Развод

За първи път не знам как да започна. Дори звученето на тази дума е някак хладно, сякаш сече въздуха. Искам или не, трябва да се изправя и пред нея.  Да се изправя пред всичките си страхове и да споделя през какво минах, взимайки това решение. Решението да се разведа.

Някои може би ще кажат, че когато ти си инициатора е по-леко. Повярвайте, “по-леко” е само в чуждите очи. Бурята не е отвън, нито нападките, нито злостловието, нито реакциите и емоциите на “другите” са по-силни от бурята вътре. Истинската буря е в теб. Големият съдник, пред който трябва да се изправиш си самия ти.

Имах  два варианта. Всъщност така като се замисля…вариантите винаги са два. Първият беше да си замълча и да потуля нещата. Всички около мен – доволни и щастливи. Нищо не се  променя. Просто трябва да си замълча. Не е ли ирония – криеш ли се, замазваш ли положението, привидно всичко е наред. По-лесно, по-удобно, не крие рискове.
Вторият вариант беше пълната противоположност на първия. Да кажа истината. Да назова нещата такива, каквито са. Е, аз избрах него. Избрах да не се крия и  да не живея паралелен живот. Последствие се оказах главен виновник за всички беди. Гняв, обида, обвинения. Имаше от всичко. На никой не се сърдя. Всеки има право. Знам ли как бих реагирала аз, ако живота ме постави пред такова изпитание.
Мама беше единствената, от чиято първоначална реакция малко ме заболя. Но отдавна съм й простила. Знам, че е реагирала така, защото ми е мислела доброто. Защото винаги ми мисли доброто. Трябваше да минат няколко години, да прекара заедно с нас десетина дни, за да ми каже: “Сега разбирам, маме. Вие двамата сте един за друг.”  Не успях да сдържа сълзите си.


Някой може би ще каже, че на мен ми е било лесно, понеже видиш ли, съм намерила човека и то така всеки можел. О, лесно никога не е било. Само, който не е минал през това, не знае какво му коства.

Някои бележки, по скоро изводи от перспективата на времето:

• Стресът е голям. Няма какво да си говорим. И никой не е готов за това.

Самият развод е като сключването на граждански брак. Питат те дали си съгласен. Само весели роднини няма. И фотограф.

• В най-добрия вариант – двамата “бивши” запазват добри отношения. Общуват и решават важни въпроси, свързани с детето/децата.

• Бившите са за цял живот. Средно положение няма.

• Етикетът “разведена” – още не съм го отлепила, признавам. Но работя по темата. Важи с пълна сила когато трябва да се попълват административни документи.

• Детето/децата – когато не се стига до крайности, когато и двамата родители са интелигентни  и много добре знаят какво е най-добре за децата им нещата се случват по нормалния начин. Да, понякога е трудно.  Никой не е обещавал да е лесно. Но децата не са глупави, не бива да ги подценяваме. Те много добре знаят кой им е майка, кой баща и кой приятел.

• Роднините – малко е вероятно да запазим отношения с всички. Историята навярно познава и такива случаи. От другата страна си остават от другата страна. Най-близките застават на нашата. Независимо кой прав и кой крив.

• Приятелите – отсях набързо нездравия интерес. Едно такова изкуствено загрижване за мен – в  опит да се изкопчи повече информация, която да бъде обект на  (извинявам се за израза) откровено клюкарстване. Истинските приятели не питат и разпитват кой, защо и какво. Те просто бяха до мен.

• Празниците – тук вече става весело. Не че нямах желание да пропуснем първите две Коледи. Просто е малко по-сложно. Изисква добро планиране. Трябва да се осъвместят деца, роднини и близки по веригата. Някъде четох нещо интересно по този повод: едни хора (разведени с деца) на празници се събирали всички: това деца, това бивши, това настоящи… Е, ние чак до такива висоти не стигаме.

И за финал с малко чувство за хумор от Уди Алън, защото съм убедена, че не трябва да го губим.  Oсобено в по-сериозните ситуации.  (чувството за хумор, не Уди Алън)

“Обмисляхме какво да правим: да отидем на Бахамските острови или да се разведем. В края на краищата решихме, че Бахамските острови е удоволствие само за две седмици, докато добрия развод остава за цял живот”

😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *