Това е въпросът.
От както се помня все съм в някакъв режим на хранене. Високо протеиновата диета на Дюкан, дни самo на плодове (по Лидия Ковачева), 90-дневната диета, вечеря най-късно в 6, сутрин без закуска или пък с обилна закуска, с изключване на хляб и всякакви тестени изделия, суровоядство и какво ли още не. Давам си сметка за всичките поражения, които съм нанесла на крехкото си организъмче десетки години в стремежа си да изглеждам добре. Понякога се получаваше, понякога не съвсем. Години ми трябваха, за да разбера, че хранителният режим e много малка част от това да се чувстваш добре. Важна, разбира се, но малка. Нужна е диета на думите и мислите, само хранителна не е достатъчна. Човек трябва сам да стигне до истината, че каквото и да прави външно, това, което е вътре рано или късно се издига и заглушава всеки опит за промяна. Защото каквото горе – такова и долу; каквото върте – такова и отвън. Промяната започва именно по този начин. Люшкаме се от режим в режим, от гладуване до преяждане. Защото не сме осъзнали, че тялото е храм за духа ни. Когато го разбере, някак естествено, без усилия на човек му се иска да пази чист този храм, да го поддържа с качествена, жива храна. Да го подсилва редовно с физическо натоварване, да го разхожда сред природатата и да му дава достатъчно сън.
По-долу ще нахвърля някои от нещата, които правя аз за своя храм. Какво и къде пазарувам, какви навици изградих в годините. В никакъв случай не претендирам да правя най-правилните неща и да спазвам най-добрите практики. Не залитам крайно по здравословните храни, нито пък отричам похапването на бургер с пържени картофки. Научих се да слушам най-добрия съветник – себе си. И това е моят начин.
Зеленчуци, който не яде
Сезонните зеленчуци и плодове заемат основно място на нашата трапеза. Радвам се, че успявам да го предам и на подрастващия тийн вкъщи, като разбира се уважавам правото му на избор. Винаги съм смятала, че примера, който даваме на децата си работи по-добре от 100 хиляди думи. (не че не съм ги изговорила). Някак не върви да проповядвам кои храни са полезни за тялото и ума, а тайно да хапвам вафли например.
Салатите са разнообразни, подчинени на сезона най-вече, а после и на настроение и вдъхновение. Обожавам да слагам нещо хрупкаво и нещо сладко в тях. Тази зима преоткрих и киселите краставички, чушки и зеле, които ни дават дядовците и бабите. Да са живи и здрави. Имам и късмета мама да отглежда прекрасна градина с най-вкусните чушки и домати на света. Улавям се, че все по-често си мисля как и аз бих го правила.
В големия град също не е трудно да се намерят добри, качествени плодове и зеленчуци. Има толкова производители, които продават продукцията си на определени пазари. От доста време не пазаруваме зеленчуци от голяма верига супермаркети.
Месоядни екземпляри
Имах един период (преди Великден на 2016-та), в който споделих, че май няма да се върна към консумирането на месо и явно ще се присъединя към групата на вегетарианците. Така да не ми се ядеше месо. Да не казвам, че миризмата ме отблъскваше. Но беше просто период, който отмина. Сега, ако усетя аромата на котлет или кюфтета съм способна на подвизи. Тъй като правихме безброй опити да пазаруваме месо от къде ли не, някои от тях горе-долу успешни, други не, най-накрая открихме изключително магазинче на Римската стена – Чифлик Ливади. Препоръчвам горещо с две ръце. Бях забравила какво значи миризма на прясно свинско месо. Предлагат чудни суб продукти, кайма, освен това: яйца, превъзходно кисело мляко, мас за готвене и такава за козметика и разкошни питателни бульони.
Когато няма риба и ракът е риба
Ако имам любима храна, то с ръка на сърцето признавам – това е рибата. И всякакви морски неща. Миди, калмари, октопод, скариди, рапани, морски охлюви… Мисля, че тази година най-накрая ще се престраша и за морски таралежи. След една серия на Антъни Бурдейн точно в Гърция. Просто трябва да се научим кои от тях са ядливи. При нас ги има в изобилие.
Хапваме риба поне два пъти седмично. Лятото и повече. На скара, печена, понякога и пържена. Имам си фаворити, но най-вкусната е тази, която идва директно от морето, уловена от любимия. Миналото лято разбрах какво е дива ципура и не бих могла да сбъркам невероятния й вкус с нито една купена от магазин.
Във виното е истината, във водата здравето
Точно така завършва прочутата латинска сентенция, чийто край удобно се спестява за утеха на винолюбците 🙂 Но преди да удари часът на виното колко време съм посветила на експерименти с най-различни видове алкохол – една десета от съзнателния ми живот като нищо. В тийнейджърските години минах през коняк, водка, текила и какво ли още не. Организма ми не понасяше твърдият алкохол и всячески се стремеше да ми го показва. Главоболие, зверски махмурлук, глад като за петима и връщане не поръчката. Но аз тъпо и упорито продължавах.
Когато открих виното за себе си, някак си отдъхнах. Най-после, въздъхна и тялото ми. Виното… ммм… обожавам го. Мога да говоря за него с часове, да го изследвам, да чета, да се вдъхновявам от него. Нямам любимо. Толкова са много. Понякога е чаша, понякога са две. Наслаждавам се на живота в целия му блясък, събран в една глътка вино. За мен това е магия.
La dolce vita
Често, поне веднъж седмично изпитвам потребност да правя нещо сладко. Това може да са едни обикновени шоколадови мъфини или нещо по-така. Зависи от настроението Когато сме с всички деца – техните желания и предпочитания са най-определящи. Не залитам в крайности сладкиша да е супер здравословен. Използвам масло, яйца и мляко. Но винаги когато е възможно – замествам бялата захар в рецептата с мокра кафява. Придава невероятен аромат и вкус. И аз си хапвам от него. Гледам да не е веднага след основното, но понякога правилата са, за да ги нарушаваме:-)
Движението
В него е разковничето. Прекалената уседналост не е ок. Прекалената вманиаченост също. Старая се всеки ден да имам някакво натоварване. И спазвам правилото на 20-те минути. Било то йога, танци или просто разходка. Минимум 20 мин. за да се раздвижи кръвта. Установих, че не само тялото някак се стяга по един приятен начин, но и се чувствам по-добре. А не е ли това най-важното? След стажа ми във фитнес-салони, стотици часове тай-бо, спининг, степ-аербика, най-накрая (както с виното) открих йогата. Това е нещо, което не само ме кара да се чувствам центрирана и на място, а ми помага във всеки един аспект. Учи ме на търпение, на последователост, калява волята ми и ме води напред. Обикновено я правя вкъщи за предпочитане сама. Йога е ритуал, вглъбяване. Ако през уикенда сме в София, съботата прекарвам почти два часа в тук и мога да споделя, че безкрайно харесвам това място и хората там. Миналата година записахме и децата на йога за тийнейджъри. Хареса им много. За съжаление тази година няма такава група. Да добавя, че когато си с хора и с инструктор, който да те води е съвсем различно. Не може да се сравнява с 20-30 минути, в които правя йога самичка.
При Родата*
Влюбих се в планината скоро. Нищо, че съм отрасналата с нея, винаги съм предпочитала морето. Докато не срещнах Козирог и той не ме научи да я обичам. Предаде ми това опиянение от слънцето когато си нависоко, с него вдъхвам аромата на дърветата, заедно крачим по хрупкавия сняг зимата и слушаме хора на птичките..особено сега.
Правим кратки и не толкова кратки преходи минимум веднъж седмично. За щастие когато нямаш работно време можеш да си позволиш да си в планината когато няма почти никой и това е още едно от нещата, за които благодаря всеки ден. Другото е близостта й – 10 мин. с кола и сме на пътеката до Златните мостове. Това е такъв благодат! Ако сме с децата (или поне с едното) правим ритуални неделни преходи с катерене и последващ солиден обяд, за да има цел която да се следва 🙂 Да ви кажа помага.
На гости или някъде навън
Преди години имах колежка, която спазваше изключително стриктно дългите пости два пъти годишно. Но щом в офиса се заформяше парти за рожден ден или друго тя беше първа на масата. Похапваше си сладичко от всичко и на учудения въпрос на един колега, ама как така, хем пости, хем хапва-тя отвръщаше, че е грехота да откажеш когато те почерпят.
Това в кръга на шегата, но винаги съм смятала оповестяването на всеослушание в ресторант или на гости, че си на режим, като с това притесниш домакините и другите гости е проява на не дотам добър вкус. Тихо и кротко можем да си изядем салатката и тактично да откажем следващото или просто да махнем с ръка и да нарушим диетата. Въпрос на желание или пък на воля. Лично аз предпочитам второто. Когато се хващам на хорото, обичам да го играя до край.
Когато пътуваме навън съм взела отдавна едно решение за себе си – режим не пазя. Не мога да си представя да сме в Италия например и вместо да пия от сутрин до вечер вино и да ям паста, т-бон стек и джелато след джелато, аз да подръпвам нервно едно листо марула в чинията.
Каквото и да си говорим обаче, след една определена възраст метаболизма се забавя, килограми се качват буквално от нищо и всъщност имаме нужда от съвсем малки количества храна. Друг е въпроса, че ни харесва да глезим сетивата си. Затова в търсенето на златната среда е истината. Умереност във всичко. И в храната, и в режимите. Прекаления светец как беше.. и Богу не е драг. Но гледайки в близкото бъдеще, в което 45-50 години далеч не са мираж все пак трябва да решим дали искаме не само да изглеждаме добре, но и да се чувстваме добре. Не е ли това, което всички искаме?
Това е поне, което искам аз. И по този начин градя ежедневието си.
„Апетитът идва с яденето“, са казали французите.
Един руснак допълнил – „а сметката след това.“
Каква ще бъде сметката зависи единствено от нас,
ще завърша аз.
пс. И добър апетит 😉
*Израза е заимстван от „Стопанката на Господ“ и прекрасно описва усещането да си при Родата.