Калимера

Митове и легенди за гръцкия бит и култура

В последните години имам известни наблюдения по темата. С оглед спорадичните пътувания за по няколко дни и ваканциите с деца. А след миналото лято и предстоящо второ на острова на сбъднатите мечти, реших че е крайно време да опиша това, което  събирам като впечатления от толкова време за южната ни съседка. Предполагам, че както в България си имаме особености във всяка една област, така е и там. Няма да е възможно да сложа под един общ знаменател всички гърци. Темата засяга о-в Тасос и региона около него. Може би много от нас знаят, че териториите от Солун надолу към нашата граница са били български – Драма, Серес, Кавала. Дори и о-в Тасос за малко по време на Втората световна война. Гърците по тези земи са наричани от живеещите в останала част на Гърция – Βούλγαροι – (Българите).  Твърденията за това какви са гърците са най-различни, а клишетата кое от кое по-изтъркани. Идеята ми тук не е в това да ги развенчавам или затвърждавам, а да предам това, което аз чувствам по темата.


И така да започнем с това какво се шири за Гърция и нейните обитатели у нас?

– Мързеливи са.

– Не плащат данъци. Цяла Европа ги издържа.
 „Толкова пари ви насипахме, че всичко тука вече е наше“,
   се шегували немски туристи в едно хотелче:

– Гърците гледат да те преметнат. И то майсторски.
Има ли друга страна, в която “не”,  значи “да”?

– Само грък може да продаде нещо на евреин.

– Гъркините са едрички, не особено красиви и имат големи носове.

– Гърците не обичат българи.


Ще започна с Хората
Мисля, мисля и единственото, което ми идва наум за гърците е, че са топли, гостоприемни и сърцати. Общуваме с местни не само в таверната и магазина. Съседите ни са родени и израстнали на острова, някои от тях наследници от поколения на малки семейни бизнеси. Един от първите дни още не бяхме ориентирани за това, че след 1 часа на обяд не можеш да намериш нищо, което да работи и няма откъде един хляб да купиш. Гледайки ни да се въртим около пекарната, бабата на балкона срещу нея със знаци ни показа, че не работи. Не че не виждахме. Свихме рамене и тръгнахме да се прибираме, а тя подвикна след нас. Обърнахме се и какво да видим – половин вкусен, пресен хляб ни маха от терасата  с широка усмивка и думите “Ορίστε!”(заповядайте). Жената не ни познаваше, а беше готова да сподели с нас насъщния. Но не беше само тя. Запознахме се случайно с местния лекар и съпругата му на разходка по главната. Обменихме няколко думи и след ден, два тази дама праща една кутия със сърмички, маслини и сладки. Специално за нас. На въпроса, ама защо, има повод ли? А не, казва Сузи. (нашата българска приятелка, която живее на острова повече от 10 години) Просто иска да ви зарадва. Такива са. И миналата и тази година съседите над нас правят голямо парти за Великден. Като казвам голямо – имам предвид, че улицата се затваря, огражда се с ленти, украсява се със знамена и цветя. Изнасят се маси и столове, примъкват се тонколони и се започва едно печене на агне от 9 ч. сутринта. Събират се повече от 20-тина души. Млади, възрастни, деца. Големи веселяци. Всеки път ни канят. За сега любезно отклоняваме, защото и ние имаме гости на нашата тераска. Но вдигаме наздравици през ниската ограда. Купона  им е достоен за Гинес. Хапват, пийват, пеят, танцуват и така 15 часа. Хващам се на бас, че Меркел не им е тема.

Храната
Легенди се носят за похапването на гърците. Обяда е обилен, а  последваща дрямка след това закон. До 5 часа следобяд не можеш и да си помислиш да звъннеш на грък или недай си боже да го посетиш у тях. Можеш да събудиш лекаря си в 12 през нощта, но в 2 следобяд абсурд. Гърция е едно от местата, на които докато се обядва се обсъжда менюто за вечеря или обратното. За гръцките продукти нищо лошо не мога да кажа – зехтин, отгледан на място, на което няма и помен от индустрия, маслини по специална технология, а хляба вкусен та вкусен. Продуктите са качествени, свежи, отгледани на място, вносни неща почти не виждам по малките магазинчета, в които пазаруваме. Още един мит – имат чудесно сирене. Не говоря за фетата. Имат превъзходно краве и козе сирене в тенекия, което по нищо не отстъпва на нашето. Там където сме ние няма големи вериги супермаркети. Ако трябва да пазаруваш можеш да го направиш от семейни магазинчета. Плодове, зеленчуци, неща от първа необходимост от малкото магазинче; месото от месарница (какво месо само – който не е опитвал барбекю с гръцко свинско, агнешко или телешко , обезателно трябва да поправи тази несправедливост); рибата от рибарски магазин. Последното в случай, че няма кой да ти я извади от морето 🙂 Съвсем скоро разбрах, че за да отвори голяма верига супермаркет в някой град, то този магазин не може да е на централно място. Построява се в края на града и внимание – не работи събота и неделя. Това е условието, при което верига от рода на Lidl, Kaufland може да отвори филиал в Гърция. За да може през уикенда, когато по презумция народа пазарува, да се подкрепят местните производители. Аз съм за с две ръце.

Храната навън
Първите няколко пъти все питахме – къде да отидем, какво да хапнем, добро ли е това място, каква им е кухнята? В България така сме свикнали. Трябват ни препоръки и още повече не сме убедени, че храната е ок и дали няма да ни преметнат с гранясала мазнина, изсъхнали зеленчуци и старо месо. Докато един приятел не ни каза: Където и да седнете – няма да сбъркате. И се оказа прав. До момента няма място, в което някъде нещо да не е било както трябва, с ниско качество или направено на две, на три. По разкази на очевидци в таверна някъде около Атина:

„Добър ден, рибата ви прясна ли е?  – Извинете,  не разбирам въпроса. Как така дали е прясна… рибата е жива.”

Сервиз
Може би единствено Турция им е съперник по това да те накарат да се чувстваш бог на тяхна територия. Водата и хляба в момента, в който седнеш на масата не ги коментирам изобщо. Било включено в сметката съм чувала десетки пъти в разговори с нашенци. Ами нека е включено. Десерта като комплимент от заведението също е нещо , което няма как да подмина. Няколко топки сладолед ли ще е, плодове ли, нещо подобно на реване или баклавички. А в някои случаи и сладка баница. Ако се върнем в едно заведение за втори или трети път – задължително нещо идва на масата. Дали ще са малки рибки в зехтин, нещо подобно на кьополу или малко дзадзики с няколко маслини – няма значение. Важно е, че го правят с финес и майсторлък. От мястото, където купуваме зехтин и маслини задължително се връщаме с някое малко подаръче. От сърце.
Както стана ясно по-горе – имаме пекарната до нас, от която пазарувахме хляб и закуски цялото минало лято. Семейна е, дали го казах? 🙂  Възрастните не говорят английски, но това не пречи. С жестове и някоя друха гръцка дума всичко си идва на място. С младите – сина и снахата си имаме приказка. Винаги с усмивка, винаги с отношение. Мина цялата зима и ето, че отново сме там – за първи път тази година. Каква радост беше като ни видяха… Не вярвах, че можем да предизвикаме такъв неподправен възторг. Купихме си каквото ни трябваше и когато ни сложи нещата в торбичката, отиде до витрината и извади няколко малки, черни продълговати питки със стафиди и каза – това е за добре дошли.
Когато седнеш да пиеш кафе, то пристига задължително с бутилка вода и няколко бисквитки към него. Узото пък се сервира с мезе, а бирата с чипс или ядки. Просто го умеят и не вярвам да има човек, на който му е неприятно. В което и магазинче да влезеш няма да те посрещнат с намръщена физиономия  и отегчение, присъщо на нашего брата. Едни такива усмихнати, ведри и щастливи да те видят. Карат те да се чувстваш така, все едно си единственият им най-важен клиент. Сервитьорите буквално тичат с таблите напред-назад през улицата от кухнята към масите и обратно. Храната се сервира наведнъж с много малки изключение и се чака толкова колкото да хапнеш една коричка хляб от поставения панер на масата.  Имали сме една случка в разгара на сезона, но таверната се пукаше по шевовете от хора, а ние закъсняхме. За да не ни върнат с три гладни деца, примъкнаха една масичка отнякъде и ни настаниха буквално до кухнята. Е, почакахме за храната. Но пък си струваше всяка минутка.

Морето
Ах, морето! Въобще природата като цяло и нейната неприкосновеност. Може би това е основната причина, поради която Гърция поведе с едни гърди България в нашата класация. А предполагам не само в нашата. Там е невъзможно да застроиш ивицата поголовно, както това се случва у нас. Ако искаш да строиш хотел, то той не трябва да е повече от х метра висок и да изглежда по определен начин (да се слива с ландшафта). Как  го постигат нямам идея, но е факт.  Плажовете около нашето селце в радиус 5 км са поне 7 на брой. По-населен, по-модерен, по-туристико, с чадъри и шезлонги, див, пясъчен, каменист, скалист и този с любимата ми комбинация от море и гора. Плажовете в Гърция нямат спасители, но пък и морето се казва Бяло, а не Черно 🙂  Бреговата им линия е с дължина над 13 хил. км., с бял и фин пясък и синьо-зелени води. Като я сравни с тази на България човек разбира за какви мащаби говорим. Дори и в най-натоварения сезон, можеш да си намериш спокойно местенце близо до водата. Единият плаж при нас е с дължина 2 километра.  Водата е точно като на снимки и то без допълнителна обработка. Тюркоазена, на места прозрачна и чиста като момина сълза. Като фен на шнорхелинга мога да кажа, че усещането е все едно плуваш в аквариум. С цялата тази многоцветна риба около теб.

Вярата
Така се случва, че две поредни години откриваме сезона седмицата преди Великден. И имам наблюдения от кухнята така да се каже. Но не е само Великден. Гърците (облагодетелствани от липсата на комунизъм) са съхранили и продължават да съхраняват и възпитават в децата си вярата в Бога. Но не фанатично и шумно, а по един тих и респектиращ начин. В дните преди празника църквата се украсява с цветя и знамена, а децата играят в двора й. Тържествените литургии започват още в сряда и успях да се убедя с очите си, че църквата е пълна по всяко време, като кулминацията  е събота срещу неделя. Всичко живо е там. С най-хубавите си дрехи. Жените с прически, мъжете с костюми, момиченцата  с най-прекрасните си рокли и цветя в косите. След литургията не обикалят църквата, както нас, а всички излизат навън и настава едно всенародно веселие. На Разпети петък ритуално човек може да мине под масата – в знак на съпричасност с мъките Христови. Гърците (и млади и хора с бастуни) кръстосват под нея безброй пъти. Чак да му стане неудобно на човек, че е минал така набързо. След това в 9 часа вечерта следва специална процесия – изваждат кръста и украсената с цветя и свещи маса. Процесията се води от малки деца, облечени с църковни одежди, следвани от попа и неговите песнопения,  след него минимум 200 души един до друг в пълна тишина със запалени свещи. Главният път се затваря за автомобили и процесията върви през цялото село като след голяма обиколка се връща обратно в църквата.
Параклиси има под път и нас път. В някои къщи също. В тях има задължително свещички, кандило и нещо, с което да си ги запалиш. Виждала съм десетки пъти как спират пред тях за една бърза молитва, палят свещ, прекръстват се и заминават. 40 дни след Великден в манастирите се поздравяват с Христос Анести. А понеже сме близо до църквата непрекъснато ставаме свидетели на хора, които се кръстят докато минават покрай нея с колите си. Ще завърша темата за религията малко шеговито с констатацията на майка ми: „Е, да религиозни са. Спор няма, но българските църкви са по-добре изографисани, камбаните ни бият по-силно и нашите попове пеят по-хубаво.“
Това е положението 😉

Какво обаче няма в Гърция?
Домати. Е, нямат розови домати тип биволско сърце и това си е. Бабата с хляба, на която върнахме жеста с няколко такива, още ги споменава със звучното καλά, καλά!
Кисело мляко. Бациликус булгарикус е голяма работа. Имат някакъв кефир, но далеч не може да се мери с нашето.
Вино. Поне в частта, която сме ние не сме попадали на нещо, което да ме грабне. За второ поредно лято водя неравна и не дотам успешна  битка с рицината от време на време.

И други работи нямат най-вероятно.
Като оставим това на страна тези дребни неща, държавата им е малък хаос. Както казва един грък – ей, хората имат пари, държавата е бедна. И как няма да е, като от скоро – 4 години гърците плащат данък имот. Преди това не го е имало. И реда е както у нас – просто липсва. В  разгара на сезона например, се сменят тръби за водата. Имат хубава и мека зима, последвана от много приятна пролет, в която дните са със завидните температури от 25 градуса. Време чудно за строителни дейсности с голям замах – разкопаване на улици, спиране на вода и тн.
Но не – тръбите в нашата махала се сменяха насред сезон – юли и август. Почваха работа от 7 сутринта (по хлад) с оглушителен звук на канго, което разбива земята. Водата спираше постоянно без предупреждение, но както се казва това да ни е проблема. Спомням си, че коментирах с Таня (нашата холандска хазайка): “ О, ужасно е.  А при нас вдигат такъв прахоляк. Сума  жалби изписах и нищо“. На което аз й съчуствам, казвайки, че си представям  какво им е след подредената и чиста Нидерландия,  а тя се усмихва и отвръща: „Е, Гърция има много други предимства. Затова ще преглътнем смяната на тръбите посред лято и някоя и друга битова неуредица.“

E, така ги виждам аз нещата. Ще се радвам, ако и вие споделите мнение по въпроса. Истината се ражда в дискусията, нали така беше. Или в спора 😉

На завършек ще заема думите на Никос Казандзакис. Струва ми се точно тук им е мястото.

„Никъде другаде не се пренасяш толкова спокойно и леко от действителността в мечтите: границите се разтапят, а мачтите и на най-проядения кораб пускат филизи и гроздове; наистина тук, в Гърция, чудото е неизбежното цвете на нуждата.“

Но всичко това нямаше да е възможно без Сузи – една българка на о-в Тасос.

 

Чайките
Морето
Плажът
Залив
Морето 2
Морето 3
Мъжете
Γεια σας
Съседите
Таверна
Селцето
Къщичка
Църквата
….
Ние 🙂

2 коментара към “Калимера”

  1. мммдаааа, но бива да се вземе предвид и факта, че невъзможноста да се застрои крайбрежната ивица поголовно се дължи малко или много и на онези 13000 километра. Бая бетон и работа ще са нужни 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *