Островни дневници

Част ПЪРВА


Съдбата на доброволното отшелничество-малко интернет, много движение, градина за поливане и едно море.

Вече няколко дни се занимавам с много интересни дейности, различни от обичайните: плевя,  скубя и почиствам градината на лятното ни убежище. Подрязвам един  по един трите зокума и наблюдавам с интерес пъпчиците им, опитвайки се да отгатна кога ще разцъфнат. Поливам алпинариума, който спретна моят любим и час по час гледам дали трендафила, който засадихме се е прихванал. Почиствам вътре и вън, правя сладко от рози и обмислям менюто за уикенда.  Обуздавам неуморния ум с йога, плуване и разходки покрай морето, а вечер слизам до барчето с готината музика, за да проверя дали случайно не съм изпуснала нещо от другия свят. И всяка вечер отново и отново разбирам, че не съм пропуснала нищо съществено. Прочетох някъде, че да се страхуваш от това да останеш неинформиран и далеч от новини е също още една зависимост. Няма  събитие, което да касае пряко теб и по някакъв начин това да остане скрито. Повярвайте, пишеше там – ако нещо е от особена значимост за вас – ще го разберете дори и да не следите новините.


„Няма да си самотен, ако харесваш човека, с когото оставаш, когато си сам“

Самота или самодостатъчност, това е въпросът, над който размишлявам тези дни.

„Самота е състояние на уединение, изолация или накратко липса на контакти с други хора. Може да носи болезнено и неприятно усещане“ – пише в нет-а.

„Самодостатъчност е когато ти се чувстваш добре сам със себе си и не се страхуваш от самотата.“ – пак там.

И така докато кажа „А“ и живота нареди азбуката след мен. Предостави ми прекрасна възможност да разбера разликата. Вече трети ден съм сам самичка, ако не броим двете котета, които ми се сърдят когато им давам суха храна вместо рибка. Идват от време на време само за да проверят какво има в купичката, надават по едно неодобрително “мяу” на стълбите срещу мен и отново се впускат в своите игри. Тези дни не бяха изненада за мен,  знаех за тях и ги очаквах с известно любопитство. Едно е да знаеш обаче, друго е битието да те погълне в своето безвремие.
И друг път съм оставала сама – за не повече от ден. Предполагам, че всеки е имал такъв ден. На края на който някой мъж/жена или дете се прибира и от самодостатъчността ти остава само спомен.
Но аз наистина съм сам самичка  без да има с кой копче да си кажа – нито сутрин, нито вечер (освен в моментите когато говоря по телефона или не отида до търговската уличка) – там все още няма много туристи, а и всички се познават. Вече научих как да отговарям когато ме попитат: “Είστε καλά?”
А да – по собствено желание нямам  непрекъснато интернет. И слава Богу. Само аз и морето сме. Вече трети ден.
Имах известни опасения, че ще е притеснително, но не би.  Тишината е всепроникваща и пълна. Сетивата ми са изострени и чувам всеки близък и далечен звук. Трелите на птичките се смесват в една невероятна симфония от изгрев чак до залез слънце. Долавям гукането на гугутка в далечината. А днес една гарга и една чайка (!?) се скараха за котешката храна в дворчето – на две крачки от мен.
Присъствах на най-невероятното чудо на света-раждането на нов живот. Повериха ми грижите в поливането на още една малка градинка тези дни и храненето на котка, която цитирам „Може и да роди докато ни няма“. Е, случи се.  Така се вълнувах, а очите ми се пълнеха със сълзи.  Роди четири малки едно след друго, изми ги нежно и ги сгуши до себе си. Гледах я не можех да помръдна – красотата на живота в пълният  блясък се разкриваше пред мен.

Някои бележки:

  • Само първата нощ се будих няколко пъти. Благодарение на триатлона градина-йога-море спя като младенец.
  • Няма какво да си кривя душата – добре се чувствам, но… ми липсва любимият. Във всеки един момент – било сутрин с кафето или при гледката на морето, когато котката роди малките или просто ей така – липсва ми, че не мога да го споделя. И снимам ли снимам, за да пращам ли пращам. На него.
  • Мисля и порасналото си момче.  Отговаря когато го попитам нещо,  пише лаконично. Не му се обяснява с майка му. Разбирам го и не настоявам. Знам, че е добре. Ако не е – ще побърза да се обади 😉
  • Някъде четох, че човек си личи по това как се храни когато е сам. Много ме впечатли, понеже допреди време когато бях сама просто хапвах ей така набързо, на крак, каквото има, както дойде. Елате да ме видите сега. Сервирам си, подреждам си, паля си свещ и наливам чаша вино. Храня се бавно и с удоволствие. Дори да ям препечен хляб със зехтин, риган и сирене.
  • „Сам и самотен са две напълно различни неща“ е казал не кой да е, а Габриел Гарсия Маркес. А пък Жан Пол Сартр е допълнил, че „ако сте самотен когато сте сам, вие сте в лоша компания“.  Какво ми остава, освен да се съглася с тях? И да благодаря на себе си за добрата компания.  Не е страшно – напротив.
    А сега вече може ли да идва петък? 🙂

    Алпинариум

    Трендафил в близък план

 

Мама с малките си
Две дървенца и Атон в далечината
Оооммм

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *