Ниската земя

Страната на лалелата, червените фенери и веселите цигарки. Холандия обаче не е само това. Тя е много, много повече.

Това писание не претендира да е пътепис, по-скоро дневник за онагледяване на информацията, с цел да не забравя.

По различни стечения на обстоятелствата последните два месеца посетихме Холандия няколко пъти. С децата, с приятели, сами. Последният път останахме две седмици и имахме възможност да се запознаем отблизо така да се каже с бита и културата на тази чудна държава.

Някои наблюдения:

Инфраструктурата
В съседна Белгия, където пътищата са безупречни (по моему ) имат виц, че се познавало кога минаваш от едната страна в другата. Което иде да рече, че, ако в Белгия пътищата са добри, то в Холандия са перфектни. Ако попитате холандец как да стигнете от Амстердам до Хага той ще ви каже без да се замисли – по  А2, А4 или А28.  Холандия с площ наполовина по-малка от България има перфектна пътна мрежа, с пресичащи се една друга магистрали. Осветени, разбира се, без помен от някаква дори минимална неравност. Безупречни. Веднъж на връщане от разходка взехме грешната отбивка и попаднахме на малко двупосочно пътче, което не беше осветено, но каква изненада-карайки с колата от двете му страни и по средата започнаха да светват малки лампички и малкото “невзрачно” пътче заприлича на самолетна писта. Като в  приказка. Задръстванията им понякога също не са лоши, но какво да се прави. 16,9 милиона са това. И все някой нанякъде пътува и работи, за да поддържа тази икономика.  Бяхме отседнали в градче, което е 20 м. над морското равнище – най-високата точка в Холандия със знаковото име Хилвърсум. От Хил – връх. Но се разхождахме по околни места, където много често стрелката показваше морско равнище 0 или под нея. Бяхме и в Алмере – четвъртия по големина град, който съществува от едва 30 години.  Преди това там е било море. Построен е на 6 метра под морското равнище. Холанците на практика са доказали, че можеш да имаш земя, дори когато тя е покрита с вода. Царе са да завладяват нови територии още от времето на Летящият Холандец 🙂 С тази разлика, че сега не тръгват с корабите, а просто извличат водата от морето и го превръщат в суша.


Велосипедите
Изумителна гледка когато го видиш за първи път –  на светофар спряли десетина колоездача, или сутрин преди училище и работа – карат с елемент на спешност и се мръщят, ако си колеблив на колелото, както бяхме ни първите дни. Но винаги готови да помогнат, да те насочат и да ти пожелаят “Приятен ден”. Велосипедистите си имат кръгови кръстовища, друпосочни и еднопосочни алеи оцветени в червено и можеш да стигнеш до всяко място с колело. Най-интересно ми беше на гарите – можеш да познаеш, че е гара отдалеч по стотиците велосипеди оставени около нея. Карат ги  малки и големи, баби и дядовци, родители с едно, две, а понякога и три деца. С прикрепени за колелото колички, вътре с по две руси главици, които се веят на вятъра. Карат непрекъснато.  За работа, за училище, карат когато е слънчево и когато вали, карат болни до личния си лекар – десетина километра в едната посока, карат на разходка, до пазара. А уикенда слагат спортните екипи, взимат бегачите и карат вече за спорт – минимум 30 км в едната посока. Само зимата е малко кофти ни споделиха нашите приятели-като те навали дъжда (покрай Холандия минава Гълфстрийм и зимата такава, каквато я познаваме у нас няма).
Ами децата? – питам аз –  като вали  как карат до училище? Не се ли мокрят много?
Е, понамокрят се – ми отгoварят.  Но до първия, втория час са изсъхнали.


Пресметливостта
Как започва всяка рецепта за холандски сладкиш: Взимаш НАЗАЕМ две яйца, една чаша захар и малко брашно;-) Това в кръга на шегата, разбира се, но с очите си се убедихме, че холандеца не дава пари нахалост, кара иконимични малки коли, ремонтира фасадата на  къщата си през две години (заради влагата всичко бързо се скапва) понеже, ако пропусне някой път после дава много повече. А той не обича да дава повече. Холандците без капка свян си поръчват “kran vater” – вода от чешмата в заведение и това тук се счита за съвсем нормално. Сещам се реакцията на сервитьора във Велинград когато поискахме кана вода от чешмата, вместо Горнобанската в менюто. Пешеходните пътеки не се боядисват с боя, а са с бели павета. За да не се налага да се правят едни обществени поръчки и да се харчат пари всяка година. Известен техен промишлен дизайнер както си седял в колата и карал по магистралата си мислил колко много пари се дават за тези пътища и тяхното осветление. И така го осенила идеята за фото-луминизиращ прах, който да се нагрява от слънчевите лъчи през деня и вечер буквално свети  от фаровете на колите. Така се родила идеята за “умните пътища”. 100 процента от тока за железопътния транспорт идва от “вятърните мелници”. Това не пречи той да е с доста високи цени. Няма да преучвелича, ако кажа че два билета от Утрехт до Айндховен с влак, струваха повече от самолетните ни билети на ниско тарифната Ryanair. Но пък да се пътува с влак в Холандия е голямо удоволствие. Безшумно, чисто и с wi-fi. Повечето ресторанти и магазини работят само вечер – да не се плащат излишно пари за персонал. Бакшиши не е прието да  се дават. Но пък се усмихват като им оставиш:-)


Финансите
Добри са в правенето на пари от всичко. Биг Брадър е измислен тук. И модела се продава успешно в цял свят. Ако може да се изкарат пари от проституция – защо не. Ако може да се изкарат пари от леки наркотици – добре дошли. В Холандия всичко е позволено, стига да не пречиш на другия. Холандците от край време пътуват, изследват и култивират други територии. И успяват без проблем не само да се адаптират успешно  във всяка една точка на света, но и да накарат тази точка да работи за тях. Общувахме си със семейство, което решило, че им се живее във Венецуела – прекрасно време, слънце и море. Но какво да правят, за да живеят? И мислили, мислили какво добре ще се продава в тази страна.. и решили да си направят фитнес на плажа. И така 5 години. После се прибрали обратно в Холандия щом нещата започнали да стават по-зле, но сега отново обмислят преместване, този път  във Франция. Много харесвам тази тяхна черта. Няма и помен от уседналост. Винаги в движение, винаги отворени към новото, към промяната.


Двигателната култура
Спортуват много – джогинг, ролери, фитнес, колела, разходки. Спортуват сутрин преди или вечер след работа два, три пъти седмично, а събота и неделя правят големите преходи с колелета или отделят почти 3 часа за фитнес. Нагледахме се на цели семейства тичащи из алеите, син с баща, майка с няколко дечица, по-големите сами на групички оползотворяват времето  в спорт и физическа активност. Като стана въпрос за спорт – родителите са разпределили задълженията помежду си и са сформирали детски отбори по волейбол в различни възрастови групи. Събират се за тренировка веднъж седмично, като таксата е минимална – на година около стотина евро за наем на залите. Майките и бащите са съдии и треньори, а тези които не могат да се включат по този начин се ангажират да карат децата два пъти в месеца на състезание с отбори от други квартали или населени места. Така добавят още една спортна активност към програмата. По-големите деца (имах наблюдения с 15-годишни тийнейджърки) в неделя пък се събират по две, по три и вместо в мол-а, прекарават няколко часа във фитнес залата, като след това хапват заслужено по един бургер:-)


Училището
Знаем, че на отсъствието от училище никъде не се гледа с добро око. В смисъл, че не е добре децата да отсъстват по причини различни от заболяване да кажем.  В Холандия обаче си имат “Училищна полиция”. Какво означава това: всяка сутрин след 9 часа в общината на населеното място се получава списък с отсъстващите ученици за деня. И служител има право да посети дома и да се убеди дали детето е там, да попита защо не е на училище и да провери дали наистина е болно. Ако си на летище или гара с дете в учебно време, могат да те спрат за проверка и ако не покажеш специален документ от училището, то властите са в правото да те върнат там, откъдето идваш с детето и да ти наложат глоба в размер на  200 евро за всеки ден, в който детето не е на училище. Разказваха ни случки с отсъствие на деца през зимата, защото родителите им решават да направят екзотично пътешествие в някоя топла страна. Измислили повод, че даже представили и фалшив документ – това може да е сватба или пък погребение на роднина, но само до опредено коляно. После служител от “Училищна полиция” проверил ФБ на родителите и изненада! Ваканционни снимки от остров. Веднага им била наложена глоба, предупредително писмо и забрана за отсъствие от училище в следващата година.


Комуникацията
Няма да изнедавам никой сигурно, но в Холандия всички говорят английски. Без никакво изключение. Повечето говорят и немски, а техния dutch e странна смесица между двата.  Ерик Уайнър – автора на “География на блаженството” го е определил идеално, за това аз просто ще го цитириам –  „dutch – това е английски на забавен каданс пуснат наобратно”. Звучи странно, малко грубовато в началото, но колкото повече го слушаш, толкова повече свикваш с него. Да се върнем на английския.  Нашите приятели за трите години от както са там,  споделиха, че досега не е имало човек, който да срещнат и той да вдигне рамене. От чистачи до уредници в музеи, от деца на 7,8 години до възрастни хора в парка – всички говорят английски. В момента, в който стане ясно, че ти не си dutch, превключват с такава  самоувереност и лекота, на която освен да се възхитиш друго не ти остава.  Системата им за чужди езици в училище започва от най-ранна детска възраст и продължава до края на образованието. Да комуникираш с холандец е истинско удоволствие. Наблюдавах ги как общуват помежду си и с такива като нас. Тъй като не бяхме в туристически град като Амстердам, където туристи под път и над път – искрено ни се радваха на ентусиазма с колелетата и експлорването на околността.


Храната
Спокойно може да се каже, че холандците не са чревоугодници, а практици. Това с готвенето и култа към храната, какъвто го познаваме в Италия и Франция го няма. Обожават сандвичи и пържени картофки. А това, което специално правят понякога когато искат да сготвят е спагети. Но не какви да е спагети или да кажем такива с някакъв по-засукан сос. Не.  Просто сваряват един пакет и настъргват отгоре гауда. В Холандия някои къщи са даже без печка с фурна. Има само микровълнова. Езкотичните места за хапване са суши и пица. Ако решат да излязат и да вечерят навън. Но пък имат прекрасни пазари. Невероятни рибни щандове, отрупани със сирена маси, превъзходни зеленчуци и плодове, пекарни изнесени на сергия с поне 10 вида уханен хляб и най-вкусните сладкиши. На съботния пазар всички местни (а и туристите като нас:-)) хапват – Kibelink. Пържена риба треска, поднесена с майонезен сос или пушена херинга с лук и кисела краставичка.  Малките парченца риба са предпочитани от всички на всяка възраст.


Времето
Типичното холандско време е влажно, ръми и леко подухва. Местните така са свикнали с него, че то изобщо не им пречи на бита. Продължават с колелетата, с джогинга, не ползват дори чадъри. Най-много да сложат някой дъждобран и евентуално качулка, ако дъждеца повече се усили. Обикновено са без шапки, с ветреещи се на вятъра коси. Когато се покаже слънчев лъч холадците самоотвержено откриват сезона. Нищо, че е стрелката не надвишава 15 градуса. Изкарват се колите с падащите покриви, децата са по къси панталони и сандали и особено уикенда всеки един свободен момент бива прекаран навън. На слънце. Луди са по него. И по витамин D. Във всяка дрогерия и хранителен магазин можеш да си набавиш този ценен витамин в най-различните му форми.  15 градуса по нашите ширини си е все още рано да говорим за затопляне, но не можеш да не се зарадваш на ентусиазма им.


Минусите
Някои неуредици за такива като нас. Сиреч чужденци. Пари в кеш се приемат по-малко, в сравнение с карти. Но не какви да е карти. Кредитни Visa или Master, както и дебитни на повечето места са невалидни. Не бях единствената изненадана. В цял свят плащам с Visa – каза брат ми на касата. Цял свят да, но тук не става. Защо го правят? Много просто – при всяка транзакция съответния търговец бива таксуван 5 или 10 цента. А както стана ясно по-горе холандеца не обича да го таксуват нахалост. Затова си е измислил система с холандска pin карта, която зареждаш със средства и плащаш навсякъде с нея. До тук добре, ако си местен. Ако си турист или дошъл за малко не става. И точно тук е параграф 22 – не можеш и да имаш такава карта, по простата причина, че ти трябва банкова сметка, а банкова сметка в местна банка можеш да откриеш само, ако имаш адресна регистрация. Още веднъж се сбъскахме със същия този параграф опитвайки се да си купим он-лайн билети за влака. Купувайки он-лайн първо е по-евтино – няма човек, който да те облсужва и няма разход за принт и второ ти спестява време от чакането на гарата за билети.  Но на сайта на NS – холандското БДЖ стана ясно, че с кредитна или дебитна карта не става. Приема се само pin. В много от местата, където опитвахме да платим с кредитна или дебитна карта получавахме един и същи отговор: О, sorry. No credit, no debit. Just a normal card.  Това е положението.

Въпреки това и въпреки настинката, която ме намери  в дъждовния ден (предвиден за култура и не само:-) в Амстердам – бяха прекрасни две седмици! Изключително благодарна съм на нашите приятели за споделените емоции, за възможността да бъдем техни гости и да попием от очарованието на тази малка, но изключителна страна с нейният практичен народ. Kойто народ доказа на света, че няма да се подхлъзне по популизма и даде червен картон на холандския Доналд Тръмп на изборите средата на март.

Не сме се и съмнявали, че ще изберем друго – ни казаха. Прекалено се уважаваме, за да позволим такива хора да ни управляват. Да, ще добавя аз.

Netherlands just rulz.

But can Bulgaria be second ? 😉 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *