Книги за лятото и здравето 2017

„Народът ми погива, защото не му достигат знания“

Пророка Осия възкликнал така в древността, но днес тези мъдри думи важат с пълна сила и за нас.
„Грижата за здравето, предпазването от заболявания и лечението на възникналата болест е преди всичко грижа на самия човек и започва с промяна на мисленето, облагородяване на навиците и изграждане на правилните приоритети и точната мотивацията в живота.“ Цитата е от прекрасна инициатива, за която ще стане дума по натам в текста. И така на теория ни е ясно. А практиката?

Чета от както се помня. Научих се сама доста преди 1-ви клас със стария буквар на брат ми. И в момента, в който буквите започнаха да редят първо думички, а след това и изречения се влюбих в книгите. За цял живот. Според мен този процес или се случва или не. С мъка на сърцето признавам, че не успявам да предам тази любов на тийнейджъра вкъщи. Не чете и това си е. Какво ли не съм правила когато беше малък. Чела съм му приказки всяка вечер. Купувала съм книжка след книжка. Нищо не успя да грабне вниманието му. Най-много някой комикс или нещо свързано с футбол. Но не съм се примирила, изпращам му ел. книги, от време на време купувам нещо модерно и ново и не спирам да говоря. Както казва една моя приятелка – все нещо им остава. А дано.


След това лирическо отклонение към темата. А именно  какво се промени в методите и избора ми на неща за четене.

Четях денонощно. Като ученичка съм осъмвала не една или две сутрини с книга в ръцете. По спомени, книги на Стивън Кинг. После започнах с вечните класики. Да си призная някои харесах, други не съвсем. Но ако сега ме попитате дали някоя от тези книги ме е научила на нещо или някога ми е помогнала в живота – не. Нито веднъж. Четем и след това забравяме. Отвличаме се, запълваме време или просто го губим. А не, ще каже някой. Времето в четене – не е прекарано напразно. Да, но ако четеш твърде сладникави романчета, това с какво по-различен те прави от гледащите сапунки, например.

Живота е непрестанна промяна. Има или развитие или деградация. Средно положение няма. Най-лесно и естествено човек се развива когато се обгражда с приятели, които да го вдъхновяват и от които взема пример. Какво да прави, ако няма такива около себе си? Книгите могат да бъдат тези съветници и приятели. Можем да сме в обкръжението, на който поискаме, можем да избираме сутрешна беседа с Далай Лама, да изпием следобедното си кафе с Клариса Пинкола Естес и или пък да заспиваме с Нийл Доналд Уолш.
При мен този процес не започна веднага. Бе предшестван от период в живота, който продължи достатъчно дълго време и за който период рядко се сещам вече (научих се да не се връщам назад).
Днес ще направя изключение 😉 Това беше така нареченият ми депресивен период. Период на мрънкащо, недоволно, оплакващо се и черногледо същество, в което се бях превърнала. Изпадах в безумни периоди на плач, истерии, последвани от бодежи в сърдечната област (за които лекарите-специалисти нямаха логично обяснение), паник атаки нощем,  неспособност за концентрация, неспособност за взимане на решения за елементарни неща – като това да  избера дрехи сутрин от гардероба, до натрапчиви желания да изчезна, да избягам, да се изпаря и просто да ме няма. Сега като погледна назад разглеждам себе си с любопитство и интерес.  Все едно, че не съм била аз.
И в този ми период когато нещата взеха съвсем да излизат от релси попаднах, по-точно ме намери една книга, която преобърна представите ми за мен самата, мисленето, неспирния мозък и изобщо за живота.
Това беше „Силата на настоящето“ на Екхарт Толе. Тази книга ме преобрази.  Събуди ме от дълбокия сън, в който бях потънала.

“Ако човек не е готов, не можеш по никакъв начин да го убедиш. Дори да успееш, той просто няма да може. За съжаление такава е реалността. А ако самият той е готов и е узрял, няма нужда от обяснения – достатъчен е само намек”, казва един друг добър приятел. (Вадим Зеланд)
 Това се случи и при мен.
След нея започнах да се оглеждам и за други и бях поразена. Та това безмерно голямо и същевременно простичко знание, всичките тези прекрасни добри приятели са били до мен през цялото време, само дето аз нямах очи да ги видя. Бях като дете в сладкарница. Истината обаче е, че доста се полутах – попадах на неподходящи или прекалено крайни неща. Влизах в книжарница и пред всичките безброй заглавия буквално се шашардисвах. Кое да избера? Какво да прочета? Улавях всяка сламка, която ми попадаше. Тогава си помислих – колко хубаво би било, ако мога отнякъде да почерпя информация. Кое си струва, кое не съсвем. Кое би ми помогнало и за какво точно.
Така полека лека започна моят поход в другото четене-това на осъзнатостта.

Повода за това словоизлияе е една изключителна инициатива на Европейското общество по интегративна медицина под наслов „Познанието е лекарство”. Медиците от ЕОИМБ са подготвили списък с най-актуалната образователна здравна литература за лято 2017, в която иде реч кое е важното за четене.
Тук е момента да сверим часовниците – кои заглавия сме чели и кои не. При мен са 7 от 15. Не е зле като за начало 🙂 Все пак съм на подобна литература от около година и половина.

Пълният списък с книгите може да видите тук, а аз ще си позволя по няколко думички за първите от тях.

„БОЛЕСТТА КАТО  ПЪТ“ – д-р Р. Далке и Т. Детлефсен 
Неслучайно тази книга води списъка. Още в предговора й става ясно, че :

Тази книга е неудобна, защото лишава човека от възможността да използва болестта като алиби за нерешените си проблеми. Целта ни е да докажем, че болният не е невинна жертва на някакво природно несъвършенство, а по-скоро сам носи вина за състоянието си. “

Не е лесно, признавам, да прочетеш, че сам си си виновен за болестта. Но точно в това е разковничето. Твърдя го от личен опит. Благодарение на прочетеното  там си дадох сметка за стотици дребни и не толкова дребни “женски” болежки. И една петсантиметрова киста, появила се в резултат на години „тръшкане и мусене“  просто изчезна. А аз пак станах жена.
Повече за тази история тук

БИОЛОГИЯ НА УБЕЖДЕНИЯТА“ – д-р Брус Липтън
Книгата му е революционна. Д-р Липтън доказва, че ДНК не контролира биологичните процеси в тялото и изявления от типа „Ами такава съм си“ са извинения. ДНК-то, казва този умен човек, в действителност се управлява от сигнали извън клетката, включително и от енергийните послания, произтичащи от положителните или отрицателните ни мисли.

„Ако можехте да бъдете някой друг, кого щяхте да изберете? Отделях твърде много време, за да размишлявам върху този въпрос. Бях завладян от идеята да променя идентичността си, защото исках да бъда всеки друг, но не и себе си. Имах успешна кариера като клетъчен биолог и професор в медицинска академия, но това не променяше факта, че личният ми живот, най-меко казано, никакъв го нямаше. Колкото по-настървено се опитвах да открия щастие и удовлетвореност в личния си живот, толкова по недоволен и нещастен ставах. В моментите, когато се задълбочавах в размишления, стигах до извода, че трябва да се примиря с нещастието си.“

 

„СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО“ – Екхарт Толе
Моята библия. Моето верую. Тази книга спаси живота ми. Без нея щях да продължа да се въртя  в омагьосания кръг на вина, неприемане и осъждане. Да търся грешки в другите, да се оплаквам, да изисквам, да роптая. Щях да продължа да живея в миналото и щях да пропусна най-важният момент. Тук и сега.

„Винаги казвайте “ да “ на настоящия момент. Какво би могло да бъде по-безсмислено, по-лудо, от това да се създава вътрешна съпротива към това, което вече е? Какво би могло да бъде по-лудо, от това да се противопоставите на самия живот, който е сега и винаги е  сега? Предайте се на това, което е. Кажете „да“ на живота – и вижте как животът изведнъж започва да работи за вас, а не срещу вас“.

И накрая едно малка книжка по вид, но изключително ценна по съдържание. Написана от българския автор Росица Тодорова. Силата на тази книга е в природния продукт, който описва вътре и способостта му да лекува много по-качествено и забележете – в пъти по-евтино от медицинските химически препарати в борбата срещу онкологичните заболявания.

Витамин В17 убиецът на рака.
Или природата срещу медицината най-общо казано.

Ето няколко от въпросите, които се разглеждат в нея:

Защо съвременната медицина заобикаля всички натурални методи за лечения на рак?

Може ли онколично заболяване да възниква при хроничен недостатък на витамин В17?

Защо лекарите не използват витамин В17  в лечението на рака?

 

И така, на прага на идващото лято, когато обикновено имаме повече време за четене, можем да си дадем обещание и  да направим нещо добро за себе си, прочитайки макар и една от книгите в списъка. Или пък две, или повече.
А както знаем от един небезизвестен приятел:
„Колкото повече-толкова повече“ 🙂 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *