Калимера

Митове и легенди за гръцкия бит и култура

В последните години имам известни наблюдения по темата. С оглед спорадичните пътувания за по няколко дни и ваканциите с деца. А след миналото лято и предстоящо второ на острова на сбъднатите мечти, реших че е крайно време да опиша това, което  събирам като впечатления от толкова време за южната ни съседка. Предполагам, че както в България си имаме особености във всяка една област, така е и там. Няма да е възможно да сложа под един общ знаменател всички гърци. Темата засяга о-в Тасос и региона около него. Може би много от нас знаят, че териториите от Солун надолу към нашата граница са били български – Драма, Серес, Кавала. Дори и о-в Тасос за малко по време на Втората световна война. Гърците по тези земи са наричани от живеещите в останала част на Гърция – Βούλγαροι – (Българите).  Твърденията за това какви са гърците са най-различни, а клишетата кое от кое по-изтъркани. Идеята ми тук не е в това да ги развенчавам или затвърждавам, а да предам това, което аз чувствам по темата.

Цялата публикация „Калимера“

Живеем, за да се храним или се храним, за да живеем?

Това е въпросът.

От както се помня все съм в някакъв режим на хранене. Високо протеиновата диета на Дюкан,  дни самo на плодове (по Лидия Ковачева), 90-дневната диета, вечеря най-късно в 6, сутрин без закуска или пък с обилна закуска, с изключване на хляб и всякакви тестени изделия, суровоядство и какво ли още не. Давам си сметка за всичките поражения, които съм нанесла на крехкото си организъмче десетки години в стремежа си да изглеждам добре. Понякога се получаваше, понякога не съвсем. Години ми трябваха, за да разбера, че хранителният режим e много малка част от това да се чувстваш добре. Важна, разбира се, но малка. Нужна е диета на думите и мислите, само хранителна не е достатъчна. Човек трябва сам да стигне до истината, че каквото и да прави външно, това, което е вътре рано или късно се издига и заглушава всеки опит за промяна. Защото каквото горе – такова и долу; каквото върте – такова и отвън. Промяната започва именно по този начин. Люшкаме се от режим в режим, от гладуване до преяждане. Защото не сме осъзнали, че тялото е храм за духа ни. Когато го разбере, някак естествено, без усилия на човек му се иска да пази чист този храм, да го поддържа с качествена, жива храна. Да го подсилва редовно с физическо натоварване, да го разхожда сред природатата и да му дава достатъчно сън.

Цялата публикация „Живеем, за да се храним или се храним, за да живеем?“