Натуралните масла за моята кожа и коса

Или как казах „да“ на естествената козметика

Започвайки да пиша тук в едно нещо бях убедена. Блога няма да е “beauty” или пък “lifestyle”. Никога не съм се виждала в роля да давам съвети за грим, прическа или дрехи. Просто не е моето. Има десетки такива блогове и те се справят идеално.  Мисля си, че всеки би трябвало да намери или не своя път към това да се чувства и изглежда добре. Но когато попадна на нещо, което си струва и е наистина качествено не мога да си замълча. По-силно е от мен 🙂
Блога е и за това – да споделям добрите попадения и опит.

Цялата публикация „Натуралните масла за моята кожа и коса“

Островни дневници

Част ПЪРВА


Съдбата на доброволното отшелничество-малко интернет, много движение, градина за поливане и едно море.

Вече няколко дни се занимавам с много интересни дейности, различни от обичайните: плевя,  скубя и почиствам градината на лятното ни убежище. Подрязвам един  по един трите зокума и наблюдавам с интерес пъпчиците им, опитвайки се да отгатна кога ще разцъфнат. Поливам алпинариума, който спретна моят любим и час по час гледам дали трендафила, който засадихме се е прихванал. Почиствам вътре и вън, правя сладко от рози и обмислям менюто за уикенда.  Обуздавам неуморния ум с йога, плуване и разходки покрай морето, а вечер слизам до барчето с готината музика, за да проверя дали случайно не съм изпуснала нещо от другия свят. И всяка вечер отново и отново разбирам, че не съм пропуснала нищо съществено. Прочетох някъде, че да се страхуваш от това да останеш неинформиран и далеч от новини е също още една зависимост. Няма  събитие, което да касае пряко теб и по някакъв начин това да остане скрито. Повярвайте, пишеше там – ако нещо е от особена значимост за вас – ще го разберете дори и да не следите новините.

Цялата публикация „Островни дневници“

Ади и Милен

Удоволствието да бъдем здрави

Попаднах случайно (или пък не съвсем) на пост, който толкова да ми хареса и така да провокира любопитството в мен, че ми се прииска да разбера повече за неговият автор. Беше така вдъхновяващ, така искрен, че като го прочетох ми стана някак леко на душата и усмивката сама се появи на лицето. Така попаднах във фейсбук групата “Удоволствието да бъдем здрави”, където научих невероятната история на Ади и Милен. Днес ви каня да се запознаете с тях и да се “заразите” с онази тяхна искрица живот, която вярвам няма да ви остави равнодушни. Тази частица тлее у всички ни, но по някакви причини, много често тривиални – забравяме за нея.

За мен е огромна чест Ади и Милен да са гости във виртуалното ми кътче. Мога само да се уча от изключителната им воля и любов към живота. Признавам, че не винаги съм му така отдадена. Понякога (вече все по-рядко) забравям кое е най-важното нещо.
Да дишаш. Тук и сега.

Цялата публикация „Ади и Милен“