара за преминаващи наблизо плавателни средства и да гледам как с всяка минутка на развиделяване морето придобива онова синьо, което италианците наричат „azzurro“.

За първи път видях изгрева в открито море. Слънцето се показа като чертичка на хоризонта и после изпълни сякаш цялото море. Не говорехме, просто стояхме притиснати един в друг. Очите ми преливаха от сълзи и любов.

За първи път ядох морски таралежи. Linguine ai ricci. Сезона им е ноември, но понеже не се очертаваше ноември да сме на това място, реших сега или никога. Хареса ми. Ще повторя.

За първи път видях как си играят делфини пред носа на лодката и плуват успоредно с нея. Като дечица доближават гръбчетата си едно в друго и се изстрелват първо надълбоко и  след това правят скокове над водата за радост на всички нас на лодката.

За първи път се отпуснах да говоря езика. Не по няколко думички. На богато. По марини, ресторантчета, пазарчета и магазини. Като изключим Липари и Сицилия, където малко трудно им схващах поне в началото, не беше зле. Не беше даже никак зле.

За първи път усетих какво е голяма влажност на въздуха. При 32 градуса Целзий, дишаш като риба на сухо. Но това да е проблема:-)

За първи път карах SUP  (Standup paddleboarding) И като за първи път морето ме отнесе навътре, но с всеки изминал ден след това придобивах увереност с греблото, а  правата стойка ставаше все по-добра.

За първи път плувах на голяма дълбочина. Системата за отчитане на лодката показваше 25 метра. Едно е да виждаш дъното на 4-5  метра под тебе, съвсем друго е да се слееш със синьото и да нямаш представа какво има там долу. Беше малко страшничко, но го преодолях. Като за първи път.

Ох… Всичко беше толкова хубаво! Всъщност всичко Е толкова хубаво, че понякога се чудя с какво съм го заслужила. Но го приемам с благодарност и благоговение. Някой горе явно ме обича. И аз му отвръщам със същото.

Да живеят първите пъти!

пс. Снимките са дело на добър приятел. И нямат капчица обработка.

Grazie mille 🙂

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *