Или как казах „да“ на естествената козметика

Започвайки да пиша тук в едно нещо бях убедена. Блога няма да е “beauty” или пък “lifestyle”. Никога не съм се виждала в роля да давам съвети за грим, прическа или дрехи. Просто не е моето. Има десетки такива блогове и те се справят идеално.  Мисля си, че всеки би трябвало да намери или не своя път към това да се чувства и изглежда добре. Но когато попадна на нещо, което си струва и е наистина качествено не мога да си замълча. По-силно е от мен 🙂
Блога е и за това – да споделям добрите попадения и опит.

Всеки от нас приема различно перспективата, че рано или късно визията му ще се промени. Едно е ясно – всички ще умрем, като щастливците преди това ще остареят 😉 Когато си на 20 си убеден, че това няма как да ти се случи на теб. Е, някога може би, но не сега. На 30 си мислиш горе-долу същото. След около десетина годинки обаче тази мисъл се прокрадва, убедена съм у всяка женска главица. И моята не прави изключение.
Ако  “40 са новите 30” звучи наистина успокоително, то далеч не може да намали ефекта на фините бръчици, които се появяват издайнически първо около очите, после около устните,  после и на други места.

В началото беше каквото дойде, каквото се рекламира, каквото някой препоръча или спомене, на принципа проба-грешка. С годините започнах да ставам по-взискателна към всичко в живота. И козметиката не направи изключение. Разбрах по трудния начин, че е от голямо значение с какво храня кожата. И че кремчетата далеч не са най-важното.

После дойде бума на био-то и органик-а. И аз залитнах към тях. Какво да се правя, податлива съм си 🙂 Колко часове съм прекарала на рафтовете за козметика в тези първоначално броящи се на пръсти магазинчета. Но след няколко неуспешни опита (при първият лицето ми се изприщи, вторият щипеше на кожата, а до трети така и не стигнах) спрях експериментите. Продължих да си купувам един основен крем от аптеката и се примирих, че явно така ще е …

… Докато не открих маслата. Прекрасните етерични, натурални масла от най-различни видове билки и растения с чудесно действие върху кожата и косата. Основния плюс, на които е това, че са 100 % естествен продукт без абсолютно никаква синтетика. Да си призная, до неотдавна смятах, че се използват само за масажи. Малко лаишка логика, признавам.

На пазара може да се намери изключително голямо разнообразие. Стига човек да знае къде да търси. В аптеките обикновено са до касите – едни малки, сякаш малко невзрачни щендерчета, сравнени с бляскавите огромни мастодонти, на които е изложена другата козметка може и да не ги забележим. Има ги в особено голямо разнообразие в повечето био магазини, а вече могат  да се поръчват он-лайн на доста места.  Тук трябва да се отбележи основната разлика между тези, които са само за аромат – идеални за сауна, парна баня и ароматерапия и тези, които могат да се ползват за лице, тяло и коса. Има и трети вид  – освен всичко по-горе те могат да се приемат и вътрешно.

Избирам ги малко спонтанно, някои след прочитане на нещо интересно в нет-а, други на място. Обикновено гледам да ги сменям често, ако са в малките разфасовки. Големите ползвам почти 3 месеца.

С какво разполагам в момента: малиново, кокососо, бадемово, масло от макадамия, гроздови семки и любимото ми – масло от кайсиеви ядки Хунза.

Намерила съм следното им приложение:

• мога да си почистя лицето (вместо тоалетно мляко), няколко капки на тампон вършат чудеса в процеса махане на спирала, като не оставят след себе си “подарък”- лютене на очите. Какъв разкош.
• мога да ги ползвам не само върху лицето, но и върху тялото. Веднага след душ на още мокра кожа. Тя става като кадифе, меко казано.
• мога да ги ползвам вместо шампоан за тяло понякога. Открих го съвсем наскоро с едно масло от макадамия, за което търсех инфо. Явно това е изпитвала Клеопатра във ваната с мляко.
• мога да ги ползвам за коса – няколко капки (кайсиевото може и повече – то няма омазняващ ефект като другите) на чиста коса по краищата вместо балсам преди сешоара. Гривата става лъскава и прекрасна.
• мога да ги добавям в маски и домашни кремове. До второто все още не съм стигнала, но кой знае.
• някои от маслата могат да се употребяват и вътрешно. (гроздовото например е чудесно за салати), а кайсиевото е богато на амигдалин или леатрил (витамин В17) , който освен всичко останало при среща с ракова клетка (да не дава Господ)  освобождава цианид и по този начин я унищожава.

Маслата имат и един минус –  ако се отворят и не се използват в рамките на два до три  месеца – гранясват. Естеството на природата в действие. Няма как продукт без химически добавки да е траен.

---

До какви изводи стигнах;

1. Както с почти всички качествени и добри продукти – хубавите неща не се рекламират по телевизора. Няма медицинска, няма бяла козметика.
2. Доверявам се на интуицията – колкото по-проста е една формула, толкова по-добра е тя. Ако едно масло съдържа 100 % от даден продукт и нищо друго,  то това е добър знак.
3. Евтиното винаги излиза скъпо. Цените на маслата започват от 4 лв. за 5 до 10 мл и колкото повече се увеличава опаковката, толкова повече би следвало да пада цената. Едно шишенце от безценното масло от кайсиеви ядки струва около 70 лв за 100 мл., а аргановото (наричано още течно злато) понякога надхвърля 100 лв. Това, което забелязвам напоследък е, че повечето масла се предлагат в малки разфасовки между 5-15 мл. И да искаме – не може да си купим по-голяма.
4. Синтетичната козметика се надпреварва да ни увещава как кожата ни ще заблести едва ли не от първото нанасяне. Ако искаме да постигнем мумифициращ ефект – най-вероятно да.  Цикълът за обновяването на кожата, отнема не по-малко от 28 дни, като не бива да забравяме, че с напредване на възрастта той се забавя. Натуралната козметика няма моментален ефект. За нея е нужно търпение и постоянство. Не е естествено да се търси видим резултат още на следващия ден. Трябва да имаме търпението да изчакаме. При мен това означава поне една седмица стриктна грижа сутрин и вечер.

Моите топ три масла на прага на лятото:

1. Масло от малинови семки – естественa UV защита за лице и тяло. Не ползвам никакви слънцезащитни кремове. Не изгарям, не се пека на слънце, освен когато правя йога на брега или плувам и съм късметлийка да получавам лесно и безпроблемно хубав тен на практика без никакви усилия. Ползвам маслото от малинови семки предимно за лице, почти всеки ден, не само на морския бряг.
2. Кокосово масло – обожавам го! Идеално е за всичко, от сладкиши (в период на пост) до крем, лосион за тяло, балсам за устни, изобщо има невероятно приложение. Малко по-мазничко е, за това трябва да се внимава.
3. Масло от кайсиеви ядки Хунза. Моят фаворит. Прекрасно, нежно и богато на В17, изглажда фините бръчици, перфектно за коса, за маски, за нокти. И внимание – абсолютно подходящо за вътрешна употреба. Много малко масла могат да се похвалят с такова приложение. Идва от място, където няма никаква индустрия. В ципата и ядката се задържат както най-ценните, така и всички онези вещества, които те поемат от външната среда.  Ето защо околната среда или т.наречения тероар е така важен. Повече за племето Хунза и как добиват кайсиите и маслото може да прочетете в списание 8

И вместо финал:

Добрите, чисти, истински масла са:

100 % натурални – не са подправени, не са смесени със синтетика или спирт.

100 % автентични – нищо не е добавено или отстранено от тях.

100 % имат точен и ясен произход.

to be continued  🙂